ЦИК показа симулация на електронно дистанционно гласуване

Бюджетната комисия в НС отхвърли ветото на президента за лекарствата

Страничното огледало на микробус причини смъртта на 72-годишен велосипедист в пловдивско село

US посолството у нас чака протест заради Ерусалим

Борисов се среща с норвежкия премиер утре

Митничари задържаха 71 хил. ръчни часовника и стотици слънчеви очила във Варна

Контрабандна валута за 55 000 лева задържаха на „Капитан Андреево“

В Медицински университет-Пловдив обучават студенти на дисекция на нос със съвременни технологии

97 деца на загинали и пострадали полицаи ще получат подаръци от „Технополис“ и „Практикер“

Режисьорът Владимир Белов разказва във Велико Търново как да си направим филм

ВАС потвърди нарушение на забраната за увреждане на доброто име на конкурент

Румен Порожанов: ОСП ще бъде основен приоритет на българското председателство

Община Горна Оряховица отличи призьори в национални и международни надпревари в областта на културата

Live Изтекла информация предизвикала закриване на офшорки Запор за 200 милиона лева имущество на Прокопиеви по искане на комисията за конфискация

ВТУ и Международния университет на Киргизстан сключват договор по Еразъм+

Енио Мориконе отличи творба на българин Композиторът и диригент Йозджан Сьонмез гради духовен мост между София и Анкара

Пианистът като част от триото „Лирика”. Заедно изнасяли концерти в Турция.

Талантливият музикант е родом от Търговище

Казват, че хората на изкуството не принадлежат само на един народ, на една страна, на един континент. Че те са космополити, обитаващи имагинерни пространства без граници, където духът и талантът творят свои мистични светове. Сигурно така би трябвало да се чувства Йозджан Сьонмез. Роден в България, живее в Турция, пътува много из страни и континенти. И истински, и въображаеми. Пианист, диригент, композитор, преподавател в Консерваторията в Истанбул и в университета Мармара. Той и днес продължава да търси отговорите на вечните въпроси – кои сме, защо сме, къде сме и накъде отиваме. Негова страст били психологията и аналитиката, но не се спирал да дълбае в астрологията, нумерологията и други окултни науки. Все светове без граници за разлика от истинските бариери между държавите.

„Сега е лесно. Пътува се и няма ограничения. Затова и носталгията вече не е болезнена. Когато се изселихме, първите години бяха много трудни. До издаването на турски паспорти, близо година и половина, нямахме право да напускаме страната. Мисълта и спомените ни връщаха назад, но не можехме да се върнем. Сега е друго. Често си идвам в България и за различни прояви като концерта по повод 50-годишнината на Духовия оркестър в Търговище в средата на ноември. Връщам се все за хубави поводи”, не крие удоволствието си Йозджан.

В родния му град Търговище в последните години не пропускат хорови празници и фестивали без да го поканят да участва, журира или дирижира, да внесе допълнителен авторитет на проявата и с множеството си награди. Търговищенци особено се гордеят с отличието, дадено му от самия Енио Мориконе през 2014 г. Тогава Сьонмез участвал с творбата си „Примавера” в конкурс за композиране на хорова пиеса във Флоренция, лично организиран и журиран от Мориконе. На грамотата на специалната награда, носеща неговото име, пише България.

„В голяма степен се чувствам българин. Етнически може да не съм, въпреки че погледнато в исторически план, на Балканите, ако тръгнеш да търсиш корени, никой от нас не знае какъв е произходът му. Така са се омешали хората. Аз съм и български и турски гражданин. Въпреки че живея в Турция, не съм прекъснал контактите си с България. В Турция имам много приятели българи, които съм приемал, съдействал съм да започнат работа в музикалната сфера, в консерватории и други. Има много българи, които работят там. Не съм отказвал съдействие на никого, нито на българи, нито на турци”, казва Сьонмез. Уреждал е още концерти и участия във фестивали на наши хорове и състави. През годините създал много връзки, както казва, изграждайки духовен мост между двете страни чрез нейните граждани.

Благодарен е на първите си години и стъпки по пътя на музиката, които извървял в Търговище. Родителите му били учители в училището за деца с увреден слух. Той пък учил пиано при Нина Велиславова. Завършил втора гимназия, после следвал в Пловдив. През 1990 г., когато бил на 24 години, заминали за Турция, защото брат му вече бил отишъл там. Тогава не се знаело как ще се развият нещата, ще могат ли отново да се съберат, а семейството било най-важната ценност. Започнал като корепетитор в Консерваторията в Истанбул, където по-късно станал преподавател в клавирната катедра. В университета Мармара пък преподавал композиране. Върнал се в България, за да учи в Консерваторията в София оркестрово дирижиране. Специализирал при наши и чужди виртуози. През 2011 г. защитил докторска степен.

За разлика от други не е прекъсвал връзката си с родината. Казва, че в България е запазена основата на културните институции и на градско, и на регионално ниво. Че децата могат да се подготвят още от най-ранна възраст и в своите малки градове, както и да участват в различни фестивали. „Знам че е трудно и средствата са ограничени. Но виждам невероятния ентусиазъм, борбеното желание на хората, които работят в тези сфери. Трябва да се съхрани този дух и да му се помага. Много наши студенти от Турция идват в България и се явяват на регионални конкурси, на които се съревновават с деца от местни школи. Печелят награди и после много се гордеят с тях, казвайки, че са взели приз в България”, разказва той. Признава обаче, че трудно би се върнал в България, въпреки че хоровото изкуство у нас било на много високо ниво, но за съжаления „застаряващо”. Проблемът със завръщането е чисто финансов. У нас се живее трудно. Заплатите са ниски, особено в сферата на културата и сравнение с условията в Турция въобще не може да има.

На всяка покана за участие в България Йозджан се отзовава, инвестирайки в пътуването лични средства и време, със съзнанието, че помага и не иска нищо насреща.

Извън музиката, на която е отдал години труд, усилия и енергия, и казва, че май е пресилил нещата, проявява страстен интерес към психологията. Сред предпочитаните му занимания за релакс били европейското некомерсиално кино. Не можел да коментира инвазията на турските сериали у нас, защото не гледал такива филми. Много от артистите били учили при тях в консерваторията, където имало театрално изкуство и лично познавал много от известните имена на турското кино.

Казва още, че обича да ходи пеша из Истанбул, където живее на азиатския бряг. Не пропускал да плува, когато бил на вилата си в Каш. Там си позволявал да излезе от творческия делник и да се остави на илюзията за безвремие сред разкошната природа и другия поглед върху реалността.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.