Начинът на живот и светогледът на „елитите“ в САЩ и Западна Европа могат да се сравнят с тези на туристите. Мобилността е техният идеал, мултикултурализмът - техният проект, докато демокрацията предполага закотвяне в едно политическо тяло. Програмата на елитите предполага безмерен оптимизъм - вярата, че войната никога няма да развали „купона“. Докато ислямисткият враг ни напомня нашата слабост: загубата на суверенитет, липсата на дълбочина на нашите нрави. Елитите още не са осъзнали, че ни предават на противника. Също като туриста, те продължават маркирания си и удобен път, в който няма място за трагизма на Историята.

Американският историк Кристофър Лаш вече го бе изтъкнал в своя политически завет „Бунтът на елитите“. „Елитите“ се радват, че „светът се движи“. Те се възприемат като граждани на света, разтоварвайки се по този начин от присъщите на гражданството граждански задължения. Отричат нацията, рамка на нашите демокрации, тъй като тя пречи на идеала им за еманципация и ги принуждава да бъдат политически и икономически солидарни със своите съграждани. Унищожаването на разнообразието на света, в което участват елитите, е унищожаване на реалността. Също като туристите, чието въображение е оформено от развлекателната индустрия, елитите живеят в „хипер-реалност“. Идеологията на джендъра и трансхуманизма допринасят за това.

Мултикултурализмът като универсален базар. Обществото, което трябва да се реконструира според тези елити, очевидно е мултикултурно. Техният светоглед също е туристически. Представят си пъстър, толерантен, празничен и изобилен базар, в който са предлагат кухни и дрехи от цял свят. В имиграцията тези елити виждат начин да доведат света вкъщи и така да се почувстват като туристи у дома. Радват се на разнообразието от ресторанти и на бавачката от чужд произход, която гледа децата им. Те функционират като Европейския съюз, който смята хората за заменяеми: европейското население намалява? Да запълним „липсата“ с имигранти!“

(Със съкращения, превод Glasove.com)