Жена строи къщи на 200 години в мини вариант Прави ги толкова истински, че очакваш да се появят обитателите им

Светлана Митева гради къщите в дома си в град Нови пазар, Шуменско. Снимки Личен архив

Може ли днес да си купиш къща на столетие за 100-200 лева? Красива, обитаема, със струпани дърва за огрев и бали слама в плевнята, а може и изоставена с потрошени прозорци и издънен покрив. Да, само трябва да откриеш строителката Светлана Митева. Бившата декораторка на стъкло и порцелан от град Нови пазар сега е изкусен майстор, но само на стари домове. Не че новите луксозни сгради и спретнати санирани блокове не си струват. Но друго е да можеш да изградиш къща, в която е преминал животът на няколко поколения.

„Влюбена съм в българските възрожденски домове“, признава Светлана. И като няма пари за голяма, решила да създава с ръцете си умалени модели на тези нашенски чудеса. По нашия край в Шуменско няма точно с такава архитектура, обяснява Светлана и признава, че когато отишла в Родопите, се вдъхновила за начинанието.

„Идете в село Лещен и ще ме разберете. Там времето е спряло. Неописуема красота и спокойствие излъчва това село. Не съм очаквала“, признава майсторката. Дори и хората са по-различни, много мили, спокойни, човечни. Но настоява, че непременно всичко “трябва да се види с очи и да се почувства с душа“. Същото е и в близкото село Ковачевица, в Етъра. Там старите къщи са защитени и със сигурност ще се запазят, но има десетки села у нас, където българското богатство се руши и бавно чезне. Някъде наследниците не могат да се разберат и от някогашните къщи вече са останали само озъбени стени към небето, другаде крадци са изпреварили собствениците и са опустошили всичко…

Затова Светлана започнала да строи къщите на старите майстори. Прави ги толкова истински, че като ги погледнеш, ти се иска да влезеш вътре. Действа у дома, на масата в кухнята. Но работи не с пластмаса, гума или глина. А като истински строител с цимент, дърво и камък. Изпод ръцете й вече е излязло цяло голямо село само от къщи на 100-200 години. И както тя казва, всяка е съчинена от нейното въображение. Понеже мащабът е приблизително 1:20, вече са й отишли три торби от основния строителен материал всяка по 25 кг. Здравият цимент в къщите й е моделиран така, че прилича на кирпич. Зависи как ще го обработиш и оцветиш, пояснява майсторката. И като всяко населено място и Светлиното е пълно с обитаеми, пълни с живот къщи и грохнали, тъжни, зарязани от стопаните им.

При първите дървото в градежа се оцветява във всички нюанси на кафеникавото, а при изоставените властва сивото, синкаво до черно. Светлана издава, че в началото ползвала клони от лешникови издънки. Много трудно се обработвали. После по съвет на друг опитен в занаята с мини къщите, започнала да купува клечки за захарен памук и за сладолед.

За градежа на малка къща отива поне седмица време. Но по-голям имот на два ката, със стълби, чардак, плевня и обор за животните се гради и за месец. Който си мисли, че е лесна работа, се лъже. Редене на покрив с мини каменни плочи може да отнеме толкова, колкото майсторите да покрият истинска къща. Светлана си е пренесла камъни от Родопите и ги цепи с чук, като каменоделците. Хванала му е цаката и казва, че вижда резките на камъка, бие и така изкарва правилни люспи. Същата работа може да свърши и кората на иглолистно дърво. По-лесно се обработва и е по-евтино. За строителката е важно къщите да изглеждат автентично, затова се старае да постави чак зеления мъх, който често превзема старите смълчани домове.

Чуди се дали еколози няма да я укорят, но за изкуството си го е събирала от местността Патлейна край старата столица Велики Преслав. Също и по поляните на историко-археологическия резерват „Мадара“. Все святи места за българите.

Най-хубавото е, че българите ценят и купуват, и стегнати, и изоставени къщи. Всяка си има обаянието. Дори потрошените прозорчета и пробитите покриви са очарователни за мнозина. А Светлана усетила, че я бива в строенето, когато й писали истински строители. Зърнали къщите й на снимки в интернет. Зрителната измама е тотална, макетите изглеждат като къщи в реални размери, от които всеки миг може да излезе старица и да започне да мете с метлата подпряна на дувара. И те започнали да пишат коментари как най-лесно може да се ремонтира покрива с тежките каменни плочи, разказва през смях строителката. Изобщо не разбрали, че това са къщи, градени с пинсети и шпатулки за декорация.

Светлана обаче признава, че от мини строителството не може да се издържа. Цените са от 70 лв. за малките модели, които се побират в дланите й до максимум 250 лв. за най-големите имоти. Вече знае, че състоятелните хора повече се пазарят. Има опит от фирмаджия, който реновирал стара къща, но в същото време искал да я има и в порутения й вид. Така по две снимки Светла създала пълно копие на дома със 17 прозореца, изкъртени греди, зеещи врати и множество стопански постройки. За цял месец работа получила 40% от минималната заплата.

Ако не се брои творчеството й, тя е безработна от 4 г. Семейството разчита на съпруга й, който е шофьор и обикаля цяла България. Изучили са двама студенти. „Справяли сме се. Нормален живот, без да се лишаваме от нищо. Не сме богати, само с моженето си. А това е по-голямо богатство, отколкото да имаш пари. Те развалят човека. Който ги има, пак може да не е щастлив, затова не искам много“, разсъждава Светла. И ще продължава да утвърждава българската красота с ръцете си, защото след две свои изложби вижда, че се цени. Връзката с миналото не е прекъсната, убеждава се тя всеки ден.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.