Животът е другаде - тази разговорна фраза, която през последните 20 години се превърна в етико-социална мантра на няколко поколения българи, излитащи от Терминал 2, сега е събрала в себе си цялата палитра от проблеми на нашето съвремие в новия роман на хитовата белетристка Весела Люцканова. Автор на повече от 30 книги – романи, разкази и новели, сега писателката предлага на читателите един драматичен сюжет за възхода и падението, за обратите в живота на българина, за тъмните страни и искриците надежда.

Премиерата на романа „Животът е другаде” (изд. „Лексикон”, 2017) събра столичната публика в Книжен център „Гринуич” в студената привечер на 29 ноември. „Не можех да не напиша тази книга – каза Весела Люцканова. Отлагах я дълго, но накрая я написах, защото смятам, че съм длъжна да го направя. Това е един филтър към нашето общество, което е загубило най-важното си качество – съпричастността към другите, към инвалидите, към децата, изоставени в сиропиталищата. Голямата ми болка е, че талантливите, изучени деца заминава и казват „Животът е другаде!” А цялото ни общество е отчуждено – все по-малко даряваме топлота дори на близките си. Тук ще видите и тези алчни фондации, които уреждат деца уж за осиновяване, а всъщност – за донорство. И прибират огромни суми. Хиляди деца у нас са обект на търговия.”

За особеностите на фабулата и стила на Весела Люцканова говори литературният критик Благовеста Касабова, подчертавайки, че авторката е майстор на заплетените сюжетни линии – с множество разклонения, второстепенни герои, интересни повествователни прийоми, които раждат очакване и високо напрежение у читателя: „В сюжета се преплитат две основни линии – едната е за съдбата на изоставените деца, другата е за красивите млади момичета, които попадат в ръцете на мафиоти и стават обект на забавления или търговия. Героините в този роман са нейни близки, в повечето случаи те са интелектуалци – художници, писатели, инженери, лекари, архитекти – хора на духа. Въпреки обрисуваната престъпна действителност, в романа има една светлина, която върви на втори план и ни кара да вярваме, че все някога нещата ще се променят.”

Кинематографичните качества на текста дават възможност той да бъде филмиран, ако вярваме на тенденцията, че българското кино се възражда.