Сидеров иска парламентарна комисия да изчисти името на Левски "Искаме да се преразгледа този процес, Левски не е убиец", заяви лидерът на "Атака"

Верижна катастрофа запуши столичния бул. „Цар Борис III”

В Монтана се поклониха пред паметта на Апостола

Галапремиерата на “Привличане” е във Варна Яна Маринова и Башар Рахал пристигат за първата прожекция на лентата, част от която е заснета край морето

Чавушоглу: Ако сирийската армия брани кюрдите в Африн, никой няма да ни спре

Задържаха Таратора и Шиндлера непосредствено след кражба на „Мерцедес“

Корнелия Нинова: Българският народ никога няма да те забрави, Апостоле!

Два пожара в пернишкия ТЕЦ „Република“

Арест за мъж, блудствал с 14-годишно дете на автобусна спирка В килията остават още дързък апаш и нарушител на забрана за домашно насилие

Гуляйджии трошиха, биха и платиха безчинствата си в балканско село

Учени отгледаха човешки клетки в ембрион на овца

22 избиратели гласуваха на референдум да имат кмет Новият временно изпълняващ длъжността ще бъде избран от Общинския съвет в Попово

Проучване на “Барометър България”: Кабинетът “Борисов” излъчва стабилност

Еди Рама: Косово и Албания може да имат общ президент

Калоян Паргов и Христо Проданов ще проведат приемна за граждани

Ерата на неолиберализма приключи

Глобалният бунт срещу елитите е за­движван от самата световна икономика
Защо победата на Тръмп е била подготвяна в продължение на 30 години и защо тя няма да спре дотук?

Победата на Тръмп беше предсказуема, но не чрез вглеждане в социологическите проучвания. Те напоследък изгубиха доверие, след като не успяха да предскажат победата на Консервативната партия на Дейвид Камерън във всеобщите британски избори, след това Брекзита, а сега и победата на Доналд Тръмп, продукт на общ набор от причини, подготвяни в продължение на 30 години.

Нека да разгледаме факта, че понастоящем в развития свят са налице множество тръмповци както отляво, така и отдясно. От една страна, надигащи се крайнодесни партии подкопават избирателните дялове на традиционните центристки партии из цяла Европа. Например Партията на фините (Finns Party) е втората по големина партия в парламента. В Швеция Партията на шведските демократи е трета по големина. В Унгария партията на премиера Орбан управлява страната след два последователни избора. Във Франция най-популярната политическа партия е Националният фронт, за който се очаква да спечели първия рунд от президентските избори в страната през 2017-а. И дори в европейския бастион на стабилността Германия новопоявилата се партия “Алтернатива за Германия” спечели надпреварата с Християндемократическия съюз на канцлерката Ангела Меркел в собствения й заден двор.

Но този феномен има и лява версия. Шотландската национална партия на практика унищожи всички останали партии в Шотландия. Левичарската “Сириза” управлява Гърция, макар и под ръководството на Тройката.

Тези партии, разбира се, имат много различни политически позиции. Новата десница предпочита местните населения пред имигрантите и има в най-добрия случай доста инцидентна връзка с либералното разбиране за човешки права. Новата левица, напротив, предпочита преразпределението от горе до долу и инклузивни вместо ексклузивни политики на растеж.

Но всъщност те имат много повече общи черти, отколкото си мислим. Всички те са за социална държава, антиглобализация и което е по-интересно, за силна държава изобщо, както и – макар и отдясно да го казват под сурдинка – против големия финансов капитал. За да разберем защо е така, необходимо е да разгледаме втория от двата споменати по-горе аспекта на проблема.

В края на Втората световна война САЩ и съюзниците им решават, че постоянната масова безработица е екзистенциална заплаха за капитализма и трябва да бъде избегната на всяка цена. В отговор на това правителствата навсякъде превръщат пълната заетост в основен императив на икономическите си политики – целта е безработицата да се сведе и поддържа до нивото на не повече от четири процента.

Но ако да бъдеш длъжник по това време е много добре, за кредиторите то е много лошо. Инфлацията действа като допълнителен данък върху възвръщаемостта на капитала и заемите. Ето защо не е за учудване, че в същото време работодателите и кредиторите се мобилизират и подпомагат появата на своеобразна пазарна революция, която променя основната насока в правителствените политики на повечето развити страни. Вместо поддържането на пълна заетост тук основната цел се постулира като ценова стабилност, което означава сдържане на инфлацията, възстановяване стойността на заемите и дисциплиниране на работната сила чрез заплаха от безработица. И това функционира. Новият световен ред получава названието неолиберализъм.

В хода на следващите тридесет години светът постепенно е трансформиран от рай на длъжниците в рай на кредиторите. Производителността се повишава, но печалбите остават почти изцяло при капитала. Професионалните съюзи са до голяма степен смазани. Националните парламенти постепенно се превръщат в говорилни, докато централните банки и политиците технократи изземат контрола над икономиката от ръцете на избраните политически представители.

Накратко, може би сме създали свят, в който дефлацията, а не инфлацията, е новата нормалност, а от това следват сериозни политически последици, което ни довежда обратно до Доналд Тръмп.

В един свят на системна борба срещу инфлацията кредитите стават много евтини, а частният сектор експандира чрез дългове. И ситуацията е много подобна по целия свят. Получателите на заплати в наше време имат прекалено много дългове – и това в икономическа среда, в която заплатите не могат да нарастват достатъчно бързо, за да погасят тези дългове. А междувременно при реална дефлация се случва точно обратното на онова, което се случва при инфлация – стойността на дълговете нараства, докато способността те да се изплащат намалява.

Разглеждайки ситуацията по този начин, ние виждаме, че на практика властовите отношения между кредитори и длъжници се преобръщат. Антиинфлационният режим от последните 30 години е подкопал самия себе си. В този свят възвръщаемостта се компресира и кредиторите се безпокоят за доходите си, изисквайки изплащане на дълговете на всяка цена. В макроикономически план това прави ситуацията още по-тежка: длъжниците не могат да плащат. В политически план обаче – и това е далеч по-важно – то дава власт на длъжниците, тъй като те не могат да плащат, няма да плащат, но въпреки това имат право да гласуват.

Традиционните лево- и десноцентристки партии започват да губят позиции в такъв свят. Това пък с неизбежност води до появата на “антикредиторски” и “продлъжници” коалиции, които са узрели за падане в ръцете на бунтовници от ляво и дясно – което пък е именно онова, което се случва в момента.

Накратко, за да разберем защо се стигна до избора на Доналд Тръмп, ние трябва да се вслушаме в трЪмпетите, които звучат навсякъде във високо задлъжнели западни страни, както и в хората, които гласуват за тях.

Глобалният бунт срещу елитите е задвижван не просто от омраза или расизъм. Той е задвижван от самата световна икономика. Това е глобален феномен, който маркира едно нещо преди всички останали: ерата на неолиберализма е приключила. Ерата на неонационализма едва-що започва.

* Авторът е политически икономист.

(Със съкращения от сайта “Либерален преглед”)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.