Годините на Стоянка Мутафова и Лили Иванова започнали да текат обратно

Да, годината е 2048

Да, намираме се в 2048 г. Последната новина е, че Световният съвет за съвети и заповеди /СССЗ/ е постановил солидна глоба, задето България е чествала по-тържествено 200-годишнината от рождението на Христо Ботев отколкото 80-годишнината на Георги Господинов. Не помогнало обяснението, че предвиденият за тържеството единственият останал ни изтребител F-16 не могъл да излети поради липса на гориво. А ролята му била важна – щял да прави лупинги по текстове на Г. Г.

Да, ама защо, човеко, избра да се приземиш в 2048 г. Защото живеем в година по средата между нея и 1989 г. Вече хоризонтите са ясни след поредицата исторически затъмнения между 1944 г. и 1989 г. И можем лесно да кацнем в 2048 г., дето ще ни посрещнат добре и ще ни покажат забележителностите.

Да, но не стана ясно защо сурови санкции и с какво се е провинил Ботев. Много сте недосетливи. Та Ботев още разединява българите. И е опасен за Балканите, тоя мръсен барутен погреб. С Ботев – ни казаха, вие нарушавате правата на мюсюлманите. Докато с визията на „Сляпата Вайша” Г. Г. обединява цялото човечество.

Да, ала докато сме още на юбилейна вълна да споменем и едно добро чудо, сполетяло ни около 2030 г. Оттогава годините на Стоянка Мутафова и Лили Иванова започнали да текат обратно. И скоро сме щели да отпразнуваме 70-годишнината на актрисата и 50-годишнината на певицата. А през цялото това време творчеството им ставало все по-добро. И радвало българите. То, аслъ, какво друго да ги радва. Само трепетно можем да завиждаме на онези сънародници, които ще дочакат изявите им на по 20 и 25 години.

Да, ама за другите времето си тече по обичайния начин. Ето тази вечер социалните антрополози, социолозите и политолозите свикват митинг. Надяват се да съберат голяма част от практикуващите тези професии 100 000 души. Митингът ще протече под мотото „Дайте ни население”. Защото за кого да антропологстваме, социологстваме и политологстваме?! На това им граждански смело искане правителството все отговаряло: Да си бяхте поискали по времето на Станишев. Тогава имаше материал за тази работа. Какво искате – ние ли да ви раждаме. – Озите само си повтаряли ”Дайте ни население”. А в очите им, за разлика от преди, се четяли мрачни прогнози. И се задавали протести до задоволяване на искането. Знаят те, хубавите!

Да, но истински оптимизъм ще срещнем в програмата на патриотите „България – на три океана”. Тя може да увеличи населението и да помогне за спасението на нацията. Проектът първоначално не бил приет в обществото. Без никакво основание продажни журналисти замърморили: Да, бе, като стане толкова голяма България ще й пораснат границите и оттам – оградите. – Патриотите не се смущавали. Защото имали повече трудности с избора на някой от двата пътя за изпълнение. Единият – да поощряват заселването на сънародниците ни по най-обитаваните океански крайбрежия. До – пълна победа! Вторият – да постигнем нещо с единствената страна, намираща се на три океана – Русия. Може да стане по два начина – да я завладеем или тя да ни завладее. Нелека дилема, особено при завладяването от наша страна. Но може ли ни се опре програма за нови територии на българската политика? Не и никога! Тъй че от „България – на три океана” дебне бъдеще и спасение. Дебне, та дебне. И какво по-патриотично от това да те завладеят, за да имаш три океана?!

Да, нас винаги ни дебнат оттам, дето наказват и глобяват. Разбрахте за СССЗ, продължил традициите на Европейския съюз. Добре, че в него са останали още само Украйна, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния, Сърбия, Косово, /Северна/ Македония, Черна гора, Албания, Хърватска, Гърция и Турция. И някои предлагат да се въведе старото име – Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/. Така тръгна процесът: от Изток – приемат, от Запад – напускат. Като се почна от Брекзита, та не спря. Както винаги, одумчиците мърморели: Стоим, защото два-три пъти по-често ще ни връчват председателството. Никак не е сгодно само веднъж в своята кариера политиците да огласят просторите. – Но и тук грешели черногледците, защото в историята политиците ни никога не са изхождали от лична изгода. Истината е, че в първото десетилетие членство беше положено началото, а след това се утвърди ролята на България като крепител и спасител на Европейския съюз. Висшата ни държавна състрадателност винаги вземаше връх, когато Гърция се изправяше пред фалит, Русия притискаше всячески Украйна, а кюрдите разкъсваха Турция. Всички – и пострадали, и наблюдатели, забелязваха това и ни изпращаха благодарствени писма и имейли. И окриляха управляващите ни да раздават от бюджета, преизпълнени с върховна хуманност. А само да не се възгордеем отвреме-навреме ни удряха по някоя глоба. От краткия външнополитически преглед разбрахте, че Б ългария не само се бе вместила в Европа, но и бе станала пилон на знамето на Европейския съюз.

Да, ала нещата във вътрешен план дълго време не стояха така добре. Все тази конфронтация, все тази омраза: и идеологичска, и опозиционерска, и съсловна, и битова. Особено пречеха паметниците от онуй мрачно време. Затуй се поде призивът – паметници само от новото време. Но 2048 г. значи мирен, либерален и демократичен живот. Не можеш да премахваш и рушиш, а да крадеш паметници е неудобно заради размерите им. Дойде обаче прозрението – проектът „Живи и обединени паметници”. Случи се благодарение на световния прогрес и на способността ни да се концентрираме в една голяма цел. Направихме паметниците да се движат и мислят. Да се обединяват и убеждават. И фигурите от паметника на Съветската алмия бяха убедени да си тръгнат – кой откъде е. Така войните се върнаха в Русия, партизаните – в горите, посрещачите – по домовете. Най-упорит се оказа паметникът на Тодор Живков. Откакто и той оживя, все повече му харесваше да му идват на поклонение тези, които го ругаеха приживе. Единствената надежда остана паметникът на Лучников да убеди колегата по пиедестал. Адвокат срещу хитрец. Едно време можеше да му се каже на вожда – сега ще те съдим. Но вече трябваше да се пипа внимателно и без следи от насилие. Адвокатът беше измислил аргументацията – иди при тия, дето искаха да им станеш 16-та република. Ще се радваш на вечна почит. Разбира се, нещата – в името на народа, бяха казани на човека от народа с изискан тон. И той се отлепи от пиедестала и потегли на североизток.

Да, и така в 2048 г. най-после и у нас дойде демокрацията. Европейци и европейски демократи сме вече, мама му стара!