Завръщането на Григор Димитров на родния корт не беше лесно. За последно той игра у нас точно преди 4 години - за купа „Дейвис“. Тогава беше един от обещаващите млади спортисти на България - наричан „Бейби Федерер“, но още далеч от голямата слава. Нямаше ги титлите и топ 10, звездните реклами и известните дами, паметната победа над Анди Мъри пред очите на Уилям и Кейт и полуфиналът на „Уимбълдън“.

Тогава България изпрати едно наперено хлапе, а сега посрещна световна звезда. Само с таланта си той си проправи път в гъстата тълпа, обсадила върха на мъжкия тенис. Редица треньори - Роджър Рашийд и Дани Валверду са само най-успешните от тях - се опитват да подредят играта му сред изобилието от технически похвати. Не им е лесно - все едно да подредиш дворцовата съкровищница като войнишка спалня. Но се налага, защото Григор трябва във всеки момент да може да покаже бисерите от арсенала си.

„Понякога по време на мач се питам дали не мога да спестя сила и да продължа по друг начин - каза българинът след мача с Йежи Янович. - Всеки може да сервира с 200 километра в час, но какъв е смисълът? Можеш да си по-деликатен, да имаш по-добра тактика.“

Полякът се оказа изключително неподатлив на укротяване. Държеше да праща топката към дъното на корта с цялата си сила, а тя видимо е голяма. Янович е висок 204 см и ударите му накараха Григор да страда. Загубеният първи сет, проблемите в началото на втория и равностойната трета част много пъти изправяха българина пред лицето на загубата. Щеше да е истински кошмар да се случи точно в този мач. Но Григор нито за миг не допусна тази мисъл. Нямаше как да стане пред близо 10 000 души, които горяха от желание да видят поне една негова победа.

„Винаги се опитвам преди мачове да си представям същата атмосфера - призна той след мача. - Няма как да обясня какво чувствам като играч, когато вляза на корта. По едно време даже тръпки ме побиваха. Когато всички крещяха и викаха. Беше може би един от най-приятните мачове, които съм играл. Със сигурност бях под напрежение, но съм доволен, че успях да спечеля.“

Веднага след края на първата битка Григор разбра, че няма да мине само с тази победа. От него се очаква много повече. На пресконференцията набързо отписаха следващите му двама съперници и го попитаха с каква нагласа гледа към неделния финал.

„Неделя?! Утре е петък! - отговори шокиран българинът. - Много гледам за неделя, това е любимият ми ден за игра. Но утре е петък и се фокусирам върху следващия мач.“

Атмосферата по трибуните е нещо, което може да мотивира всеки спортист, а на Григор за пръв път му се случва да играе пред подобна публика. При това тя е на негова страна, но това може да бъде както коз, така и тежък камък, който да притисне психиката му.

„Всичко е в играта, аз също съм играл в такива мачове - спомня си той. - Четвъртфинала срещу Анди Мъри на „Уимбълдън“, например. Мачовете от купа „Дейвис“ протичат по същия начин. Но тук арената е по-голяма. И децибелите със сигурност са повече.“