Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Жан-Пол Белмондо целувал най-красивите жени След тежък инсулт през 2001-а успява отново да възвърне говора си

Бурната им връзка с Урсула Андрес е любима за папараците

Двамата с Ален Делон са обявени за свещената дойка на френското кино

Има четири деца, една от дъщерите му умира при пожар

Жан-Пол Белмондо е едно от най-обичаните лоши момчета на френското кино. Любимец и на българската публика заедно с Ален Делон и малко по-старите от тях Жан Габен и Луи дьо Фюнес. Някога френските филми препълваха киносалоните, а филми като “Борсалино”, “Професионалистът” или “Асът на асовете” момчетата и момичетата се хвалеха по колко пъти са гледали. Тогава, когато киното беше религия.

И днес, когато Белмондо е на 86 години, го наричат супер пич. Може да се каже, че киното е целият му живот. В него той има изключителни срещи, а публиката винаги е била страхотна с Жан-Пол, повече отколкото може да се надява. Много важна част от професионалния му и личен живот минава и на театралната сцена. Но след преживения тежък инсулт преди години, да играе в театъра става твърде сложно за него. Играл е в пиеси на велики автори, класически и съвременни… Криерата му е дълга, много дълга…

Вярната публика винаги е усещала Белмондо – особено как се забавлява във всеки филм, в който участва. А той обича да сменя жанровете – романтичен, полицейски, като например “Борсалино”, или някой арт шедьовър. Между другото и в живота е така – един ден плачеш, друг път се смееш. Белмондо не е от хората, които обичат да се връщат постоянно назад в миналото и да съжаляват за пропуснати моменти и възможности. Той е съгласен с една реплика на своя колега Марлон Брандо, че “съжалението е излишно в живота”.

Неговият баща е известен скулптор с италиански корени. Казват, че той никога не могъл да моделира сина си, заради невъзможността на младежа да стои дълго време на едно място. Не му се удало и да го накара да се възхищава на живописта и скулптурата. “Трябва да ме заплашат със смъртно наказание, за да вляза в Лувъра” – пише самият Жан-Пол в автобиографията си. Въпреки това като малък той много обичал да посещава ателието на баща си, защото в него често идвали пищни хубавици за модели.

Майка му Мадлен е красива и смела, има желязна воля, която предава завинаги на сина си. През Втората световна война тя укрива от нацистите неколцина евреи. Когато баща му е мобилизиран, тя ходи с колело до продоволствието за храна. И то без да може да кара! Пада, ожулва си коленете, тръгва отново… Малкият Жан-Пол често вижда мъртви пилоти. Живеел в провинцията и познавал местния абат, който пък смятал за своя мисия да търси загинали летци, за да ги погребе с християнски обреди. Така Жан-Пол и други момчета участвали в много погребения – естествено тайно от немците.

На десет години Белмондо влиза в кожата на Гари Купър и Хъмфри Богарт. Майка му го води на кино или на цирк, където вижда единствено червените носове. Казвал й: “Мамо, искам да стана клоун”. А тя му отговаряла: “Жан-Пол, ти вече си”. Бокс, колело, футбол – това са нещата, които най-много обича като малък.

На тях държи и изключителната си физика. Многократно е гонен от училище, защото почти всеки ден устройвал сбивания и скандали. Дълго време смятал физиономията си за отвратителна, в частност заради “боксьорския” си нос, който често попадал под ударите на противниците си. Спортът се отдава с лекота на младия Белмондо. Той дори успява да стане шампион на Париж в средна категория по бокс.

На 14 години ходи по покривите. Прескача от балкон на балкон на петия етаж, в дома на родителите си. Не се страхува от нищо. Когато признава на баща си, че иска да станете артист, той го праща при приятеля си Андре Брюно. Големият актьор, който е доайен в “Комеди Франсез”, поискал от него да изпълни една басня на Лафонтен. Изрецитирал му “Обущарят и банкерът”, а реакцията била: “Не ставаш, прибирай се. Изобщо не си създаден за тази професия”. Жан-Пол плаче цяла нощ. Родителите го успокояват, а думите на майка му са: “С воля ще успееш”.

Така и става. А снимките на знаменития филм “До последен дъх” (1960 г.) променят всичко, целия му живот. С ролята си на чаровен престъпник той става световна звезда още преди да навърши 30 години.

Киношедьовърът е на легендарния френски режисьор и естетически революционер Жан-Люк Годар. Филмът бележи бурното начало на “Френската нова вълна” в киното, а харизматичният и атлетичен френски грозник Жан-Пол Белмондо става лице на движението. През 1965 година Белмондо прави още един знаменит филм с Годар – “Лудият Пиеро”. И скоро той е обявен за една от най-големите звезди на френското кино след Жерар Филип. Заедно с Ален Делон Белмондо олицетворява европейската класа, а тяхната слава е внушителен отговор на Холивуд. С Ален са наречени свещената двойка в киното. Тандемът им в “Борсалино” е зашеметяващ, а гангстерският филм е обявен за най-успешния в европейския боксофис. Единствено “Кръстникът” успява да го измести. През 1985 година обаче той се контузва тежко по време на снимки и започва да използва дубльор.

Въпреки, че негови преподаватели от Консерваторията по драматични изкуства казват, че “никога няма да прегръща красиви жени, или ако го прави това ще предизвика кикотене на зрителите в залата, животът ги опровергава. Жан-Пол Белмондо винаги се е гордял, че е целувал на екрана най-красивите жени в европейското, а и в световното кино. В обятията му са били Катрин Деньов, Роми Шнайдер, Клаудия Кардинале, Мишел Мерсие, Джина Лолобриджида, София Лорен, Бриджит Бардо, Анна Карина, Ракел Уелч… и разбира се фаталната красавица Урсула Андрес, която става причина той да напусне първата си съпруга.

Като млад се запознава с красивата Рене Константин (той обаче я нарича Елоди, защото това име му харесва повече). Тя му ражда три деца – Патрисия (за съжаление тя умира при пожар), Флоранс и Пол (той става пилот във Формула 1). Преди да се оженят тя е професионална балерина, а двамата се срещат на снимките на филма “Измамниците” (1959 г.). Имат и договорка – ако Жан-Пол някога є изневери, да є разкаже сам за това, а не тя да научава от вестниците. Елоди дори не подозира, че този момент скоро ще дойде. Белмондо се готви за филма “Премеждията на един китаец в Китай” (1965 г.)., снимките за който са на Изток, а в него му партнира Урсула Андрес (първото екранно момиче на Джеймс Бонд). И точно там в Азия той се влюбва безумно в Урсула – швейцарската тигрица, динамична, спортна и желана жена с божествена красота и чувство за хумор, негова сродна душа, пред чара на която трудно може да се устои. “И това не е интрижка или жажда за победа на мъжа, не е дори предателство спрямо съпругата ми, с която прекрасно се разбирахме. Беше ми тежко и заради трите ни деца, но просто дойде любовта и обърка всичко…”, признава той след години.

И Белмондо разказва всичко на жена си, каквато договорка имат. Елоди го напуска. Бурната връзка с Андрес продължават седем години. Известна е случката, когато веднъж той се връща в 4 сутринта подпийнал след купон с приятели, но вратата е заключена. Той се опитва да влезе през прозореца на втория етаж, качвайки се по външната стълба. Урсула отваря прозореца, вижда глупаво смеещата се физиономия на своя любим и без да є мигне окото бута стълбата. Той пада и то доста зле. По-натам всичко е сензация – папараците, които следват двойката навсякъде, пристигат и всичко излиза наяве. Френската кинозвезда се връща при първата си съпруга Елоди, но за кратко. Следва нова 8-годишна връзка с друга фатална кинодива – италианският сексимвол Лаура Антонели, с която заедно се снимат във филма “Женените от година втора” – с нея те също стават любимата двойка за жълтите издания…

Когато за първи път Белмондо вижда втората си съпруга Натали Тарвидел, тя е една 10-годишна. Разбира се, в този момент той не обръща никакво внимание на момиченцето, тичащо към него за автограф. Но затова пък през 1989-а, когато Натали е на 24, те вече живеят заедно. Красивата блондинка е 31 години по-млада от него. И тя като Елоди, също е балерина. Те живеят заедно 13 години, преди да се венчаят. Правят го през 2002-а, година след като Жан-Пол е получил инсулт по време на ваканцията им в Корсика. Цялата му дясна половина на тялото е парализирана, той е принуден да напусне театъра и киното и да се отдаде изцяло на продължителна рехабилитация. Натали е непрекъснато до него – той отново се учи да говори, макар лекарите да са скептични към това. Следва и друго – ражда се четвъртото му дете – дъщеричката Стела. С огромна воля успява да се върне към нормалния живот, дори се снима във филм “Един мъж и неговото куче”, шест години след това. А като спомен от тежкия мозъчен кръвоизлив остава неподвижната му дясна ръка.

Следва нова любовна афера – последната му спътница е доста по-младата от него Барбара Гандолфи. Тя е бивш италиански модел на “Плейбой”, двамата се запознават през 2008-а в ресторант на Лазурния бряг. Преживяват бурен роман, дори накрая се налага на няколко пъти да дават показания пред белгийските и френски власти в рамките на финансово разследване, засягащо двамата. Дамата дори е подозирана, че е използвала известния си приятел, за да измъкне от него пари. Но Белмондо като истински кавалер, въпреки всичко, което Барбара му причинява, казва, че няма в какво да обвинява младата жена.

Отличията за Белмондо никога не са били най-важоното нещо. Той не се поколебава да откаже престижния “Сезар” (френският еквивалент на “Оскар”) за филма си “Галеник на съдбата”. Прави го, защото не желае отличие, създадено от скулптора Сезар, който нямал добро отношение към творбите на баща му.

Преди три години (2016) той получи голямата награда “Златен лъв” за цялостно творчество на престижния кинофестивал във Венеция – най-старият в света. Самият актьор е като Златен лъв на френското кино, с влияние, разлято между десетилетия и континенти. Получавайки приза от ръцете на френската кинозвезда Софи Марсо, той си спомня как е търсил работа в Рим преди повече от половин век и точно тогава намира легендарното студио “Чинечита”. После се връща в Париж, а скоро идва и примамливото предложение от режисьора Виторио де Сика да се снима със София Лорен в “Чочарка”. За да дойде знаменития “До последен дъх” на Годар. И оттогава до сега Белмондо е сред най-големите европейски звезди.

Той е от онези хора, които са родени за кино. С Ален Делон са от последните мохикани на киното, което ги създаде и им осигури този изключителен живот. Белмондо или Бебел, както го наричат французите, си остава един от онези европейски филмови авантюристи, които днес се срещат все по-рядко.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.