Елин Пелин получава опрощение на дълга, вместо пари в брой

Александър Балабанов напразно се надявал богаташът Иван Евстратиев Гешов да си развърже кесията

Байловецът Димитър Стоянов се ражда в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова през 1877 г. Той е едно от единадесетте им деца. Между тях се раждат още четири, но умират като малки. Образованието е на почит в този скромен дом. Бащата редовно носи книги от пазара в града, където продава вар. Така децата имат възможност да четат „Рибния буквар“, „Под игото“, произведенията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Получават се някои списания покрай факта, че тримата по-големи братя на бъдещия писател са учители.

Димитър започва да пише още като ученик на село. После отива да учи гимназия в София, мести се в Златица, Панагюрище и Сливен, но така и не завършва и се връща учител в родното си село. Опитва да влезе в Рисувалното училище – другата му страст, освен четенето и писането, но не го приемат.

За пръв път се подписва с псевдонима си Елин Пелин под стихотворението "Тихи тъги", публикувано през ноември 1897 г. в сп."Български преглед". Отначало се увлича от поезията, но както сам признава, се отказал на 20 години, когато в един софийски хотел му откраднали тетрадките с всичките 400 стихотворения.

Вечно в недоимък

От есента на 1899 г. Елин Пелин се установява в София. Но с писане пари не се изкарват - той вечно се скита немил-недраг, преследват го финансови проблеми и борчове. Добре че са приятелите му, с които дели радости и несгоди, и вересията в общата кръчма...

През 1922 г. на един от тях, неуморимия Александър Балабанов, хрумва блестяща идея: 25 години са минали от първите творчески изяви на Елин Пелин - защо да не му устроим юбилей? Вярно, млад е още - току-що е навършил 45 - ама вече е написал "Гераците", "Земя" и най-хубавите си разкази. Пък и все нещо ще падне покрай годишнината, и за приятелите му може да остане...

Речено - сторено.

Балабанов съставя юбилеен комитет, урежда чрез просветния министър Стоян Омарчевски награждаването на юбиляря със сребърен медал за наука и изкуство. Събира приятелите и почитателите на Елин Пелин, раздава им теми и скоро юбилейният сборник е готов. Решава се всички приходи от него да бъдат в полза на писателя. Да, ама той е толкова закъсал, че

Кой ще ти чака да се продаде сборникът

за да се позакърпи положението. Тогава напористият Балабанов слага 15-20 книжки в чантата си и тръгва със Стилиян Чилингиров и Димо Кьорчев да обикаля по-заможните софиянци. Хем ще им пробута сборника, хем и кесиите им може да се развържат...

Първо тропат на вратата на най-богатия - банкера Иван Евстратиев Гешов. Потомъкът на големия търговско-банкерски род Гешовци не го е посрамил - бил е директор на Българската народна банка, на два пъти финансов министър, министър-председател по време на Балканската война. А и състояние е натрупал. Приема той делегацията много любезно и внимателно изслушва заплетената им тирада.

Когато Балабанов с апломб акцентува, че е дошло време управляващите и по-първите хора да се замислят върху участта на българския писател, Гешов бръква в десния джоб на панталона си. Връзка ключове извънтява в ръката му - нашите герои като хипнотизирани се вторачват в нея. А Балабанов им отправя тържествуващ поглед: "Казах ли ви, бе, диванета?!"

Сюрпризът на банкера

"Позволете ми да направя на юбиляря малък сюрприз", казва с благодушна усмивка Гешов и се отправя към масивната каса, скрита в една ниша. Сръчно завърта ключа, но бавно отместилата се врата открива нова желязна преграда. Щраква друг ключ, изсъсква пружина. Следват отделения, преградени с огнеупорни вратички със секретни брави, които дават достъп на ключа само след набирането на специална парола. Скоро отвътре просветват купчини златни монети, касетки със скъпоценности, плътно надиплени пачки с банкноти, чекове, влогови книжки...

Устата на тримата интелектуалци са пресъхнали, те едва си поемат дъх. А домакинът все рови и рови, докато накрая издърпва продълговато стоманено чекмедже и почва да търси нещо в него. Най-накрая тържествуващо вади продълговат лист, покрит с марки и подписи. И щраква ключа - касата отново потъва в масивната си непроницаемост.

„Ето го моят сюрприз, господа - обръща се към гостите си Гешов. - Полица за сто лева, подписана от г-н Димитър Иванов Стоянов при заминаването му за Париж през 1906 г. 16 години дългът стои открит, лихвите текат. Та занесете го на г-н Елин Пелин. Прощавам му дълга - какъв по-хубав подарък за юбилея му от това?“

Тримата изведнъж скачат като залети с леден душ. Обръщат гръб на мастития банкер и изхвърчат навън. Всичкият им ентусиазъм се изпарява - явно такъв ще е дарът и на останалите богаташи, включени в списъка. Какво да се прави, светът е разделен на вечни длъжници и вечни кредитори, въздъхват и бързешком свиват към кръчмата, където Пелинко вече им е поръчал виното. На вересия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица