МВФ прие нови правила за оценяване на корупцията

Франция засилва граничния контрол в южните Алпи

И днес ще е топло и слънчево

The Times: Годеникът на Юлия Скрипал се оказа руски агент Степан Викеев изчезна от социалните мрежи, не отговаря и на обажданията й

Ултрасите и услугите

На 23 април 2018 да почерпят

Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Емилиян Гебрев – поредният заек, изваден от ръкава на фокусниците на Прехода Или когато моралът се превърне в наглост, а наглостта - в морал

Повече от две десетилетия в българската медийна и бизнес действителност се забелязва откровен парадокс – не е важна истината, а кой я изрича. Същото е и с лъжата. В зависимост от това „кой говори“, често пъти откровената лъжа се превръща много бързо в чиста монета, а истината се представя като грозна измама. Така фалшивите новини, изкривените гледни точки и манипулиращите внушения, лека-полека се превърнаха в правило, мълчанието стана сигурна броня за нелицеприятните факти, а мислещите, които все пак си позволяват публично да изричат истини, се заклеймяват, също публично, от присвоилите си правото да говорят като последна инстанция „медии“ и „бизнесмени“. И това разбира се е така, основно защото в обществото ни няма ясно спояване на ценности, а на демокрацията пък й липсва темела на поколенията и неизбежната санкция на закона.

За 28 години „преход“ се нагледахме на всичко, но безспорно две са нещата, които създадоха в народа ни чувство на безнадеждност и отвращение – първо, бандитската приватизация по времето на Костов, която разруши всичко съградено с потта на три поколения българи за половин век, за сметка на стремителното забогатяване на шепа приближени на Иван Костов, назначени от него за „бизнесмени“, и второ – безкрайно неморалното промиване на мозъци, налагано ни бавно и методично от забравили българщината безродници.

Симбиозата пък от двете, роди своеобразен политико-икономически-медиен „Франкенщайн“ – кръгът „Капитал“, който отдавна изповядва разбирането, че не е важна истината, а от значение е единствено и само наглото и кресливо, но същевременно представяно за „умно и красиво“ говорене, защото то дава сила, извива ръце, носи индулгенция за престъпленията и прикрива зловещото лице на неморалността.
30 милиарда долара, под формата на работещи и печеливши предприятия, раздаде Иван Костов на „приватизатори-инвеститори“, от което в бюджета влязоха едва 3 милиарда. Инвеститорите пък се оказаха обикновени доверени на Командира момчета, стъпили на правилното място и до правилния човек, на които съдбата е отредила да си разпределят имущество за милиарди, за което са дали само жълти стотинки.

Примерите са безброй – БГА Балкан, Нефтохим, Каолин, Кремиковци, Химко, Гранитоид, като само за първата година от управлението на Костов са харизани общо над 90 предприятия, а за четирите години – няколкостотин. Т.е. производството в страната на практика е съсипано, защото след придобиването на заводите, повечето от тях са тотално опоскани, активите им са разпродадени, а парите са изнесени в офшорни сметки. Нормално – Костов и пионките му считат държавното за свое. По-едрите риби от тази групичка са известните на всички Иво Прокопиев, прибрал „Каолин“, Огнян Донев, заграбил „Софарма“ и „Унифарм“, Бони Бонев – унищожил „Плама“-Плевен, а и самият Цветан Василев, влязъл по времето на Костов чрез 10 офшорни дружества в КТБ и така сложил началото на най-голямата финансова измама в родната ни история. Общото между тях и първокласник може да забележи днес – имат си „медии“, поддържат се, създават политически проекти за да се докопат до властта, повечето са обвиняеми и затова обяснимо воюват с прокуратурата и искат да подчинят съдебната система. Освен това, всички много обичат да говорят – основно за това, колко са честни и морални, а мълчанието за собствените им далавери е златно правило.

Оказва се обаче, че освен „лапачите“ на предприятия и банки, има и друга група Костови „приватизатори“ – комисионерите. За тях не са отредени предприятия, но пък им е осигурено заставане на входа и на изхода на онези държавни фирми, които дори и всесилния Костов не можа напълно да унищожи – основно от военно-промишления комплекс. Емилиян Гебрев е една от знаковите фигури от ръкава с фокусите на Командира, защото с едно никому неизвестно и без никакви активи собствено ЕООД, се издига през годините до фактор, от който зависи едва ли не военната индустрия в България, или поне така се опитва да представи сега ситуацията приятелят му Прокопиев. Без истина, но с говорене – както го могат „моралистите“.

Бивш служител на „Кинтекс“, през Гебрев започват да минават огромни парични потоци, като вместо държавните дружества от ВПК директно да сключват договори с чуждестранните си партньори, отношенията с които са изграждани с десетилетия по времето на социализма и съвсем не са нужни посредници, сега се налага да се пишат фактури към едно частно дружество – „Емко“, собственост на Гебрев. „Арсенал“, „Кинтекс“, „Дунарит“ и „ВМЗ“ купуват или съответно продават на Гебрев военна продукция, а той я реализира извън страната. Твърде умно. Когато обаче става дума за стотици милиони долари, вече иронията е неуместна, защото това бие по джоба на всеки данъкоплатец. Така с комисионерство и без никаква реална дейност, освен контакти с директорите на държавните фирми, Гебрев трупа милиони. Същите милиони от комисионерство като на Сашо Дончев – друг фактурист, станал такъв по „червена“ линия, но присламчил се отскоро към костовата групичка – парите не миришат…

Цветан Василев пък по това време завлича милиарди чрез КТБ, акумулирайки частни и държавни средства , които след това източва в над 200 фирми-бушони, оставайки трезора празен. Огнян Донев продава лекарства, Бони Бонев прави шоколад, а Прокопиев върти далавери с ВЕИ, пенсионни дружества и спекулации на борсата.

След краха на пирамидата КТБ през 2014г. дойде времето някои от маските да бъдат свалени. Докато Василев с помощта на Гриша Ганчев се погрижи синдиците на КТБ да не успеят да осребрят „Петрол“, „Сана Спейс Хотел Хисаря“, „Хелт енд Уелнес“ и още десетки дружества, и с лека ръка за по 1 евро прехвърляше предприятия на подставени руснаци като Луврие и Косарев, вместо да ги даде на държавата, медиите-бухалки на Прокопиев, Донев и Сашо Дончев му осигуряваха и продължават да му осигуряват добър бекграунд. На страниците на тези медии двамата ортаци не са крадци на едро, а са честни бизнесмени, съсипани от лошия главен прокурор Цацаров и депутата Пеевски. Все едно Цацаров и Пеевски са разписвали необезпечените кредити и са прехвърляли милиарди във фирмите на секретарките, охранителите и шофьорите на Василев, или може би според „Капитал“ трябва прокуратурата да не търси никаква отговорност на Цветан Василев за раздадените милиони, а фараонът е редно да си направи нова банка? Морално, нали?
Примерът с „Дунарит“ също е емблематичен. Останал под контрола на Василев след затварянето на КТБ, заводът, заедно с „Петрол“ е черната каса на позорно избягалия от правосъдието, но иначе много смел на думи бивш банкер. Държавата обаче решила да потърси правата си и да запорира акциите в „Дунарит“ по делото за отнемане на имуществото на Василев, прокуратурата повдигнала обвинения за извършени престъпления от ръководството на дружеството, но и това не може според Прокопиев, отделил цели страници на тази тема в изданието си тази събота. Защо не може ли? Защото бизнесменът Емилиян Гебрев (виж по-горе) бил придобил акциите в „Дунарит“ и вече бил собственик! Неясно как, след като няма книга на акционерите и временни удостоверения и има вписан запор, но бил. Василев пък, според адвокат Лазар Карадалиев, комуто услужливо е дадена думата, нямал бил никога нищо общо с този завод. Ама съвсем нищичко. Че как ще има? Все едно читателите пасат трева и не помнят как Василев „прехвърли“ „Дунарит“ на Луврие като част от общата сделка за 1 евро, че дори и пресконференция имаше в „Хилтън“ по темата, а Карадалиев все едно не е личният адвокат на Василев, сега обслужващ „Емко“ и „Дунарит“ в комплект.

Дребни подробности за „Капитал“, не е нужно въобще да се споменават. Но ако го няма и Пеевски не е интересно – Пеевски искал да съсипе завода, защото „синдикалните лидери“ го били казали, „вероятно“ контролирал някакво офшорно дружество, което спорело с „Емко“, а оборотите на двете дружества от 300 милиона лева и 76 милиона печалба, били голяма хапка. Небивалици и внушения, но поднесени „красиво“ и „умно“, съвсем по европейски. Като са толкова интересни тези обороти, защо икономически „грамотните“ журналисти на Прокопиев не взеха да попитат Гебрев защо е дал на „Дунарит“ заем на хартия от 10 милиона евро през 2016г., след като „Дунарит“ е на печалба и изобщо няма нужда от подобни средства? Да не би да е защото целта е да се впише особен залог върху предприятието, който дори е заявен в търговския регистър? Или например защо преди операцията „Емко“ в „Дунарит“, Василев скъса връзката между завода и „Хедж инвестмънт България“, което дължи на КТБ над 50 млн. евро и се явяваше негов краен собственик? Защо Гебрев на два пъти пробва да увеличи капитала на „Дунарит“, по същата схема, по която беше скъсана връзката с КТБ?

На тези въпроси отговори в „Капитал“ няма да прочетете. Вместо това може да се прочете как според Прокопиев, всеки може да плюе върху суратя на държавата, да си прехвърля насам-натам запорирани от КОНПИ и НАП акции и да се измъкне безнаказано. Морално, нали? Ама че били Гебрев и Василев, и двамата обвиняеми за извършени престъпления? Още по-добре. Така е редно да се прави – всички престъпници трябва да правят каквото си искат, да крадат от държавата каквото могат и както могат. Ако не вярвате – поръчайте си изследване в „Лабораторията за управление на риска“ на Иван Костов. По негови изчисления вероятно рискът да бъдете осъден, ще е нулев.

Само че лъжата в случая няма как да се превърне в чиста монета, а истината в измама. Няма да го позволят излъганите вложители в КТБ и обикновения данъкоплатец, които изпиха до дъно горчивата чаша на пирамидата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Гебрев никога не е бил ТЬРГОВЕЦ в Кинтекс до 89 г. такьв го правят след 90г. Това с което беше известен е ,че e от селото на генералния директор-Скравена Правешко.

  2. ОТНОВО НИ ЗАСИПВАТЕ С РАЗНИ ИМЕНА НА РАЗНИ “ПЕВЦИ И ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ”,КОИТО ХИЧ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ ВЕЧЕ! ТО НЕ БЯХА БАНДИТИ,КРАДЦИ,ТЪПАНАРИ РАЗНИ, ПАПЛАЧ ЛАКОМА И ПРОЧИЕ.ВЕЧЕ НИ Е ВСЕ ЕДНО,СЛЕД 27-28 ГОДИНИ… ТО И ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ ПО НК ИЗТЕКОХА ВЕЧЕ ВКЛ. И АБСОЛЮТНАТА ДАВНОСТ.

  3. По време на управлението а Иван Костов, една граблива руска птица си снесе яйцето в рафинерията край Бургас. Сега тя продава дизела, преди облагане с акциз и ДДС, на цена от 0,505 евро, която е по-висока от този в Австрия – 0,409 евро, Германия – 0,646 евро, Обединено Кралство – 0,394 евро. Въпреки това, обаче, е все на загуба и не плаща данък печалба. Цяла България скочи срещу такса “стол”, но никой не протестира срещу такса “Русия”, която плащаме затова, че живеем в България, а не в Австрия, Германия или Обединеното Кралство.

  4. Не е важна истината, а кой я изрича… Браво Блъсков. Най-усетилият се руски лакей. Истината от тази статия лъха, на Боярищник. Кажи им Блъсков как се правят милиони, а не се плаща заплатите на журналистите пред нова година и заплатите на нас платените руски тролове. Пуснахте ни на смени по 12 часа 7 дни в седмиацата, а сега даже и не ни платихте. Ще умрем от глас, руски олихофрени.

  5. Статията е пълна с ФАКТИ , а горните гъ-з-о-лизачи на Ив.Костов не понасят ИСТИНИ , които не им харесват .

  6. Статията наистина е плна с факти. Но факти, отразяваши едностранчиво и манипулативно положението. Живи сме все още хората, които помним Лукановите куфарчета, ей!!! Айде, като сте толкова честни и подробни да направите журналистическо разследване и да изнесете на страниците на Труд, колко от днешните “бизнесмени”, притежаващи милиони са били комсомолски секретари и са започнали бизнеса си под мъдрото ръководство и с помоща /финансова и логистична/ на Андрей Луканов!!! Изнесете тази информация, па после се бийте в гърдите. А и ние ще ви похвалим!!!!!!!!

  7. Браво на редакцията на ТРУД за сравнението на т. нар бизнесмени с ФАКТУРИСТИ ,те могат да кандидатстват за авторско право. Най-виден представител на този тип бизнесмени е президента -предприемач Плевналиев местейки пари от сметка в сметка .Неговото време свьрши .

  8. Съдейки от неистовото квичене на свинските медии по темата “Дунарит”, явно на Шиши не му се е отворил този път парашута. Много му се щеше освен всичко останало, да прилапа и този актив от КТБ, но очевидно този Гебрев се оказва костелив орех.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.