Ретроспективната изложба „Атанас Пацев – творби и размишления”, която вече цял месец привлича хиляди почитатели на изобразителното изкуство в Софийска градска художествена галерия, ще бъде закрита на 25 януари. Преди това обаче ценителите имаха възможност да чуят професионалния диалог между куратора на изложбата Красимир Илиев и художника Калин Николов, който представи новоизлязлата си книга „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” (изд. „Пропелер”, 2018). Чрез нея широката публика у нас ще навлезе в тайните страни на нестандартната личност Атанас Пацев (1926 – 1999).

Премиерата се състоя на 15 януари и се осъществи под формата на дебат: Кой всъщност слагаше етикетите „реалистично” и „нереалистично” изкуство? Каква беше действителната картина в СБХ по времето на социализма? Кой от кого се учеше и защо някои бяха редови художници, други „заслужили”, а трети – „народни”? Този свободен разговор за миналото се водеше с примери от малко известни на широката публика случки и отношения между водещи художници от 60-те и 70-те години. Калин Николов и Красимир Илиев обговориха детайли от личността и стиловата специфика на Атанас Пацев, приятелствата, които го импулсират, постиженията му в потретното изображение и експресивността на езика му, неговото политическо и гражданско поведение по времето на соц.-а, принадлежността му едновременно към БКП и към кръга дисиденти (Радой Ралин, Борис Делчев) и отношенията му с художници ексцентрици (Генко Генков, Любомир Далчев). Не бяха отминати и фактите от неглижирането на Пацев след 1990 г.

Калин Николов разказа за трудностите при написването на книгата, тъй като тя се базира на дневниците на Атанас Пацев (част от които са изложени в СГХГ). От 1980 г. почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки – те съдържат философски анализи в различни житейски и тврочески плоскости, мнения за негови колеги, за комунистическата власт, за собствения му начин на възприемане на света и обектите. Тези дневници са изключително трудни за разчитане, но все пак над 250 цитата фигурират в книгата. Ето няколко акцента от афористичната мисъл на Атанас Пацев „Съвестта е искрата на всяка съпротива. Съвестта дава смисъл на волята... Между колегите цари гробовно усамотение. В голямата си част те са уплашени – едни са уплашени, че може да им стане по-лошо положението, други – че може да им отнемат обещаното подобрение... Не се водят разговори, отдръпват се при всяко случайно докосване и мълчат, мълчат със сърдити очи, мълчат с прикривано озлобление... В гробницата на непризнанието витаят призраци на въображаеми триумфи... Има 20-30 художници, които от тридесет години непрестанно получават облаги от СБХ. И този кръг никога не се разкъсва”. По този начин Атанас Пацев опровергава мнението за „красивото” единение на гилдията в този период.

Как се преодолява невъзможното? Ценителите ще намерят отговора в изложбата и в книгата на Калин Николов. Там са проектирани „тунелите на времето”, в които 20 години след кончината си Атанас Пацев продължава да пътува.