Нашият гост

В известния формат на БТВ “Фермата” красивата актриса Елен Колева показа, че истинското й лице е много различно от наложения й от медиите образ на фатална жена. Тя се бореше мъжки с предизвикателствата и показа, че носи силен дух в крехкото си тяло. Елен призна на шега, че не й е било сложно да дои кози, защото вече го е правила, когато е изпълнявала ролята на козарка в късометражен филм. Тя е завършила актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова и още по време на следването си се снима в редица филми, като “Последната спирка”, “Ден и нощ”, “Карго”, “Аварийно кацане”, “Църква за вълци”. Най-голямо признание й носи ролята й във филма “Шивачки”, с която завоюва наградата за най-добра актриса през 2007 г. Освен актьорски талант зеленооката красавица притежава и танцови умения, школувани с дългогодишни занимания с балет. Също така свири на пиано и пише стихове.

- Елен, как се промени ежедневието ти след участието във “Фермата” и с какво се занимаваш в момента?

- Ежедневието ми след “Фермата” е свързано основно с работа. Нямах възможност да си почина, след като излязох. Въпреки това за мен сега е един хубав, светъл период с по-засилена театрална дейност. Преходът от тежкия фермерски живот към сцената и театъра не беше плавен - от обора и сеното, направо на сцената, но не се оплаквам. Веднага имах премиера на постановката “Посетителят” от Ерик-Еманюел Шмит, като на премиерата беше пристигнал самият автор и имах възможност да се срещна с него. Той се отнесе с респект и уважение към всички нас и каза по нещо добро за целия екип, без да звучи помпозно и пресилено. В пиесата играя дъщерята на Фройд - Анна Фройд. Режисьорът на спектакъла Александър Чобанов живее от 30 години в Париж и това определено дава друга енергия на този проект.

- Какви са другите ти ангажименти?

- Играя и в постановката “Застреляй идиотите” - една комедия на Емо Йотовски. Това доскоро беше частен и бездомен проект, който си нямаше театър, но директорът на Кърджалийския театър го видя и много го хареса. Каза “взимам го” и сега през ноември е пълно с представления в цяла България. Предстои ми и премиера на 23 октомври в Шумен заедно с Влади Въргала на спектакъла “Едно на лице, две наопаки” по Дарио Фо, дело на Мишо Петров. След това ще имаме поне 10 представления в цялата страна, а в София ще го играем в театър “Сълза и смях”. Аз вече станах част от трупата на “Сълза и смях” и сега започвам “Престъпление и наказание” с Вельо Горанов.

- Защо реши да влезеш във “Фермата”?

- Исках да разбера дали наистина съм егоист, както понякога съм била обвинявана от хора от моето обкръжение. Исках да видя дали е така или просто са ме манипулирали, казвайки ми, че съм такава, за да получават това, което искат, както обикновено се случва в личните взаимоотношения между мъж и жена. Оказа се, че съм супертолерантен човек, много по-толерантен от някои други.

- Какво научи за себе си в това шоу?

- “Фермата” ме научи и на много търпение, защото аз по природа съм по-нетърпелив човек, искам ако може всичко да става бързо и веднага. Там трябва всички да изчакаш да седнат на масата, да се сложи храна на всеки и чак тогава да започнеш да ядеш. Даже като искаш да отидеш до тоалетната, може да се случи да трябва да изчакаш 19 човека преди теб и чак тогава отиваш. Или ако искаш да се изкъпеш - има само две кофи за 19 души и понякога се налага да изчакаш, ако трябва всички, а освен това водата трябва да се стопли - не е като с бойлер.

- С какво друго там ти беше трудно да свикнеш?

- Там има само една чешма и на нея се мият съдовете и се пере - всичко се прави на нея. Аз по принцип съм изключително подреден и чист човек, много обичам да мия прозорци и дори мои приятели ми се смеят и ми казват - защо не си станала чистачка, като обичаш толкова да чистиш! Условията там обаче не бяха такива, аз дори трябваше да си мия косата със сапун от мас, при това понякога със студена вода, но държах да ми е чиста. Аз много обичам и да се къпя по три пъти на ден, но там това беше невъзможно. Това много ми тежеше. На моменти условията там ме скапваха и чисто физически, но се учиш на търпение.

- Ти се представи страхотно, но не успя да стигнеш до финала. Кой е твоят фаворит в шоуто?

- Аз имам един фаворит - Финци, много благ и приятен човек. Ася Капчикова също, тя е много мъжко момиче. Евала! Много я харесвам. Ася е суперискрен човек - може да се скара с теб, но ще е открита, при нея няма подмолни истории. Това е чистота и искреност, която е много ценна, особено в нашия шоубизнес, където казват, че не е препоръчително да си с такъв хубав и открит характер.

- Като хубава жена и известна актриса ставала ли си често обект на злоба, женска завист и интриги?

- Цял живот съм била обект на женска завист и интриги, особено в нашата среда, а това е нездрава среда. Аз обичам театъра и киното, но съм се разочаровала в миналото от хора, които виреят там. Като дете вярвах, че актьорът е пратеник на Бог и чрез словото и светлината кара хората да бъдат по-добри. Майка ми наскоро ми каза: “Ти преди си мислеше, че хората в НАТФИЗ са много одухотворени личности, които говорят за изкуство, помниш ли?” Това беше първият ми шок - огромен, като разбрах и видях що за хора са; аз не вирея в тази среда и не ходя на техни мероприятия, не ми е приятно. Има определени актьори, които уважавам, но самата среда не ми харесва. Не ми харесват техните закони, ако ти не си по тях и заявяваш мнение - ще те отхвърлят. Ако не си съгласен да участваш в интригите им и да бъдеш подмолен, просто излиташ оттам.

- В даден момент искала ли си да заминеш да живееш извън страната ни?

- Да, имало е такива моменти. Дори на 24 години, когато бях на един фестивал в Ню Йорк по повод “Шивачки”, разговарях с доста българи там, които ми казваха: “Ти си млада, ела тук, ние ще ти помогнем.” Тогава можех да го направя, но не го направих. След това ситуациите или съдбата не ми дадоха ясна възможност да го направя. Някой би казал “какво чакаш да ти се даде, ти трябва да го направиш”. Може би не съм го искала достатъчно силно, казвала съм си го в моменти на отчаяние, но не съм предприемала реални стъпки към това.

- Знаеше ли предварително, че и бившият ти приятел Калин Терзийски ще влезе във “Фермата”, и как се почувства?

- Да, разбрах, че ще влезе, малко преди това. Знаех, че няма да ми е комфортно и ще бъде емоционално изпитание за мен, защото ние се разделихме два месеца преди това, но си казах: “Влез там и го преживей това нещо веднъж завинаги!” Понякога, като се изправим лице в лице с това, от което ни е страх, ни е по-лесно да преминем. Бягството от болката и от страха не решава нещата. Стана добре така.

- Как те промени Калин?

- Интересен въпрос. Трябва да се замисля за това. По принцип в живота ни всеки човек е учител, абсолютно съм убедена в това. Едни те учат с любов и търпение, други с пръчка и шамари и обикновено се оказва, че тези, които ни шамаросват, поставяйки ни под разтърсващи емоционално ситуации, вадят наистина най-доброто у нас. Той извади от мен много творчески потенциал в писането. За нашите едногодишни отношения не коментирам добри, или лоши, но създавах - написах две стихосбирки. Калин ми даде интензитет на вдъхновението заради болката и разтърсването. Имало е илюзии и представи, които не са били удовлетворени, но това е отключило друго нещо и е създало нещо красиво. Той беше поредният ми учител.

- Имаше ли шанс още да сте заедно?

- Не, абсурд! Всичко приключи съзнателно и категорично.

- Мислиш ли, че липсата на финансова стабилност за хората на изкуството в България, за която говореше Калин във формата, може да е една от причините той да не иска да се обвързва?

- Не, смятам, че просто има хора, които не желаят да поемат истинска отговорност. Много мои приятели творци имат семейство и деца, важното е любовта да е истинска. Не е само до творците, за всички хора в България е тежко и дай затова да няма любов и семейство. Като човек иска и обича - и Бог помага, така че това са оправдания. Оправданията се базират на пълен егоизъм и нежелание да поемеш отговорност и за някой друг, егоистите и за себе си не могат да поемат отговорност. Любовта е нещо много сладко и хубаво - да има нещо, или някой, за който да се погрижиш и да даваш. Важно е не какво мога да взема, а да поема отговорност, да те провокирам и вдъхновя да направиш нещо, което си искал. Аз обичам да давам и да се грижа, това ме зарежда. Като даваш и се грижиш, другият цъфти и свети – това е любов! А да виждам как половинката ми посърва покрай мен, това трудно се преживява - трябва човекът да цъфти, да успява, а не да го мачкаш, съсипваш и разболяваш.

- Смяташ ли, че скоро ще можеш пак да се влюбиш?

- Да, мисля, че когато сърцето ми е готово, ще се влюбя отново, защото всичко е платено и съм на чисто.

- А коя историческа или съвременна личност би искала да изиграеш във филм?

- Невена Коканова. Ако се направи филм за живота й, бих искала да я изиграя. Чела съм и съм се интересувала много за нейния живот, имам и документален филм за нея. Много я харесвам като актриса и като човек, тя си е икона направо.

- Издаде две стихосбирки - “Мактуб” и “Ода за метресата”; ако напишеш автобиография, как би я озаглавила и какво най-много би искала да опишеш в нея?

- Е, не знам как бих я озаглавила, но всичко бих описала - случвали са ми се много интересни неща. Може би най-много бих писала за мистичната част от живота ми - за срещите ми с изключителни, невероятни хора, които излизат от рамките на познатото. Срещала съм по пътя си много духовни учители, но ако разкажа всички неща, те ще звучат наистина невероятно!

- Ти си много вярваща и не го криеш. Случват ли ти се чудеса в живота?

- Чудеса ми се случват цял живот, не крия вярата си в това време на духовно падение. Смятам, че трябва да има вероучение в училищата. Защо да може да се говори за новия смартфон по 100 пъти на ден да се промиват мозъците на хората с реклами, а видите ли, който говори за вярата, пропагандирал? Аз като видя реклами, усещам колко зле ми влияят, както се правят и много филми за секс и убийства; като ни казват “гледайте ги”, а трябва да се говори толкова много и за вярата, в противен случай сме загубени. Няма да забравя едни думи на Вера Кочовска, която каза: “Ние сме народ, който е като кораб в мъгла, не виждаме истината, а всеки в себе си я носи, но тя вече е толкова замаскирана от манипулацията на външното.” Много хора нямат връзка с Божията искра в себе си, а тези които се борят с нея, са истинските ни врагове.

- Любима мисъл?

- “Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш, и какво губиш, когато печелиш.”