Не очаквам проблеми от страна на Европейската комисия за Турски поток

Какво ни каза руският премиер Дмитрий Медведев при визитата си у нас преди дни. Как един специалист в енергетиката тълкува думите му, питаме експерта проф. Атанас Тасев.

С него обсъждаме има ли новина от руска страна за двата големи проекта – Турски поток и АЕЦ ”Белене” и възможна ли е нова ядрена централа без участието на държавата.

Проф. Тасев обяснява значението на думите на шефа на „Газпром” Алексей Милер, че газовият гигант не планира участие в хъб „Балкан”.

- Проф. Тасев, какво всъщност каза руският премиер Дмитрий Медведев при посещението си у нас за двата основни енергийни проекта – АЕЦ „Белене” и Турски поток?

- Нямах особени очаквания от идването на руския премиер Дмитрий Медведев по отношение на двата мега проекта - рестарта на АЕЦ „Белене” и газовия хъб „Балкан” по няколко причини. Първата се съдържа в асиметрията на дипломатическите отношение между нашите страни, породена от асиметрията на процесите за вземане на стратегическите решения. В Русия това е президентската институция, а при нас - Министерски съвет. Втората, като в законите на Паркинсон – виж първата. Идването на Медведев се предшестваше от посещение на Борисов в Москва. Още тогава стана ясно каква ще бъде съдбата на проектите. Третата причина – повече от половин година, благодарение на активната ни външна политика, редица от проблемите около двата проекта, свързани с геополитиката и политиката бяха решени и това позволи нерешените проблеми да се сведат на корпоративно ниво. Четвъртата – виж третата. Когато решаването на проблемите се свежда на корпоративно ниво, това става задължително при стриктно съблюдаване на законодателството, публично и достатъчно прозрачно. Не е секрет, че ние се научихме стриктно да спазваме европейското законодателство, след като по стара традиция минавахме последователно през процедурата – „да изядеш торба със сол”, или „сто тояги на голо” или –„да платиш”. Разбрахме същността на максимата на брюкселския чиновник: „Ако не знаеш какво да правиш - спазвай закона”. Едновременно с това всеки, който има компютърни умения в страната, чрез достъпа до сайтовете на Народното събрание, Министерски съвет, Комисията за енергийно и водно регулиране, Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз” можеше да получи достъп до множеството документи, резултат от активната дейност на огромен брой специалисти на корпоративно ниво по двата проекта. В този информационен процес се включиха и значителна част от обективните медии.

- Имаше ли новина в това, което Медведев ни каза?

- В действителност, при посещението си Медведев преповтори известни тези, които не възприемам като новина. Първата – за ” гаранции” от страна на ЕС относно възможността част от количествата газ от втората тръба на Турски поток да получат достъп до пазарите на ЕС и да не се повтори съдбата на „Южен поток”. Втората е желанието на „Росатом” да участва комплексно – като инвеститор и изпълнител на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”.

- Възможна ли е реализацията на АЕЦ „Белене” без руско участие? Днес (вчера) Министерство на енергетиката публикува процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта. Откъде другаде можем да очакваме интерес?

- Реализацията на проекта е двукомпонентна процедура, съдържаща техническа и инвестиционна съставляваща. Що се касае до техническата, а именно строителството и пускането в експлоатация на проекта „Белене”, то е невъзможно без участие на руската страна. Русия е производител на ядреното оборудване и никой не е в състояние да монтира и пусне в експлоатация ядрено оборудване на друг производител със съответните гаранции. В неядрената част, турбина, електрогенератор, автоматизирани системи за управление и други, е възможно участие на други страни, но като подизпълнители, поради практиката подобни обекти да се изграждат по правилата на *Сребърната книга на**ФИДИК (комплексно – „под ключ”). Инвестиционната съставляваща е инвариантна по отношение на това кой е строителят, но може и да бъде част от пакета. Тази съставляваща, заедно с доминиращата роля на геополитическия фактор се оказа решаваща за досегашната съдба (спирането) на проекта. Само напомням, че руската страна беше предложила да построи обекта „под ключ” на фиксирана цена от 6,4 млрд. евро. Тогава сработи геополитическият фактор. Получихме директна забрана да ползваме финансов ресурс от Русия. Сега, очевидно, геополитическият фактор не е така доминиращ и комплексното предложение на Русия, а се приема от наша страна на най-високо политическо ниво. Този анонс ще има положителен ефект и в предстоящото отваряне на процедурата за избор на инвеститор и изпълнител на проекта. Доколкото ми е известно, на този етап разполагаме с предложение за инвеститор само от страна на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). Наличието на друг инвеститор ще създаде условия за състезателност, което е в наша полза. Другите предложения са за участието в реализацията на проекта като подизпълнители със стоков кредит. Има предложения и от наши балкански съседи за акционерно участие в незначителен обем, срещу дългосрочни договори за доставка на базова енергия, но те не са решаващи за успеха на предстоящата сесия.

- Експерти твърдят, че атомна централа без държавни гаранции е невъзможна. Вашето мнение.

- При рестарта на проекта „Белене” бяха отчетени грешките от предишните етапи, както и конюнктурата в енергетиката, свързана с новата референтна рамка на ЕК по отношение емисиите на парникови газове. Последното, в ускорени темпове превръща ТЕЦ-вете на въглища в икономически нецелесъобразни, като води до повишаване цената на електроенергийния микс и ни заставя да предлагаме пътна карта за тяхното извеждане от експлоатация в следващите 10-15 години. Това ще породи дефицит на базова и подвърхова енергия в страната, ЕС и региона, което ще ни застави да строим нови заместващи мощности, предимно АЕЦ. Всяка нова мощност, по определение, генерира енергия на по-висока цена. Това означава, че към момента на пускане в експлоатация на нова ядрена мощност в нашата страна себестойността на нейната електроенергия ще бъде пазарно ориентирана. Поради тази причина в тръжните условия има две фундаментални и доста тежки подусловия: участие в строителство, без държавни гаранции и без договор за задължително изкупуване. Разбира се, часът на истината ще настъпи с отваряне на офертите. Едва тогава може да се прилагат по-меки форми на ограничения/стимули (договори за разлики или резервиране на капацитет).

- Как ще коментирате думите на Алексей Милер, че „Газпром” не планира участие в хъб „Балкан”. Възможен ли е газоразпределителният център без руски газ?

- На този етап задачата на „Газпром” е да позиционира втората тръба на Турски поток на входа на нашата газопреносна система с максимален годишен капацитет от 15,75 млрд. нм3, а не участие в газовия хъб „Балкан”. Съгласно публикуваните данни капацитетът на тръбата се разпределя, както следва: на входа на Сърбия – 11 млд.нм3 ( за България и Гърция-4,75); на входа на Унгария - 9 млрд. нм3 (за Сърбия-2); на входа на Словакия - 4,5 млрд.нм3 ( за Унгария – 4,5 ). След проведената Фаза 3 на „Отворен сезон” за „Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Булгартрансгаз” ЕАД (Обвързващи правила), 90% от техническия капацитет на входа и 80% (на изхода) е разпределен на дългосрочна база. Това означава 10% на входа и 20% на изхода свободен капацитет за достъп на трети страни. Краткосрочните прекъсваеми и твърди капацитети ще се разпределят на Платформа за резервиране на капацитети, съгласно Регламент (ЕС) 2017/459 и аукционен календар на ***ENSOG. Следователно като доставчик на газ „Газпром” ще ни създаде условия за реализация на търговска платформа, което е елемент от виртуалната система на газовия хъб „Балкан”. Очевидно е, че газов хъб без руски газ е нелогично.

- Какви ще бъдат ползите за България от Турски поток и има ли алтернативен вариант?

- Турски поток като проект, терминология и значение се изчерпва до позиционирането му на южната ни граница, по-точно до нова Газоизмерителна станция (ГИС), която ще бъде построена до компресорна станция (КС) „Странджа”. От тази точка говорим за газовия хъб ”Балкан”(ГХБ). Очевидно е, че реализация на принципите на газоразпределение на търговска платформа, както и максималните възможности на ГХБ са постижими тогава, когато потече газ по интерконектора „Комотини-Стара Загора” от Азербайджан и плаващия регазификционен термина в Александруполис; реализираме реверс или виртуални доставки по Трансбалканския газопровод (ТБГ) от Гърция; реализираме доставки или реверс по интерконектора „Русе-Гюргево”; използваме освободения капацитет на ТБГ по направление Украйна. Тривиално е, но ще го повторя, че с реализацията на ГХБ на база втората тръба на Турски поток, ние оставаме на газовата карта на Европа, реализираме стратегическото си географско положение, а при евентуален собствен добив на газ ще се превърнем и във регионален фактор на газовите пазари.

- Очаквате ли Европейската комисия да попречи на проекта у нас? Има ли ЕК полза от реализацията му?

- Този път не очаквам проблеми от страна на ЕК, дори в новия й формат, след изборите на Европейския парламент. Аргументите са няколко – от една страна проектът е вписан в списъка на ЕК на проекти, представляващи общ интерес. Освен това финансирането на „предварителните проучвания” за хъб „Балкан” беше с грант от ЕК. Имаме и частично финансиране за изграждане на интерконектора „Комотини-Стара Загора” и спазваме стриктно европейското законодателство. В сегашната ситуация сме облекчени, че Европа в своите документи поставя на първо място сигурността на доставките и на второ - диверсификацията. Сигурността означава – първо и преди всичко да има газ, независимо от цената. В този смисъл – втората тръба на Турски поток решава задачата за сигурността на доставките по южното направление и в този контекст е аналог на ролята на „Северен поток-2”. Диверсификация, поставена на втора позиция, означава - наличие на различни източници на газ, за да се създаде ценова конкуренция в полза на потребителите. Ползата и за Европа е очевидна, защото независимо от дебата, потреблението на руски газ расте. През 2017 г. потреблението на руски природен газ за Европа е нараснало спрямо 2007 г с 30,3% и достига 164 млрд.нм3. Тенденцията за ръст на потреблението бележи устойчивост във връзка с мерките по декарбонизация на енергетиката.

*Сребърна книга на ФИДИК - „ Условия за договор за инженеринг, финансиране и строителство / проекти до пуск”.

**МЕЖДУНАРОДНАТА организация на инженерите консултанти (ФИДИК) е сдружение на националните организации на консултантите от цял свят. Създадена е през 1913 г. ФИДИК подготвя стандартните условия, които се включват в международните договори за строителни услуги.

*** ENSOG (European Network of Transmission System Operators for Gas)

Нашият гост

Проф. Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград. Завършил е автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Бил е финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз” и „Газпром” и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене” и ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3. Член на консултативния съвет към МС по проекта „АЕЦ Белене”.