ЕС и Турция се разбраха във Варна, без да се разберат

Когато отидеш на море с някой, това се смята за възобновяване на отношенията

За всеки следващ транш ще има мониторинг

Срещата на върха ЕС-Турция завърши и целите й са постигнати, обобщи премиерът на България и неин домакин Бойко Борисов. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск започна своя брифинг с думите “Не постигнахме решения или компромиси с Турция на тази среща”. В тези на пръв поглед изключващи си изводи се съдържат и предварителните изключително скептични очаквания. Всичко това напомня на една психо-техника, предназначена за извеждане от депресивни състояния: най-добре е да си поставяш лесно изпълними цели, така никога няма да се окажеш разочарован…

Може и да бъдем критични, може и да ни се е искало да се постигне повече, но действителността е тази - отношенията ЕС-Турция се намират в най-ниската си фаза, откакто са установени. За извеждането от това състояние следва поне да се затвърди сегашното статукво, за да няма падане в бездната. И това е положителният момент от Варна. Възобнови се прекъснатият диалог. За България целта е постигната, на срещата не стана скандал, а такъв беше вероятен. ЕС и Турция потвърждават своя ангажимент към споразумението за бежанците. До момента това споразумение удовлетворява и двете страни и изобщо не беше поставен въпросът за неговото денонсиране. Бяха отправени претенции за спазването на условията и изплащането на средствата. При такива сложни споразумения претенции винаги ще има, важното е, че споразумението ще се задържи работещо. По тази тема турският президент Ердоган може да бъде доволен, защото той се връща от Варна с обещанието трите милиарда от този транш ще бъдат приведени, както и уверението, че и следващите 3 млрд. са налични. Освен това тези пари не бяха обвързани с неудобните за него въпроси като човешки права, свобода на медиите и др. ЕС също е доволен, бежански наплив от страна на Турция няма да има, а относно парите, да, те ще бъдат дадени, но кога и колко точно, ще видим.

Тази стратегия пролича още при договарянето на споразумението през 2016 г. Опитната в пазарлъците турска страна се сблъска с един наистина обигран противник в лицето на европейската финансова бюрокрация. Ловък и умел в отработването на финансови договори, ЕС първо извади парите на масата, турците очаквано вдигнаха мизата, но изненадани видяха усмихнатото лице и съгласието на отсрещната страна. Тук вече последваха условията, които изградиха такава мъгла от лостове и противовеси, че понастоящем имаме изплатени половината от първите 3 млрд., а Турция ги искаше предварително и директно в хазната, а не през организациите за бежанците. Обещаните следващи 3 млрд. сега също бяха показани, но за всеки следващ транш ще има мониторинг, може би ще се направи и разграничение на парите за бежанци и тези за имигранти. А най-важното е, че тоталната сума е разтеглена във времето, поставена е под условия, а тъй като няма краен срок, дотогава много неща могат да се случат в ЕС, в Турция, но също така и в самата Сирия, като споразумение под егидата на ООН за урегулиране на конфликта и обратен ход на завръщане на бежанците.

Отново бюрокрацията показа, че е висша форма на пазарлъка. По другите въпроси които са за членството на Турция в ЕС, актуализацията на митническото споразумение, визовата либерализация, всички се обединиха, че е това е във взаимен интерес и диалогът ще продължи. И това е съвсем нормално, защото никой не е наясно какво точно ще стане следващите две години и не може да се поемат никакви ангажименти. ЕС го очаква сложен процес на структурна трансформация след Брекзит и предстоящата реформа както политическите, така и икономическите условия в Съюза ще бъдат променени. Предложенията на водещите държави от ЕС, специално на президента Макрон, са такива, че дори бъдещото членство на много от настоящите страни от ЕС е под съмнение, какво да кажем за Турция. Всички въпроси за нови преговорни глави, визови режими, икономически споразумения ще се разглеждат впоследствие.

От тази гледна точка за ЕС беше важно да си осигури един комфорт следващата година, защото тя ще бъде много важна за Съюза. След Брекзит предстоят изборите за Европарламент и Еврокомисия, а изминалите парламентарни избори показаха колко силно се влияят избирателите от бежанската тема. За това потвърждаването на взаимния интерес от преговорния процес, както и поетият от Жан-Клод Юнкер личен ангажимент за членството на Турция в ЕС, който ще е в сила още една година, докато е председател на ЕК, е наистина една реалистична позиция. Независимо от бъдещите неясноти и останали противоречия, президентът Ердоган ще артикулира резултатите от Варна като свой личен успех. Изявления ще са насочени основно във вътрешно политически план. За него предстоят най-важните избори в живота му следващата година при променената същност на Турция от парламентарна в президентска република. Анализът на миналогодишния референдум показа, че разликата е нищожна, само 1,5 % и затова всеки глас му е изключително важен. За да се увеличи подкрепата за него, не е достатъчна само досегашната политическа линия, базирана върху религиозната идеология на Партията на справедливостта и развитието.

Основните резерви от гласове се виждат сред националистическите среди и за това е постоянното връщане към историята на османизма, като се набляга само на позитивните моменти , категорично се избягват въпросите за краха на тази империя. Важен момент е ролята, която президентът Ердоган артикулира пред тази част от обществото, а именно на неотстъпчив политик, който не прави компромиси и никой не може да му повлияе, особено великите държави.

Продължаваме преговорите за ЕС в този им вид. Няма изменение на предложението за членство, като привилегировано партньорство или др. Това ще е отправено основно към вътрешната про-европейска опозиция в страната. По този начин управляващите искат да внушат, че опозиционните сили в Турция не могат да се надяват на активна помощ от страна на ЕС за промяната на политиката. Това е второто направление, където ще се търсят резерви от гласове. Неговата основна цел е да покаже на колебаещите се избиратели, но модернистично ориентирани и про-европейски, че неговата линия е успешна и е приета от ЕС, макар и с извиване на ръце. За да му повярват или както се казва “да хване дикиш” на Ердоган е много нужно европейско признаване на изборите. За това и наблюдаваме такава промяна в неговото поведение когато е на международната арена. Там той е умерен и склонен на преговори и търсещ обединяващи каузи. Рязкото говорене ще си остане само за вътрешно партийна употреба. Откроени бяха и доста различия и спорни моменти. Те в бъдеще могат да се разглеждат и като лостовете за въздействие върху Турция. Ясно е, че положението с нарушените човешки права е под европейските изисквания. Извънредното положение, в което се управлява страната, дава възможност за намалени права на защита, арест на депутати и журналисти, контрол върху партийните изяви и цензура върху медиите.

Призивите за връщане на смъртното наказание са неприемливи за ЕС и ще доведат до прекратяване на преговорния процес. Напрежението между Турция, Гърция и Кипър беше изведено отделно от общия контекст. Възпрепятстването на проучванията във водите на Кипър се счита за недопустимо. Нарушенията на териториалната акватория в Егейско море, военните инциденти там, както и ареста на двамата гръцки граничари, бяха изрично поставени като въпроси, включително и от премиера Борисов.

Юнкер даде срок до Великден въпросът с граничарите да бъде решен. Различното тълкуване на въпросите с тероризма и разминаване на списъка с организациите (основно кюрдските ), които Турция счита за терористични, също остава. Предложението на Ердоган ЕС да се присъедини към военните операции на Турция беше пропуснато без никаква реакция, защото само по себе си е меко казано неудачно. ЕС не може да бъде представена или да участва в операции под командването на турските войски при положение, че Турция не е член на ЕС?! В случая пак се търсеше легитимирането на турските действия, този път скрити зад знака на ЕС.

Положителен за България резултат е възстановяването на Комисията по нерешените въпроси. Това дали ще има резултат, зависи от скоростното формиране и начало на работа на експертните групи и трябва да се побърза. Защото Турция също бързаше с тази среща и не е случайно. Следващото председателство се пада на Австрия, а позицията на Себастиян Курц е една от най-резките спрямо Турция в ЕС. Времето до изборите догодина е много кратко за решаването на всички спорни въпроси, а след това нещата отново ще се върнат откъдето тръгнаха с асоциирането на страната през 1963 г., а именно Турция не е достатъчно демократична за страна членка, а ЕС е прекалено демократичен за управлението на Ердоган.

* Авторът е дипломат и регионален директор на Европейската асоциация за международни отношения

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи