Президентът Радев трябва да осъзнае нуждата да имаш на своя страна компетентен, честен и нормален човек, който ще отговаря на обаждания в труден момент

- Г-н Готев, като базиран в Брюксел утвърден международен наблюдател на европейските процеси, какви впечатления остави с първото си посещение в столицата на ЕС президентът Румен Радев? С нещо изпъкна ли повече от предшественика си Росен Плевнелиев?

- Най-важното беше че президентът Радев дойде достатъчно бързо, след като встъпи в длъжност. Ходът беше от съществено значение, за да се контрират „десните хейтъри“, както ги нарече Соломон Паси, които бяха наклепали президента и го бяха изкарали едва ли не агент на Москва. Беше важно и лидерите, конкретно на европейските институции, защото президентът Радев е добре познат в НАТО, да се запознаят, да си създадат собствено мнение за него. Вече е ясно, че президентът на България не поставя под въпрос членството на страната в европейските и евро-атлантическите структури. Очевидно е, че не възнамерява на срещата на върха в Малта, която започва днес, да тропне с юмрук по масата и да поиска да бъдат свалени санкциите на ЕС срещу Русия. Както сам каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, тази тема в момента „не е актуална“ и най-вероятно ще се постави отново през лятото. Дотогава да се надяваме, че у нас ще има редовно избрано правителство, което ще участва във вземането на решение. От посещението стана очевидно, че президентът Румен Радев е човек със собствено мнение и няма да е изпълнител на чужди шлагери на плейбек. Което безспорно го отличава много като присъствие от Росен Плевнелиев.

- Гледа ли се на България в Брюксел като на стабилен партньор в ЕС и НАТО след избирането на генерал Румен Радев? Има ли опасения за възможна промяна в курса на българската политика?

- Във всеки случай съставът на служебното правителство говори ясно, че никакви резки движения няма да се правят в този преходен период. Какво ще дойде след изборите, вече е друг въпрос. Президентът Румен Радев беше прекалено предпазлив и до степен според мен да допусне една грешка: отказът му през мандата на служебното правителство да бъде номиниран български еврокомисар.

- Това щеше да е следващият ми въпрос. Защо според вас се взе подобно решение?

- Очевидно президентът Радев се опасява, че всяка номинация би била политизирана. Че ще последват политически атаки и че това ще постави под съмнение работата и ролята на служебното правителство, чийто основен приоритет е организирането и произвеждането на предсрочните парламентарни избори. Според мен лично обаче това е проява на слабост от негова страна.

- Защо смятате така? Какви са рисковете за България, най-малкото от гледна точка представителност, да остане още месеци, най-вероятно до лятото, без собствен европейски комисар?

- Настина жалко е, че България остава без еврокомисар поне до лятото. Но основният въпрос в този дебат е друг: кой би могъл да бъде този човек? Защото президентът Румен Радев имаше възможността да номинира компетентен, безкористен кандидат за български европейски комисар, а сега най-вероятно ще имаме политическо назначение, което ще отразява резултатите от предстоящите парламентарни избори.

- Според вас българските политици нарочно ли избягват темата?

- Бойко Борисов се страхуваше да номинира български комисар в рамките на мандата си. Той се опари вече на няколко пъти, когато беше на власт - веднъж с Румяна Желева, след това с Кристалина Георгиева. Особено последната и интригата с идиотската контрабългарска кандидатура в ООН съвсем не се развиха според неговите очаквания. Нека не се залъгваме - колкото и да се прави на силен мъж, Бойко Борисов се уплаши да номинира еврокомисар. Румен Радев направи същата грешка, защото след изборите ще имаме, да го наречем „политкомисар“, най-вероятно излъчен от БСП или ГЕРБ - която от двете партии успее да състави правителство. Значи ще имаме политкомисар вместо компетентен еврокомисар.

- Да разбирам ли, че имате личен фаворит, който остава пренебрегнат в целия контекст?

- Да, аз не крия, че когато говоря за компетентен български еврокомисар, визирам Ивайло Калфин, който има всички необходими квалификации. Президентът Радев трябва да осъзнае нуждата да имаш на своя страна един компетентен, честен и нормален човек, който ще отговаря на неговите обаждания в труден момент. Който ще свърши работа, вместо да му обяснява с менторски тон какво мисли Брюксел. Или да го шантажира, че ще му спрат еврофондовете. Защото такава беше ситуацията доскоро в отношенията между Бойко Борисов и „неговия“ еврокомисар Кристалина Георгиева.

- Методът на „тоягата и моркова“ по български тертип?

- Нещо подобно. Най-вероятно отново ще имаме един комисар, който ще прави сечено, за да играе своята игра. Най-вероятно това отново ще е дама, както Жан-Клод Юнкер поиска... Аз не мога да разбера защо толкова се огъваме на тези претенции на Европейската комисия. За десет години членство България е единствената страна в ЕС, която не е имала мъж за европейски комисар.

- Спорно е наистина дали става въпрос за амбициите на родните потенциални кандидати, или желанието услужливо да поддържаме половата равнопоставеност в Еврокомисията. В крайна сметка можем ли да кажем, че въпреки „страстите“ у нас, в Брюксел не виждат промяна в българската политика с резултатите от последните избори и предстоящия парламентарен вот?

- Служебният кабинет в България не представлява по никакъв начин интерес за институциите на ЕС. Откритият въпрос е какво правителство ще бъде съставено след предсрочните парламентарни избори. На теория е ясно, че ще бъде трудно да се състави коалиция. Възможностите са тя да е и лявоцентристка и дясноцентристка. Жан-Клод Юнкер недвусмислено демонстрира, че предпочита втория вариант. Той написа едно писмо на Бойко Борисов в последния ден от мандата му, в което почти му се обясни в любов. Сега в Брюксел, в присъствието на Румен Радев, който малко или много се асоциира като кандидат на социалистите, настоя, че бившият премиер е негов „приятел“. Според мен лично малко прекалява Юнкер с демонстрирането на собствените си политически пристрастия.

- От тази гледна точка има ли интерес от страна на големите европейски политически централи и групите в Европейския парламент към предстоящите избори у нас? Като залози, перспективи. Или вниманието е основно концентрирано върху кампаниите във Франция и Германия, измествайки евентуален интерес към България.

- Несъмнено Европейската народна партия продължава да опитва да се намесва във вътрешните въпроси на страната ни. Нейният председател, французинът Жозеф Доул, който е кум на евродепутатката от ГЕРБ Мария Габриел, открито лобира за това, тя да е българският еврокомисар. И това е един типичен подход на Франция. Бившият европейски комисар по въпросите на земеделието, Дачиан Чолош, чиято съпруга е французойка, беше издигнат от Румъния на поста с активното лобиране на Париж. Всички го наричаха „втория френски еврокомисар“. Защото най-големите интереси на Франция в ЕС са ориентирани в сектора на селското стопанство и по този начин си гарантираха предимства в бъдещите политики. Актуално Жозеф Доул се опитва да наложи същата схема - втори „френски“ еврокомисар в лицето на Мария Габриел.

- А що се отнася до престоящите парламентарни избори у нас?

- Мисля, че опитът на европейските политици вече им е показал, че колкото повече се бъркат, толкова повече не се получава това, което очакват от България.

- Тоест, ако има липса на интерес, тя е повече от претръпналост в ЕС към вътрешните ни „тегоби“, отколкото от отчаяние и безизходица към ситуацията у нас, един вид сме „загубена кауза“.

- Истината е, че българските избиратели съвсем не се впечатляват от двама-трима брюкселски чиновници или политици, дошли да подкрепят този или онзи български кандидат. Изобщо не се впечатляват, да не говорим, че обикновено подобни ходове имат обратен ефект.

Нашият гост

Георги Готев е български журналист и дипломат. Бивш говорител на Пакта за стабилност. Утвърден експерт по международни и европейски въпроси. Заместник главен редактор на информационната мрежа за специализирана информация за ЕС „Юрактив“.