МВФ планира задълбочен преглед на състоянието на финансовата система, който да бъде проведен през първата половина на 2017 г.

През март 2016 г. в свой доклад Европейската комисия (ЕК) достигна до заключението, че българската икономика е в състояние на прекомерни макроикономически дисбаланси. Заради това в края на февруари 2017 г. беше публикуван задълбочен преглед на българската икономика. В настоящата статия ще представя частта относно банковата система на страната, като добавя и позицията на Международния валутен фонд (МВФ) по поставените проблеми.

Докладът на ЕК

Според доклада финансовата стабилност на банковия сектор укрепва през 2016 г. Ликвидността се повишава, като делът на ликвидните активи е значително по-висок от изисквания минимум. Възвръщаемостта на активите достига 1,6% и е над средната за Европейския съюз. Общата печалба на банковата система се увеличава с 40,5% на годишна база и достига 645 млн. евро. Това се дължи на повишаването на нетния лихвен доход и по-ниските административни разходи. Освен това активните продажби на необслужвани кредити на вторичния пазар допринасят за намаляване на размера им в балансите на банките, което им позволява да понижат разходите за обезценки.

Наскоро вземанията от неправителствения сектор, които са измерител за цялостната кредитна активност на банковата система към икономиката, пречупиха тенденцията за спад на годишна база, продължила 23 месеца. Така през януари 2017 г. те нарастват за четвърти пореден месец, като темпът се ускорява до 3,3% и е най-висок след ноември 2012 г. Според доклада са налице признаци за възстановяване на търсенето на кредити, особено от домакинствата, в резултат от понижаването на лихвените проценти и понижаването на нормата на безработица.

Това допринася за спад на дела на необслужваните кредити до 11,1% спрямо всички кредити в края на 2016 г. Въпреки това той се запазва висок и все още превишава средното за ЕС равнище. Негативните последствия се ограничават до известна степен от поддържането на високи капиталови буфери, заделяне на големи провизии срещу загуби и достатъчна ликвидност в банковата система. Това се подпомага и от относително по-малкия размер на банковия сектор в страната в сравнение с други страни от ЕС с висок дял на необслужваните кредити.

Преглед на качеството на активите

Според доклада прегледът на качеството на активите има широк обхват, което осигурява добра възможност за цялостно проучване на сектора. Включени са всички банки в страната, като извън прегледа остават единствено клоновете на чуждестранни банки. По този начин в него попадат около 96% от активите в банковата система. При отделните банки обхватът на рисковите активи варира между 40 и 95% в зависимост от рисковия им профил.

Методологията на прегледа на качеството на активите до голяма степен съответства на използваната от Европейската централна банка оценка на активите на банките от еврозоната, извършена през 2014 г.

Окончателните резултати са публикувани по отделни банки, като по този начин се следват международно установените практики.

Прегледът на качеството на активите не води до значителни корекции. Те възлизат на 340 млн. евро (1,3% от рисково претеглените активи на включените банки). Преквалифицирани като необслужвани кредити са експозиции на стойност 1,9 млрд. евро.

Стрес тестовете

Избраният подход при стрес тестовете е отгоре надолу, който по-често се прилага за портфейли от кредити на дребно, които са по-хомогенни. Поради това според ЕК по-подходящ би бил противоположният модел отдолу нагоре. Той изисква от банките да разработят собствени модели за проектиране на капиталовите си позиции и е по-прецизен при по-еднородни кредитни портфейли. По този начин е възможно важни източници на риск при корпоративните кредити да са били подценени. Като цяло обаче оценката на ЕК е, че макроикономическите сценарии, които са използвани при тестовете за устойчивост, са консервативни.

Резултатите от проверката за устойчивост още веднъж потвърждават, че банковата система като цяло е стабилна. Резултатите по отделни банки варират значително поради прилаганите бизнес модели и качеството на портфейлите им. Базовият сценарий при нормално развитие на икономиката предвижда подобряване на капиталовата адекватност до 2018 г., като приносът е най-вече на големите банки. При неблагоприятния сценарий капиталовата адекватност се очаква да се понижи под влияние на по-голямата уязвимост към кредитния риск. По тази причина в доклада коректно се заключава, че е необходимо поддържането на високи капиталови буфери, които надвишават минималните регулаторни изисквания.

Извличането на ползи от тестовете зависи от прилагането на предписаните от банковия надзор мерки. Възстановяването на капиталовите буфери е с краен срок април 2017 г. Засегнатите банки трябва да предприемат мерки за отстраняване на рисковете от активите, за намаляване на рисково претеглените активи, продажба на някои принудително иззети активи, оптимизиране на разходите и набиране на нов капитал. Освен това институциите със значително понижение на капиталовата адекватност при стрес тестовете трябва да подобрят устойчивостта си чрез промяна в процедурите, вътрешните си правила и бизнес плановете си.

Позицията на Международния валутен фонд

Експертите на МВФ достигат до подобни заключения. Според тях са взети мерки относно пропуските в банковия надзор и преструктурирането на банките. Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете показват, че банките в България са добре капитализирани. Представителите на МВФ приветстват готовността на властите да привлекат нови инвеститори или да се намесят директно, ако споменатите банки не успеят да постигнат заложените цели.

Същевременно те отбелязват, че е необходимо повече внимание към високия размер на необслужваните кредити. Те потвърждават скорошния прогрес при подсилването на институционалната рамка за финансов надзор и се надяват, че тези реформи ще бъдат продължени в посока по-коректна оценка на рисковете. Заедно с това е планиран задълбочен преглед на състоянието на финансовата система, който да бъде проведен през първата половина на 2017 г.

Като цяло задълбоченият доклад за макроикономическите дисбаланси представя обективен поглед към състоянието на българската икономика. Банковата система се характеризира като стабилна. Необходимо е процесът на укрепване на банковия и финансовия надзор да продължи, за да се постигне съответствие с добрите международни практики.

По отношение на финансовия сектор равнището на необслужваните кредити се понижава, но все още остава високо. Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система не идентифицират съществена необходимост от увеличаване на капитала в банковата система. Те обаче изискват стриктно спазване на препоръките от Българската народна банка към отделните банки.