Етнографи от Габрово каният гости на бяло сладко в Саковата къща

Етнографски музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габровокани на 22 и 23 юли гости на бяло сладко в Саковата къща.

„Сладкият деликатес постепенно започва да присъства като почерпка при ходене на гости в Габрово, след като рецептата е донесена от Румъния от Йонко Шекерджията – един от първите шекерджии в града”, обясняват етнографи.

Те поясняват, че балото сладко се сервира с лъжица в чаша с вода. Понякога към него се поднася кафе, сладки и домашен ликьор от вишни – вишновка. Тези срещи стават част от обществения живот на жените.

„От края на ХIХ и началото на ХХ век къщите на габровци започват да променят не само външния си облик, но и вътрешното разпределение на стаите. Наред с останалите жилищни помещения се оформя гостна, чиято мебелировка е най-вече вносна. Състои се от столове, по средата маса и от страни по едно или две канапета. До стената се разполага бюфетът, а вътре в него се подреждат сервизи за кафе, чай, чаши за ликьор и др. В нея се посрещат гости по различни случаи”, разясняват уредниците от ЕМО „Етър”.

Те допълват, че европейското влияние навлиза в градския костюм от средата на ХIХ век, когато се появяват първите дълги рокли с високо повдигнати талии и дълги ръкави. Тази мода не навлиза лесно в бита на габровеца. Едва от 60 – те години тя се възприема с всичките й характерни особености и допълнения - шапки, ръкавици, чадърчета, пелерини, чанти и др. Към облеклото се носят корсети, обувки по европейски образец.

„След Кримската война чорбаджийските синове носят дълги, черни сукнени сетрета, а от началото на 60 – те години на ХIХ век се появяват и опънатите дрехи с бели колосани ризи и вратовръзки”, уточняват още специалистите.

Екипът на ЕМО „Етър” в събота и неделя ще представи този период от живота на габровското общество, за да отбележи 47 години от изграждането на Саковата къща в музея.

Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата - фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци , които са 21. Откритият чардак на сградата преминава в закрито помещение „кьошк".

Първият етаж е търговски дюкян . Там се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти. На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.