Плеймейтката Марешка отпадна от „Игри на волята“

20 интересни факта за алкохола

Над 60 са вече жертвите при експлозията в джамия в Афганистан

Апетитът за сладко е признак за лош сън

Борис Джонсън: Ще напуснем ЕС на 31 октомври, дори ако споразумението бъде отхвърлено от депутатите

Обезвредиха съмнителен предмет на лондонска улица

Йозджан Дениз нае нова вила

Меркел: Имаме много работа до постигане на споразумение по дългосрочния бюджет на ЕС

Признаха си спонсори на Мая ДБГ си спомниха, че платили билбордовете на Манолова

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Нов случай на африканска чума при диво прасе в Ловешко

Оперираха мъжа, паднал във водопад в Беласица

Регулират цените на вносни лекарства Паралелният внос ощетява потребителите

Малина Крумова: 96% от катастрофите се дължат на грешки на водача

Нередовни пътници биха кондуктор в автобус в Пловдив

Животински газове дебнат отвсякъде Крави и дрехи - как използването на земята се отразява на климата

В Аржентина събират метана от говедата. Снимка: Ройтерс

Докато хората в богатите страни водят дебати дали е етично да се пътува със самолет или да се горят въглища, по-малко се говори за земеделие, лесовъдство и други начини на използване на земята, които са източник на около една четвърт от променящите климата парникови емисии.

Хората ще трябва да променят начина, по който ядат и се обличат. Това твърдят учени, участващи в изготвянето на нов доклад на Междуправителствената комисия на ООН за климатичните промени (МККП), който се очаква да бъде публикуван в четвъртък в Женева.

Кравите и другите преживни животни отделят метан от предната и задната си част, защото ферментират храната, преди да я смелят. „Не можем да принудим добитъка да спре да изпуска газове“, каза с ирония председателят на Асоциацията на швейцарските фермери Маркус Ритер.

Има обаче много начини земеделието да стане по-устойчиво и да щади повече климата. Потребителите също ще имат важна роля в това, казаха пред ДПА двама от германските съавтори на доклада на МККП на ООН преди началото на заседанието на комисията в петък в Женева за доработване на последните детайли на документа. „Въпросът за използването на земята заслужава сериозно внимание“, заяви Александър Поп, който работи в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата. „Така, както вървят нещата, може вбъдеще да имаме на Земята 9 милиарда души“, каза той. „Ако потреблението в африканските страни и Китай догони това в западните страни, ще имаме сериозен проблем“, заяви Поп.

„Повърхността на Земята е ограничена, населението расте и са нужни повече площи за храна и влакнодайни култури, които се използват за производството на дрехи“, каза Алмут Арнет, еколог в Технологичния институт в Карлсруе. Увеличаващото се благоденствие обикновено води до повече консумация на месо, заяви тя, допълвайки, че използването на земята също допринася за климатичните промени заради торенето и обезлесяването. Хората трябва да променят начина си на хранене и да ядат по-малко месо според учените. „Завръщане към неделния семеен обяд“, каза Поп, имайки предвид старата традиция месо да се приготвя веднъж седмично като специално ядене.

Според германското министерство на околната среда 91,6 процента от наличната световна земеделска земя се използва за пасища или за отглеждане на фуражни култури. „Ако се намали отглеждането на преживни животни, ще се освободи повече площ за отглеждане на хранителни култури и залесяване“, каза Арнет.

По данни на германското министерство на околната среда отглеждането на 1 килограм зеленчуци произвежда парникови емисии, които възлизат на 153 грама въглероден диоксид. Биоземеделието намалява тези стойности до 130 гр. За 1 кг говеждо в атмосферата влизат 13,3 кг въглероден диоксид – при 11,4 кг при биоговеждото. Проблемът не е само с потребителите и техните навици, но и в правителствата и тяхната политика.

В свой доклад от месец май междуправителствената комисия за биоразнообразието и екосистемите остро разкритикува земеделските субсидии. По оценка на комисията развитите страни са похарчили през 2015 г. 100 милиарда долара за субсидии, които са потенциално вредни за околната среда. Според Арнет потребителите обаче също допринасят за прекаленото земеделие, купувайки и изхвърляйки повече храна, отколкото изяждат. „Потребителите също биха могли да се запитат: нужно ли е да си купувам пет нови тениски, няма ли да ми стигне старата?“, добави тя.

При отглеждането на памук се използват пестициди и много вода. Прекалената употреба на химикали и вода също има връзка с парниковите газове. Според изследване на базирания в Женева Международен търговски център (МТЦ) върху памука и климатичните промени торовете са важен източник на диазотен оксид – газ, който играе роля за глобалното затопляне. В добавка към това са нужни и въглеродни горива за работата на помпите, които напояват памуковите полета.

Според МТЦ, който е съвместна структура на ООН и Световната търговска организация, земеделието и стопаните, занимаващи се с отглеждане на памук, също страдат от повишаването на глобалните температури и променящите се тенденции при времето. Макар че някои страни по-високите температури може да доведат до по-добри реколти, прекалената жега има отрицателен ефект, пишат авторите. Намаляващите количества вода и все по-непредсказуемите валежи също пречат на земеделците. „Веригата на стойността на памука едновременно допринася за климатичните промени и е изложена на риск от тяхното въздействие“, се казва в доклада на МТЦ.

 

Сметки от „люлка до гроб“

Учените използват специален метод наречен оценка на жизнения цикъл на някой продукт. Такъв тип оценка понякога се нарича от люлка до гроб. С този метод измерват количеството въглерод, отделено във всички фази от живота на един продукт. За телешкото, например, трябвало да вземат под внимание въглеродните емисии от отглеждането на фуража за кравите, горивото за камионите, с които кравите са закарани до кланицата и оттам месото до магазините, въглищата, изгорени за производството на електричеството за хладилниците и горивото за газовите печки, на които хората са го сготвили, сочат изследвания на реномирани световни институции. Кравите също отделят въглерод под формата на уригнат и изпърдян метан. Този парников газ идва от специалната им храносмилателна система. Преживни животни като крави, кози и овце имат стомаси пълни с бактерии, които им помагат да смелят храната. Самите бактерии произвеждат метан, който едрото животно трябва да изпусне или отпред или отзад. Производството на жито за хляб също изисква да се отдели някакъв въглерод. Въпреки че житото не се уригва, отглеждането му също води до въглеродни емисии, заявяват специалистите.

(БТА)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.