Светецът е арабин, мюсюлманин по рождение, после войник и разбойник, който след много премеждия приема християнството

Търновската патриаршия се сдобива с частица от мощите на св. Варвар най-вероятно при царуването на Иван Асен II

На 23 юни православната църква в съседна Гърция отбелязва паметта на преподобния Варвар (ударението в името му е на първата сричка), за когото у нас не се знае почти нищо. Ако обръщаме поглед към тази интересна фигура на светец и чудотворец, то е защото в средновековния Търновград е имало отглас от неговия култ, вкл. в обредната практика на Търновската патриаршия. Такъв е един от акцентите в писмо на константинополския патриарх Калист „.. относно търновския патриарх и обреда на кръщението…“ от 1353 г. Негови адресати са св. Теодосий Търновски и други български исихасти, влезли в остър спор с тогавашния български патриарх Теодосий II. За това стана дума в броя на „Труд“ от 3 декември 2022 г.

В случая ни интересува порицанието на Калист, че Търновската патриаршия не взема миро от Константинополската, както било редно според него, а си го изготвя самостоятелно с помощта на „… мощите на светия и славен великомъченик Димитър или на свети Варвар…“ С други думи, в Търново, най-вероятно в патриаршеската катедрала „Възнесение Христово“ на Царевец, са се пазели частици от мощите на св. Димитър Солунски и св. Варвар.

За изключително популярния св. Димитър, който при това е обявен за покровител на въстанието на Петър и Асен през 1186 г., знаем всички. Кой обаче е тайнственият св. Варвар? Сведенията за него са противоречиви, не са известни и неговите имена – рождено и монашеско,– поради което в традицията е останал с прозвището „варварин“/“чужденец“. В същност светецът е арабин мюсюлманин от Сирия, който по волята на провидението приема Христовата вяра. В епохата на грандиозния сблъсък между Арабския халифат и Византия през VII-VIII в. има и други подобни примери, използвани от държавната и религиозната пропаганда на империята като доказателство за превъзходството на християнството над „мохамеданската ерес“… Варвар е роден в края на VIII-и и е живял през първата половина на IX в. Участва във военен поход срещу град Никополис (дн. Келкит, Турция) при управлението на император Михаил II (820-829). „Сарацините“ търпят поражение и панически се оттеглят, при което Варвар остава сам на чужда територия. За да оцелее в чуждата и  враждебна среда, става разбойник, който напада и ограбва случайни пътници. Един ден „варваринът“ решава да убие и ограби свещеника Йоан от църквата „Св. Георги“ в някакво село, но „чудо“ превръща заклетия воин на исляма в дълбоко вярващ християнин! Изчаквайки края на църковната служба, за да изпълни своя пъклен план, разбойникът е поразен от видяното – двама ангели, оставащи невидими за останалите в храма, в целия си блясък пеят заедно с Божия служител! Каейки се за извършените престъпления, друговерецът пада на колене и моли да бъде удостоен със светото кръщение. Решен да изкупи греховете си, приема монашеството и прекарва осемнадесет години в пещера като отшелник, хранейки се с диви плодове. Заради своите грехове и пролятата от самия него християнска кръв, монахът се самонаказва, носейки тежка верига на шията, ръцете и нозете си. „Тя – казва Варвар,– е моето златно украшение, с нея вързах плътта и я подчиних на духа…“ Спъван от веригата, Варвар се придвижва трудно, като най-често лази на четири крака... Достигнал до пълно самоотричане, монахът горещо желае да докаже своята преданост към Христос със собствената си смърт... В крайна сметка, молитвите му да пролее кръвта си в името на вярата са чути… В сумрака на настъпваща вечер някакъв ловец, виждайки подозрително движение във високата трева, стреля с лъка си, вземайки Варвар за диво животно! Стрелят и неговите спътници, а монахът е смъртно ранен. Преди да издъхне, той дава опрощение на неволните си убийци, каещи се за своята нелепа грешка.

Друга версия за светеца е оставил византийският църковен писател Константин Акрополит (втората половина на XIII – първата четвърт на XIV в.), който пише похвално слово за преподобния Варвар. На практика „историята“ е почти същата, но премеждията на светеца са свързани не с византийския Изток, а с Балканите. Варвар участва в арабски набег, в случая пиратски, насочен към историко-географската област Акарнания по крайбрежието на Йонийско море – в западната част на континентална Гърция. Дебаркиралите на сушата пирати са отблъснати от ромеите и панически се оттеглят с корабите си.

По-нататък в общи линии следва повторение на горния разказ. Премеждията на арабския войник, после разбойник и монах, са свързани със селището Трифос, където се пази неговия гроб, близка пещера, лековит извор и т.н. В крайна сметка, св. Варвар влиза в местната традиция на митрополията на Етолия и Акарнания. През 1571 г. един венециански войник на име Склавун (хърватин или словенец?), участвал в морската битка при Навпакт, е изцелен от чудо, сторено от светеца. Морякът решава да отнесе светите мощи във Венеция, но когато спира на Корфу, парализиран млад мъж е излекуван от чудо, сторено от светеца. По тази причина св. Варвар придобива популярност и на този известен остров. Според гръцки автори мощите на св. Варвар се пазят в Сан Барбаро до Венеция, наречено така по името на светеца. 

Трудно е да се каже коя от версиите за св. Варвар е първичната. Предвид забравата на монашеското му име, заменено с неговото прозвище, по-ранна изглежда източната. Напълно възможно е при втората да имаме пренасяне на сакрална памет заедно със свети мощи. Това може да е станало след битката при Манцикерт през 1071 г., когато ромейската държава губи своите източни земи. От друга страна, не е неправдоподобно балканската версия да почива на реални събития (през IX в. пиратските нападения на арабите от Сицилия по гръцките брегове са често явление), както и да се е получило „смесване“ на сходни сюжети. В житийните произведения има достатъчно примери в тази посока. При това съществуват и други легендарни варианти на „историята“ на св. Варвар, които свързват светеца с Лариса и други места в Гърция, както и с Пелагония (Битоля) в диоцеза на Охридската архиепископия „… на цяла България…“ Отзвук на този светителски култ има и в руската църква, където прониква с известните „Чети минеи“ на украинския църковен писател св. Дмитрий Ростовски (1651-1709). Там „историята“ е също балканска, а паметта на преподобния се отбелязва на 6/19 май.

Стигаме до въпроса как, кога и защо частица от мощите на св. Варвар са се озовали в Търново? Както е известно, първите Асеневци пренасят в своята столица светите мощи на Иван Рилски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Иларион Мъгленски, Йоаким Осоговски, Гаврил Лесновски, Михаил Воин, Йоан Поливотски… Сакралната благодат на „богопазения Търновград“ е включвала и частици от мощите на светите и равноапостолни император Константин Велики и майка му Елена, св. Неделя, императрица Теофана и др., както и реликви от Божигроб, Константинопол, Атон… Попадането на част от мощите на св. Варвар в Търново може да се свърже с царуването на Иван Асен II. Както бе показано от д-р Александър Стойков и д-р Тенчо Попов, при своя владетел Михаил II Комнин Епирското деспотство  реално е под върховната власт на българския цар. Съответно, ракла с мощи на светеца е поискана от българския цас или пък е дарена от деспот Михаил. Да не забравяме и официалното признаване на автокефалния статут на Търновската патриаршия и най-високия сан на нейния архиерей св. Йоаким I през 1235 г. С други думи, тази част от „историята“ с мощите на св. Варвар е още една илюстрация за политическата и духовната мощ на Българското царство при великия владетел Иван Асен II.