Жерар Депардийо - Кино, жени и вино

Френска филмова легенда, руски гражданин, ценител на виното, приятел на Путин, бохем, бунтар, женкар, скандалджия, а вече и православен християнин. Жерар Депардийо трудно се задържа извън заглавията. Преди дни той официално се покръсти и прие православието в руската църква „Св. Александър Невски”, която се намира в историческия център на Париж, съобщава кореспондентът на ТАСС във френската столица, като се позовава на информация от църковното настоятелство.

„В нашата църква в петък вечер се състоя кръщенето на Жерар Депардийо”, съобщил представител на църквата. Той отбелязал, че на церемонията са присъствали около 30 човека - близки приятели на артиста. Това е нова глава в религиозните приключения на френския актьор. През 60-те той за кратко приема исляма, после експериментира с будизъм, хиндуизъм и изявява интерес към юдаизма. На 71 години и след 200 роли все още е трудно за Депардийо да се задържи на едно място. Във всеки смисъл.

През 2012-а той обяви, че ще се откаже от френско гражданство заради свирепите данъци, които социалистическото правителство на Франсоа Оланд искаше да наложи на милионерите тогава. Депардийо гневно каза, че за годините, в които е един от най-успешните актьори в историята на Франция, е платил общо над 140 милиона евро данъци на хазната и временно се премести в Белгия, за да избегне новите закони. На следващата година пък отиде в Русия, прегърна се с Путин и получи своя руски паспорт. Събитието стана световна новина, а Депардийо съобщи, че е близък приятел с руския президент и има дълбоки връзки с Русия. После той отново се върна във Франция, а междувременно се забърка в няколко скандала. Беше арестуван след като падна пиян от своя скутер, преди това го хванаха да се облекчава в празна бутилка по време на полет, а наскоро беше обвинен в изнасилване от 22-годишна френска актриса. Той отрече обвиненията, а миналата година разследването беше прекратено. В началото на 2020-а обаче френски прокурори поискаха случаят да бъде отворен наново. Няма изглед скоро скандалите и новините около неуморимия Депардийо да престанат.

Вече 40 години той е една от най-обсъжданите и противоречиви европейски знаменитости. Бонвиван, който казва, че може да изпие 14 бутилки вино на ден - и определено прилича на човек, който може да го направи. Национално богатство за много французи и проклятие за други. Кошмар за конформистите, които искат всички популярни фигури да бъдат политически коректни клонинги.

Жерар Депардийо може да е много неща, но не и скучен или лесен за имитация. Той привлича внимание през 80-те си роли в „Последното метро” и “Полиция”, а през 1990-а става световна звезда със „Сирано дьо Бержерак”, който му носи номинация за „Оскар”, награда в Кан и статуетката „Сезар”.

После продължава своя възход в западни продукции и пробива на американския пазар с „1492: Завладяването на рая”, „Зелена карта”, „Хамлет”, „Желязната маска”, „Животът на Пи” и многото други. Енергията му изглежда неограничена, той продължава да се снима в няколко филма всяка година и постоянно преминава от проект на проект. Филмовата продуктивност на Депардийо върви успоредно с апетитът за живот и приключения.
Негови сънародници във Франция често коментират, че историята му можеше да бъде написана от Виктор Юго. Жерар Депардийо се ражда в бедно френско семейство в централна Франция - баща му чисти подове във фабрика. Той бяга от дома си на 12-годишна възраст и е приютен от две застаряващи проститутки, работещи близо до база на американската армия. В следващите години живее като скитник и дребен престъпник, прави схеми и се крие от закона. На 16 пристига в Париж. „Бях голям, грозен, неграмотен, без пукната пара, но иначе се чувствах ОК”, спомня си Депардийо в своя типичен стил, превърнал го в такова национално съкровище и неподражаем европейски алфа мъжкар и бонвиван. В Париж той открива магията на театъра и киното, и започва славната история на актьора Депардийо. Актьор на сцената на живота в най-пълния смисъл на думата.

 

Знаех, че няма да сбъркам с него за ролята на Колумб 

Работихме много добре с него по „1492: Завладяването на Рая”. Знаех, че няма да сбъркам с него за ролята на Колумб. Бях го гледал във френски филми, където той демонстрира онзи рядък талант да приковава вниманието с всяко свое действие. Той правеше посредствените роли в добри, а добрите - в специални. Роден артист, който се нуждае от много малко режисьорски насоки. Майстор на импровизацията, който жонглира с различни стилове.

Сър Ридли Сток, режисьор и продуцент

 

И все пак той е голям актьор 

През годините Жерар Депардийо натрупа много негативи като публична личност и за мнозина той по-скоро е олицетворение на крайностите и лошия вкус. В същото време има нещо изконно френско в него, нещо, което не резонира по същия начин сред широката публика в англоезичния свят. Но той все пак стана и един от малкото френски звезди с истински успех в Холивуд. Но Холивуд не е неговото място. И все пак той е голям актьор и дори със своето свръхтегло успява да играе по интересен начин.

Марк Кърмоуд, филмов критик

 

Постъпи жалко и непатриотично

Не одобрявам решението му да се откаже от страната си, заради по-високите данъци. Постъпката му е жалка и непатриотична. За богатите французи трябва да е акт на солидарност да плащат своите данъци. Патриотичен акт. Той е голяма звезда и всеки го обича като артист. Но не беше прав. Не беше и единствен - много богати французи решиха да избягат от своята родина и да не плащат данъци тук.

Жан-Марк Еро, бивш премиер на Франция

Изигра Распутин и Сталин, готви се за Брежнев

Жерар Депардийо не само има руско гражданство, но и солиден опит с превъплъщаването в монументални фигури от руската история. Той вече е играл образите на Распутин и Сталин в историческите продукции „Распутин” от 2011-а и „Креслото на Сталин” от 2016-а. А в края на миналата година стана ясно, че е приел да изиграе и Леонид Брежнев във филм за Пражката пролет на хърватския режисьор Лордан Зафранович.

Новината тогава съобщи продуцентът на филма Андрей Антонио Лека. Историческата драма ще бъде посветена на лидера на обществено-политически реформи от 1968 г. в Чехословакия и Александър Дубчек. Бюджетът на продукцията е повече от 11 милиона долара, което би трябвало да е достатъчно и за хонорара на Депардийо.

Коментари

Задължително поле