Жител на еленското село Костел навърши 105 години

Рожденикът с внука Александър и правнука Кристиян Снимка: Веселина Ангелова

Димитър Аврамов от еленското село Костел на 1 август навърши 105 години. За най-възрастния жител на общината неговите близки и кметският наместник на селото Донка Златева организираха тържество в изисканата обстановка на хотелски комплекс „Костел“.
Стъкнат в костюм и вратовръзка, както винаги за рождения си ден, дядо Митьо, „все още на ход“, както казва той, посрещна много гости. Дойдоха си и най-близките му хора – синът Сава, внуците Александър и  Борис, снахата Гинка и правнуците Кристиян и Ана. В поздравителен адрес до столетника изразиха уважение към достойния му живот кметът инж. Дилян Млъзев и председателят на Общинския съвет Стоян Златев. Трогнат, рожденикът прие букет цветя и специален подарък от общината, които му връчи заместник-кметът Десислава Шопова. Дори и на тази възраст, дядо Митьо прояви галантност и целуна ръка на дамата. Старческото му сърце зарадваха чудесните песни на „Бебровските славейчета“ от детската лятна академия.
Не го забравиха и двамата му верни приятели – братовчедите Кънчо и Симеон. Тримата от 25 години и до днес си имат своите „четвъртъци“от седмицата за раздумка и сладки спомени. „100+5 и още 5, и още 5 и все напред“ написаха в поздравлението си до него двамата костелчани.
„А питат ли ме как ще я карам напред с тая моя глава, която е с усещане за постоянно земетресение“, с тънкото си чувство за хумор пита дядо Митьо. Добре, че е Миката покрай мене“. Така нарича той Мария Ненчева от съседното село Чакали, която от една година се грижи за него в малката му къща. Жената споделя, че засега столетникът е добре със здравето за тази възраст. Понякога кръвното му пада, но го оправят с две малки кафенца всяка сутрин, обича да си хапва и сладичко. Не се отказва от ежедневните разходки из двора, из който вече не щъкат любимите му кокошчици.
Рожденикът с неостаряващ дух има своя си рецепта за дълголетието. „Трябваше ми на младини човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, но възпитана от семейството жена“, отронва с въздишка столетникът и си спомня за своята Дона, дъщеря на селския кмет, която му остава вярна до гроб. С нея дочака своето столетие – след 75 години съвместен живот. Трудно прежалила смъртта на сина, поболяла се от мъка и преди три години го остави самотен с тъгата по нея. „Любовта и разбирателството между баба и дядо, взаимната подкрепа в добро и зло винаги са пример за нашите семейства и децата ни“, споделят внуците Александър и Борис.
Нерадостно било детството на Димитър Аврамов. Семейството му било най-бедното в Костел. Баща му ходил на гурбет в Америка, с надеждата да  спечели пари. Със завръщането си заминал на война. Загинал  при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едва стигали за прехрана, а малкият Димитър искал да учи занаят в училището за сираци от войните във Варна. Помогнал му адвокат Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било прието по изключение. Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като ненадминат майстор. С национализацията загубил всичко и за да оцелее, се преселил със семейството си  в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на войниците от танковата бригада. После със съпругата си се върнали на село да карат спокойни старини.
За рождения си ден столетникът духна свещите на празничната торта и вдигна наздравица – този път с биричка. На всички хора пожела щастлив живот, а на себе си да се порадва на годините, които Бог му е отредил.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.