На 26 май 2019 да почерпят

Вениамин, Симона, Тодор и Ивана отпаднаха след първия концерт на живо в „Гласът на България“

Тино от „Гласът на България“ вкара чалга хит във филм на Тарантино

Лекуват в „Пирогов“ момче, поразено от токов удар в Северна Македония

Клуб на БГ професионалисти превзема Вашингтон Организацията помага на сънародниците ни да се реализират по-добре в Америка

Битката на финалистите в „Гласът на България“ започна

Британски алпинист загина на слизане от Еверест

Амелия Личева – във фокуса на Българския П.Е.Н.-център

Текстописецът и продуцент Крис Янг пред “Труд”: Дара е енергийно торнадо

51-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт, стана донор на черен дроб Мъжът е приет във Великотърновската болница с тежка травма

Запорираха сметки и имоти на кмета на Септември Марин Рачев и съпругата му

Откриха ДНК следи от заподозрения за експлозията в Лион

Без тениска на бала, моля! Благотворителността ви да е по мярка…

Българка в Лион: В момента, в който е избухнала бомбата, чухме силните писъци

Международен трибунал на ООН постанови Русия незабавно да освободи арестуваните украински моряци

Заблудата за полския водопроводчик Стара Европа печели от вноса на работници

Страховете от източното разширяване

Източното разширяване предизвика навремето немалко страхове. Излиза обаче, че по границите с новите страни-членки икономиката е нараснала по-силно, отколкото в останалата част на ЕС. А най-много е спечелила Германия.

„Полският водопроводчик“ по едно време придоби пословична популярност в целия ЕС. Това беше събирателно понятие за всички източноевропейски работници, които след източното разширяване на ЕС през 2004 г. щяха да наводнят Западна Европа, предизвиквайки невиждан дъмпинг на заплащането. Такива опасения имаше навсякъде в „стара“ Европа, а във Великобритания страхът от евтината работна ръка дори накара мнозина да гласуват за излизане от ЕС.

Източното разширяване предизвика съпротивителни реакции и заради опасението от внос на престъпност и корупция от Изток. Загрижени бяха и заради новото милиардно бреме за европейския бюджет.

В днешните времена на засилващ се национализъм тези настроения слагат своя отпечатък и върху горещата тема за бъдещето на Западните Балкани. Шест държави от този регион – Сърбия, Черна Гора, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина – напират да влязат в ЕС.

На този фон германският Институт за изследване на икономиката RWI проведе задълбочено проучване в граничните региони – на 100 км от двете на страни на границите към държавите, присъединили се през 2004 към ЕС. Целта на изследването: да проучи как падането на граничните бариери се е отразило на икономическото развитие. Резултатите показват еднозначно, че граничните региони на Германия, Австрия и Италия са извлекли по-големи ползи от останалите страни-членки извън 100-километровия радиус. Този извод важи с особена сила за Германия. Между 2004 и 2008 г. БВП на глава от населението в граничните региони на трите държави се е увеличил с 0,8% – и то именно благодарение на източното разширяване на европейския вътрешен пазар. Най-много е спечелила източната част на Германия, където прирастът се е увеличавал с 2 до 4 % годишно.

От Дойче веле (със съкращения)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ще имаме Печалба от арабите и негрите, ако Завземем Азия и Африка и ходим да прибираме половината стоки и пари, които имат тия, през няколко месеца. Както направиха Испанците и Англичаните с Индианците и негрите. А накрая, англичаните прибираха парите и на арабите. А иначе, глутниците- маймуняци тръгна ли да вземат нещо от Европа трябва да ги пращат в Пещи- да ги дават на животните в Зоологическата градина да ядат изпържени маймуни, или да ги пекат за колани или сапуни.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.