Жена отказа лечение на рак, за да спаси живота на бебето си

Мигленка угасна много бързо. Спря изведнъж да се храни. Отиде си само за 3 седмици

Дни наред в една скромна къща в сливенското с. Злати войвода пристигат колети. Бебешки дрешки, пюрета, каши, памперси. Това са подаръци за 6-месечния Наско. За момченцето се грижат баба му и дядо му. Пакетите идват по пощата. Често се случва да им ги носят от Сливен на място. „Вижте колко са много!“, показват Марияна и Слави Георгиеви. Кашоните са подредени върху леглото в една от стаите, има и върху останалите мебели. Изпращачите им са все непознати. Съдбата на невръстното им внуче е трогнала десетки майки от различни краища на страната. Жените помагат - всяка с каквото може - на бебето, което е изгубило собствената си майка. 26-годишната Миглена отказала лечение на онкологичното си заболяване, за да спаси живота на рожбата си.

Миглена е по-голямата дъщеря в семейството. Завършила Десето училище в Сливен, паралелка с бизнес профил. Започнала да си търси работа в града. Открила любовта на обичайно за младите, но необичайно за родителите й място. В интернет. „Тука нямаме компютър, нито интернет. Какво е станало, не знам. Но просто на един Гергьовден дъщеря ни си дойде вкъщи заедно с Атанас и това беше!“, спомня си с усмивка баща й. Самият Атанас разказва романтичната история в повече детайли. „Запознахме се в един сайт преди 5 години. Харесахме се много. Попитах я дали иска да живее с мен. Има-няма 2 месеца, когато я попитах дали иска да имаме дете. Тя ми отвърна, че трябва да помислим“, обяснява таткото. Родом той е от далечен град. Живее в Сливен при баба си, за да се грижи за нея. Възрастната жена била с два инсулта на легло. Влюбените се настанили при нея. Преди 3 години се родило първото им дете - Борислава. Майката и таткото така и не сключили брак, не било важно. Важното е, че се справяли както могат, често пътували за подкрепа по един и същ маршрут - от Сливен до Злати войвода.

Борислава растяла усмихната, любознателна и пълна с енергия. Научила се да говори бързо-бързо. Впрочем майката на Миглена - Марияна, станала баба едва на 43 години. „Тези работи не питат!“, казва тя. С мъжа си Слави нямали търпение да им доведат внучката, за да я гушнат. Зетят нямал постоянна работа. Дъщеря им започнала в някакъв магазин за дрехи в града. Вярно, трапезата в дома на дядото и бабата никога не била богата, хората цял живот не знаели що е охолство. Но гладни нямало. А за внучката винаги имало всичко каквото трябва. Започнали да се успокояват. Бедност-небедност, да са живи и здрави децата и внучката, всичко ще се нареди. Докато не се появило онова топче на врата на Миглена.

Страшната диагноза съвпаднала с втората бременност. „Откъде се появи това топче, не знам! В частна болница в Сливен оперираха Миглена. Но после то отново израсна! Пак я оперираха. Мислехме, че с това мъките ще приключат…“, въздъхва Марияна. Образуванието започнало да расте за трети пореден път. Било много по-голямо от предишните. „Продадохме една нива, за да дадем 900 лева на дъщерята и Атанас да отидат на лечение. Продадохме и друга земя за 2400 лева. Всичко беше да ходят по болници, само и само тя да се оправи“, разказва дядото Слави. Зетят допълва, че с Миглена отишли и в Стара Загора, и в София. И в двете болници, които посетили, поставили една и съща ужасна диагноза: рак. А Миглена вече била в началото на втората си бременност. „Докторите казваха, че операции, химиотерапии ще убият бебето“, заявява таткото. Трябвало да направи избор: или - или. Миглена била категорична: „Детето ми!“ Надеждата и под нокът се крие, както казвали старите хора. Затова и тя, и близките й вярвали, че може да излъжат болестта. Майката искала да роди, пък после да ходи да се лекува.

Момченцето й се родило здраво. Кръстила го Наско, на баща му. Таткото казва, че веднага заминал за Франция да си търси работа. „Бяха ми обещали съдействие. Все пак трябваше да се грижа за трима души - за болната си жена и двете ни деца“, заявява той. Не след дълго се завърнал безславно. Пътуването се оказало напразно. Но заради ходенето му до Франция синът му бил записан в родилното на името на майката: Наско Мигленов Георгиев. За нея, бебето и по-голямото дете се грижели бабата и дядото. Ракът на младата майка се развил скоротечно. „Мигленка угасна много бързо. Спря изведнъж да се храни. Отиде си само за някакви си 3 седмици“, казва Марияна.

Парите от нивите, които Георгиеви продали, се стопили още по време на бременността на дъщеря им. Освен за пътуването и различни медицински такси 1600 лева отишли за погасяване на здравните осигуровки на Миглена. Оказало се, че докато е работила, не всички работодатели са й внасяли редовно осигуровките. Бабата Марияна, след години търсене, най-после си била намерила добра работа, на трудов договор. Но след появата на невръстния й внук напуснала, за да може да се грижи за него. Останали само със 137-те лева пенсия, която Слави получавал за инвалидност. На това отгоре заради продажбата на малката нива го лишили от право на помощи. „Много тежко беше, чак не е за обясняване. Но за внуците винаги е имало“, обяснява Слави. За хала им някой писал в интернет. И завалели колетите. Обадили им се от Центъра за майчино и детско здраве към УНИЦЕФ в Сливен и от сдружение „Да прегърнем дете“. „Видяхме публикация в интернет, която беше направила една майка. Много активно се включи и Антоанета Димитрова от Сливен, тя е социален работник в града“, разказва Яница Янева от центъра. Желанието на майките, с които работели, да помогнат на дядото и бабата и техните внучета било огромно.

„Събраха се толкова дрешки, пюрета и друга храна, че Марияна и Слав помолиха тези дарения да спрат, защото няма да могат да ги използват, а срокът им на годност ще изтече. Дядото каза, ако някой има на сърце да помогне, може и да е за 2 лева, но да е в пари. Скоро ще открият дарителска сметка“, обяснява Янева. Бебето още няма свое легло, нуждите на каката от пособия растат.

Семейство Георгиеви били поканени в Агенцията за закрила на детето, посетили ги и вкъщи. Ясно било, че внуците им получават от баба си и дядо си нужната грижа. Извикали ги, за да им бъдат уредени документите за дърва за отопление, както и за персонални пенсии на внучетата. Таткото Атанас пък чрез съда е поискал да припознае за своя рожба и невръстния си син. „Не се отказвам от децата си! Отскоро ме наеха за общ работник в строителна фирма. Парите все още са малко, но трябва да науча и занаят, да придобия специалност, за да разчитам на повече и да си стъпя на краката. Готов съм да подпиша пълномощно на родителите на Миглена, с което те да получават всички помощи, които се полагат за децата, защото те се грижат основно за тях“, казва Атанас. Той вижда децата си обикновено през почивните дни. Отскоро Борислава вече е записана в детската градина в Злати войвода. От Центъра за майчино и детско здраве съобщиха, че едно семейство е изявило желание да плаща таксите й. „Още първия ден като я заведох, децата се залепиха за нея. И тя за тях. Голяма радост беше!“, гордее се дядо Слави.

На тръгване към забавачката всяка сутрин Борислава заставала пред снимката на майка си: „Добро утро, мамо! Спах добре. Отивам на градина, да знаеш!“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи