Заев е доволен - стана премиер преди 2 септември

Зоран Заев получи подкрепа в парламента.

Лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети остана единственият активен политик, свързан с Охридското мирно споразумение

Има аритметична страна на въпроса, другата е психологическа

Не се учудвайте на информациите от Скопие, че мандатоносителят за новото правителство на страната Зоран Заев видимо бързаше с парламентарния дебат и с гласуването на предложения от него състав. Толкова бързаше, че дори не се възползва от относително широкия конституционен срок, на който има право за подготовка на депутатите преди дискусията в Събранието. На всичко отгоре събра парламента в Скопие на дебат и гласуване в почивните събота и неделя, пренебрегвайки дълголетната традиция неработните дни около празника Голяма Богородица - 28 август да се събират заедно и да се празнуват като последен шанс за удължена ваканция преди първия учебен ден - 1 септември. А тази година поради коронавируса и първи септември бе отложен за първи октомври.

Освен желанието на Заев да „мине“ в парламента и да се хване за работа, демонстрирано силно, та чак прекалено, има и една друга причина, която го караше да бърза. Тя е наглед аритметична, но има и своя политически и психологически пълнеж. Утре, сряда, 2 септември неговият коалиционен партньор, лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети трябва да пътува за Хага, за да свидетелства пред Специализирания съд за дейността на Армията за освобождение на Косово (АОК), с популярната абревиатура на албански УЧК. Засега Ахмети твърди, че е поканен само като свидетел, но пък и сегашните политически лидери в Прищина някога също бяха викани като свидетели, докато в един момент, само преди седмици, бяха посочени като основни обвиняеми от група от около стотина бивши бунтовници на АОК начело с президента Хашим Тачи. Та, знае ли човек...

Аритметичната страна на въпроса е простичка. Али Ахмети е един от 15-те депутати на ДСИ, които заедно с 46-те на коалицията „Можем“ на Зоран Заев осигуриха обикновеното мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент. Като добавим и още един глас, този на лидера на Демократичната партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи, стават 62. Крехкичко, откъдето и да го погледнеш мнозинство. Ако в деня на гласуването на правителството Ахмети е някъде в Нидерландия и се прави на свидетел за дейността на УЧК, биха останали само 61 депутатски гласа. На ръба, както се казва. Само един да се разболее, например на един да му констатират симптоматика на Ковид-19, положението става тежко. Не че Ахмети ходи редовно на пленарните заседания, не. Той е един от примерите на пратеници в Събранието, който си позволява лукса да не присъства в пленарната зала и да влиза там само когато крайна необходимост от парламентарна подкрепа го налага. (Аналогиите с българската парламентарна действителност не са случайни...) А в случая има точно такава необходимост. Трябва да се гласува правителството, което Заев и някогашният бунтовнически командир Ахмети съставиха, и което без дори да е започнало своята работа, вече търпи критики - за персоналния състав, за функционалното разпределение на постовете и за какво ли не още. А колко е крехко мнозинството, пролича при избора на председател на Събранието - досегашният спикер Талат Джафери от ДСИ бе избран точно със 62 гласа, един от които бе този на Ахмети. Това е положението.

Това е чисто аритметичната страна на въпроса. Другата е психологическата. Представяте ли си какво отражение ще има фактът, че един от „бащите“ на правителството, съставено след толкова компромиси и пазарлъци, би отсъствал от залата. И то по причина, която има потенциала да постави под съмнение цялата му легитимност, само ако се докаже, не, дори ако само се намекне, че Ахмети от свидетел може да се окаже и обвиняем. Пък дори и да не стане това, самият факт на призовката вече създава определени настроения предвид очевидното намерение чрез Специалния съд за Косово и за АОК да се въздаде някаква справедливост и най-после тази тъжна страница да бъде затворена. Пък засягала тя и личната и политическа кариера на доста хора, особено тези в Прищина. Като почнеш от най-високото - президента Хашим Тачи, та през най-близките му сътрудници в „неговата“ Демократическа партия като Кадри Весели и така нататък надолу по етажите. Вярно, самият Тачи онзи ден призова парламента на страната да не отменя своето решение отпреди пет години, с което тогавашните депутати се съгласиха да допуснат създаването на въпросния съд. Нещо като демонстрация на увереност в невинността си, така изглеждаше призива на Тачи.

Ахмети не е Тачи, разбира се, неговата Армия за национално освобождение (АНО) действаше на територията на Република Македония, не в Косово, но цялата? логистика идваше оттатък Шар планина. Даже албанците в Република Македония, когато ставаше дума за АНО, си я наричаха УЧК, въпреки че тази абревиатура не съвпадаше напълно с македонското название. УЧК оттатък, УЧК и тук - какъв по-ясен знак за връзката между едните и другите, между „тамошните“ и „тукашните“, идеята е една. През пролетта и лятото на 2001 г. вече две години Косово бе територия под контрола на силите на НАТО, сръбските власти се бяха изтеглили и бившите командири от УЧК начело с Хашим Тачи се учеха на политика и на изграждане на новата държавност върху територията на бившата югопровинция. Точно тази част от границата, през която минаваха бунтовниците от АНО на Ахмети, бе под контрола на германския контингент, в състава на който бе и инженерната рота на Българската армия. И какво от това, ще попитам? Нали през юли 1995 г. холандски „сини каски“ пазеха Сребреница, но обърнаха гръб на клането...

В границата между Република Македония и Косово имаше дупки като в швейцарско сирене, бунтовниците нямаха никакъв проблем да я преминават, да нанасят удари и да се оттеглят, ако не бяха сигурни, че могат да се скрият достатъчно добре в гънките на Шар планина. Ким Мехмети, публицист, писател, правозащитник и мой приятел, с когото в онези тежки за Република Македония дни почти ежедневно се виждахме да споделяме оценките и информациите си за хода на кризата, той имаше връзки с хората от АНО. Един ден го заварих да се разхожда нервно в стаята си: „Абе, тия, нашите (имаше предвид хората на АНО, разбира се), слезли всички долу, оттатък, оставили всичко горе и тръгнали живот да живеят. Като им се развиках, връщайте се горе...“.

А това „слизане долу“ предшестваше само с няколко часа голяма полицейско-армейска операция на силите на властта, извършена под командването на вече пенсионирания началник-щаб на Армията на Македония генерал Панде Петровски, в която бе включен дори десант с помощта на получените наскоро от Украйна хеликоптери. Когато десантчиците слязоха по местата на пребиваване на АНО, се оказа, че там няма никой. Това не попречи властите в Скопие да си пишат червена точка, медиите да раздухат факта, че когато има конфликт, насочен срещу държавността, армията не трябва да стои настрана и че пенсионираните кадри от Югославската народна армия също могат да бъдат полезни. Има и доста други подробности около цялата операция, но в крайна сметка в Скопие плъзна слухът, че на бунтовниците е било платено да се махнат от позициите си и да притихнат временно, в удобствата на Прищина или Призрен.

Дали това е вярно или не, но и досега няма сигурни данни и за едното, и за другото. Скоро обаче въоръжените действия по Шар планина започнаха отново, даже акциите слизаха все повече и повече надолу към градските и селски територии. Някога, да е живот и здраве, когато ще разказваме за онези горещи пролетно-летни дни на 2001 г., ще можем да кажем още любопитни неща. Те са много, книги излязоха на различни автори, стотици писания бяха посветени на темата, но оставам с впечатлението, че и досега, деветнадесет години по-късно, все още няма една обща и достатъчно сериозна и вярна оценка на това, което се случи през 2001 г. Дали това бе граждански конфликт, дали беше агресия отвън, от Косово, както и досега смята тогавашният премиер Любчо Георгиевски, или етнически въоръжен сблъсък, или... казва ли ти някой.

Добре де, а политическата страна на проблема с отсъствието на Али Ахмети, или по-скоро с присъствието му в Хага, каква е? Хора, чуйте -лидерът на ДСИ и някогашен командир на бунтовническата АНО, или УЧК Али Ахмети е единственият останал действащ политик, който е свързан, макар и непряко, с подписването на Охридския мирен договор от 13 август 2001 г. А това означава много. Но за него-някой следващ път.

Иначе бързането на Заев постигна целта си. Късно вечерта в неделя, 30 август, парламентът гласува състава на новия му кабинет. Точно с 62 депутатски гласа. И като заваляха поздравления...

Коментари

Задължително поле