Необходимостта от хармонизирани режими за несъстоятелност в ЕС беше във фокуса на изказването на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество“.

Форумът, организиран от Икономическия университет във Варна, се провежда за седма поредна година и беше официално открит от доц. д-р Галина Йолова – Паскалева, ръководител на катедра „Правни науки“ във висшето учебно заведение.

В изказването си Емил Радев определи различните производства за несъстоятелност в ЕС като сериозно предизвикателство пред правната сигурност и развитието на единния капиталов пазар. Евродепутатът очаква до година и половина – две да бъде приета директива за хармонизиране на процедурите. Предложението на Европейската комисия цели да преодолее несъответствията между законите на държавите членки в областта на несъстоятелността. Като докладчик на ЕП по досието Емил Радев се надява това да улесни максимално предприятията и кредиторите. Той обаче не изключи възможността в следващите месеци ЕК да предприеме ново предложение въз основа на доклада на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност. „В него се предлага създаването на нов вид дружество за иновативни стартиращи предприятия в целия ЕС, което да може да се възползва от редица правни разпоредби, включително хармонизирани правила относно корпоративното право и несъстоятелността“, уточни Радев. 

Той обърна специално внимание на разликите в сроковете и разходите при производствата по несъстоятелност на държавите членки. „Средното време за възстановяване на активи например варира от 6 месеца до 7 години, а съдебните разходи – от 0% до над 10%. Приблизително между 10 и 20 на сто от всички производства по несъстоятелност в ЕС включват трансгранични кредити. Възстановимите стойности на заеми пък варират значително между отделните страни – от 6,9%  за Полша до  95,2%  за Дания, а средно в ЕС са 40% за големите компании и 34% за малките и средни предприятия“, отчете евродепутатът, като се позова на статистически данни. 

Емил Радев не подмина и темата за т.нар. „вечни длъжници“ в България, с която е ангажиран от години. „За съжаление, България продължава да бъде единствената държава в ЕС, която не да дава втори шанс на добросъвестните длъжници. Неслучайно приемането на закон за личния фалит е вписано като условие за отпускане на финансовата помощ по Плана за възстановяване и устойчивост, но резултат няма. Опити не липсват, но никой не харесва това, което се предлага като законодателна инициатива“, припомни евродепутатът, визирайки не само политическия разнобой, но и острите критики както от страна на банки и кредитори, така и на защитниците на длъжниците. „Заради пропиляната възможност да имаме закон за личния фалит над 600 000 семейства не могат да започнат живота си на чисто. Но потърпевши са не само те – засегнати са и кредиторите, които не могат да си върнат парите, и държавата, защото длъжниците обикновено излизат в „сивия сектор“, заключи Емил Радев.