Втората съпруга на академика се видяла в чудо с децата му

„Навъсен, мрачен, с хлътнали страни на аскет и очи на фанатик.” Така пишат за него. И така изглежда на снимките. Човек, който денонощно седи на бюрото си, сведен над книгата или над ръкописа си, обвит в цигарен дим, безразличен към храната, нехаен към дрехите си, нелюбезен и дори груб с колеги, враждебен към случайно натрапили му се гости и пестелив на нежност дори към децата си. Като се прибавят и неколкодневните запои от време на време... Май не е бил много лесен за съвместен живот академик Николай Райнов.

Съпругата му Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров, била търпелив човек и всеотдайна съпруга и майка. Според приятелите, между двамата е имало силна духовна връзка и общи литературни интереси. И тя пишела стихове, приказки... Но

съдбата им отрежда само десет години да са заедно

Когато Диана умира, Николай Райнов е на 36, а децата му Богомил и Боян – на 6 и 4 години.

Животът в малкото жилище, едновременно кабинет, спалня и детска, се променя невъзвратимо. Помощта на роднини и прислуга не решава проблема за липсващия уют и грижи към децата. „По силата на обстоятелствата аз получавах възпитанието си колкото сред книгите, толкова и сред уличните нрави”, ще си признае по-късно Богомил Райнов. И ще си припомня: „Домът, който майка ми с най-оскъдни средства се бе постарала да направи приветлив и уютен, добиваше с течение на годините все по-занемарен вид. Чергите и завивките бяха окъсани, столовете — пробити или вързани с тел, картините, поставени някога да красят стените, сега ги загрозяваха, опушени и потънали в прах. Тая обстановка никак не смущаваше баща ми, между другото, защото рядко я забелязваше. Той бе приучен да отделя на битовите нужди тъкмо толкова внимание, колкото според него те заслужаваха, за да може да продължава съществуването си, тоест да работи. Беше му безразлично какво ще обядва и додето обядваше, вниманието му бе насочено не към храната, а към книгата, която четеше, дъвчейки бавно залците.“

Седем години след смъртта на Диана Николай Райнов повторно се жени. От този втори брак няма почти никакви следи – ни деца, ни спомени, ни семейни фотографии. Коя е Елена Радушева-Райнова, която за кратко време променя живота и фамилията си? Тя е е родена в Шумен. Майка й е учителка, баща й - търговец. Елена завършва в Русе гимназия. Две години следва естествени науки и медицина в австрийския град Грац. Но когато избухва Първата световна война, тя се връща в България и се записва в Богословския факултет.

Първата дипломирана богословка на България

на 25 години започва да преподава логика и немски език в девическата гимназия, която е завършила. Но София неудържимо я привлича. През 1932 г. е назначена за възпитателка в сиропиталище в столицата. Тук живее сестра й Стаматка, омъжена за писателя Стилиян Чилингиров. В нейния дом тя среща за първи път и Николай Райнов.

Имало ли е чувства помежду им? И да е имало, едва ли Николай Райнов – много сдържан и дискретен, би позволил да се забележи. Потомците му днес твърдят, че този брак е бил по-скоро компромис в името на децата и бита. Много е било „общото“ помежду им: и той е завършил Духовна семинария, и тя, като него знае няколко езика, и тя пише - стихове за деца, статии за религиозни издания. Обича като него природата, туризма... Била кротка и възпитана жена, тъмноока, слаба, с бяло лице, ласкава с всички.

Защо този брак не изтрайва повече от година не е трудно да се отгатне. Момчетата са били вече тийнейджъри – на 11 и 13 години. Седем години след смъртта на майката те са се отглеждали почти сами и това е решаващо за формиране на характерите им, емоционалната им нагласа, навиците им. Бащата им обръща внимание само когато го питат за някоя непозната дума, т.е. като жива енциклопедия.

Въвеждането на чуждата млада жена в дома, потънал в униние, прах и хаос, желанието й да създаде ред и режим, да наложи възпитателни ограничения и забрани, среща яростната детска съпротива. Николай Райнов продължава да си живее по старому – главно сред книгите. Осъзнава, че неволно е подвел Елена с предложението си. И че

домашната война не е по силите й

Сам предлага да се разведат. Техен близък разказва куриозен момент от развода им. Той помолил Илина Коракова, също богословка, и приятелка на Елена, да каже пред съда за него най-лоши неща. Защото тогава разводът не е лесна работа, трябва да има решителни доводи и доказателства за разрива – прелюбодейство, грубо насилие, изоставяне на семейството... Илина добросъвестно лъже пред съда, за да помогне и на двамата. След като получават официално разтрогване на брака, Николай Райнов завежда двете приятелки в сладкарница да ги почерпи.

Елена Радушева не се омъжва повече, Николай Райнов също остава самотен до края. Тя работи като преподавател по немски, богословие, религия. Гледа братовите и сестрините си малчугани като свои, умеела да другарува с тях. Талант, който обаче не проработил в семейство Райнови, семейство на особняци и „чешити”. Самата Елена си признава с горчивина: „Провалих се като мащеха”.