"Инфлацията е един от сериозните проблеми на българската икономика, проблем, който засяга целия свят. Прогнозата в бюджета е доста подценена. Причината вероятно е, че подобни прогнози обикновено насочват очакванията, понякога умишлено се правят грешки, за да се успокои ситуацията, но ролята на независимия анализ е да покаже какво наистина смята, че ще се случи. Това правим и ние с нашата прогноза - темпът на инфлацията ще бъде 11,6% при 5,8% в бюджетната прогноза. Основанието ни за това е, че процесът продължава да се разгръща. Предстои повишаване на цени на комунални услуги".

Това поясни пред БНР Димитър Чобанов, изследовател и част от авторския състав на доклада на Института за икономика и политика към УНСС. Според доклада ще има два пъти по-нисък ръст на икономическия растеж и два пъти по-висока инфлация в сравнение с тези, които са заложени в бюджета за тази година.

По думите му в Бюджет 2022 има засилен социален елемент - "по отношение на някои групи ще има мерки, които биха смекчили силно влиянието на инфлацията, но за други хора всяко покачване на цените ще се отрази на покупателната им способност".

"Мерките, които са насочени към облекчаване на инфлацията, съдействат процесът да продължи. Когато се предприеме индексиране на заплатите, което да компенсира вече повишените цени, то поражда допълнителна инфлация заради по-голямото потребление, което генерира. Така се получава спирала, при която всяка следваща стъпка подсилва този процес. Затова е трудно, когато започне такъв процес, той да бъде прекратен. Това зависи от външни фактори, от политиката на Европейската централна банка - дали ще повиши лихвените процеси в еврозоната. И това как ще се отрази на икономиката. Има риск при по-рязко покачване на лихвените проценти - от ситуация на висок растеж на цените и на положителен икономически растеж да се озовем в ситуация на криза".

В предаването "Нещо повече" Чобанов подчерта, че от повече от 10 години банките печат сериозно пари и ефектът от това вече е видим - икономиката се съживява, но другият дълготраен процес е преходът към по-зелена икономика: 

"Вижда се, че в много от характеристиките този преход е сбъркан. Това идва отвън и се отразява и на българските пазари. Това, което малко ни спасява, е, че все още използваме източници на електроенергия като въглищата... Добивът на газ и петрол в ЕС е толкова силно ограничен вече, че не може да се разчита на собствени източници и трябва да се внася. Заради това виждаме рекордни цени на електроенергията, на природния газ. Това влияе върху процеса на възстановяване, защото големите разходи потискат икономическия растеж".

И подчерта, че валутният борд е факторът, който пази българската икономика, затова не е необходимо да се премахва нещо, което работи добре.