Правителството отпусна близо 490 000 лева мост в Елена

Тръмп обяви победа над „Ислямска държава“ в Сирия

Правителството отпусна над 10 млн. лева на общини в Пиринско

Прокуратурата е започнала досъдебно производство за смъртта на бебето, изхвърлено във водите на „Водното огледало“ в Кърджали

Прокуратурата поиска постоянен арест за Ценко Чоков

Орлин Павлов, Мариана Попова и Стефан Вълдобрев ще пеят на новогодишния концерт на София Именити творци и спортисти ще отправят видеопожелания към българите

ЕС забрани сламките и пластмасовите чаши Новите правила ще влязат в сила след 2 години

7 млн. лева даде правителството на област Монтана

Кметът на Павликени чете коледна приказка на децата от забавачка

Дядо Коледа раздаде подаръци на оперирани във ВМА деца

ЕК потвъди за хакерска атака срещу институции на евросъюза

Половин милиард евро за метро до „Левски“ и „Слатина“

Пускат под гаранция богатия циганин, убил две жени

Шампионите се преклониха пред духа

Община Варна започва работа по проекти за над 80 млн. лв. Бюджетът на града намаля с 10 млн. лв. след актуализация

Загиват иглолистните гори в България

Нападнати от корояд, изсъхват все повече гори в планините около София, Перник, Кюстендил и в други части на страната, съобщи БТВ.

„Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата”, обясни инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие.

Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.

„Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и масовите поражения, които правят, произхожда от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда.

При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета”, обясни Александър Дунчев.

Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години. Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.

Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дървета започнала ерозията.

„От фото снимките, които аз лично като студент съм гледал, на много места това са изцяло оголени площи с ровини от ерозията”, каза Дамян Дамянов.

През 50-те години на XX век започва масово залесяване.

Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.

„Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление този период 1980 – 2005-2006 е изтърван”, обясни Дамян Дамянов пред БТВ.

„В случая, за да тръгне широколистната гора е необходимо да има достатъчно светлина. За да има достатъчно светлина, е необходимо да се разреди гората. Както се е случило в тази част и се вижда, че са тръгнали малки дъбчета, чиито жълъдчета са докарани от птиците. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците”, допълни Дунчев.

Да са отгледани горите на езика на лесовъдите означава да се създаде условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да замени иглолистната. Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.

„Това е една 40-годишна култура, създадена от местните хора, изключителен труд. Като са били залесени приблизително 500 фиданки на 1 декар. И сега, след 40 години, гората е изключително гъста. Структурата на гората е изключително нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са изключително благоприятни за нападения от корояди, тъй като короядите нападат слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори трябва да се разредят около 30 години след залесяването”, каза Александър Дунчев.

Парадоксално е, че на фона на огромния икономически интерес към дърводобива, така жизненонеобходимата сеч не се случва.

Проблемът е, че в младите гори не могат да си направят печалбите, дърводобива, които се правят в старите гори, затова такива млади култури остават неотгледани, а старите биват използвани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с много важна цел, да се спре ерозията да се укрепят водосборите на язовирите, ние трябва да отгледаме тези гори”, каза Александър Дунчев.

„Ние работим вече в посока усилване на мощностите за широколистни фиданки с цел там, където няма естествено възпроизводство, както е тук, тоест не е тръгнала естествено да се възпроизвежда гората, да правим изкуствено залесяване”, обясни Дамянов.

Изчезването на иглолистните гори в ниските планини около София е въпрос на време. От държавата зависи дали на тяхно място ще се върнат естествените букови и дъбови гори.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.