Заев, какво, вдига бялото знаме ли?

С призива си за прошка и помирение в парламента македонският премиер измести фокуса на дебатите за конституционните промени и постави въпроса дали не проявява слабост към опозицията

Готов е да плати лично политическата цена за своите решения

Имам колега - журналист и приятел, който твърди, че Зоран Заев и Бойко Борисов са най-големите държавници на Балканите сега. За нашия премиер няма да се произнасям, но за Заев имам определени резерви. Даже преди няколко седмици в едно тв предаване си позволих да попитам дали вече не е време да постави въпроса доколко можем да вярваме на македонския премиер. Беше някъде около неговите изявления за Илинденското въстание, което било „македонско“, а пък българите да си го честват, ако искат...

Помните този скандал, избухнал само дни след като Заев заедно с Борисов бяха в Благоевград на 2 август, тъкмо по повод годишнината от Илинденското въстание. Тогава двамата дадоха още един повод да се радваме под сурдинка, че ето, нещата тръгват и нашето желание за съвместно отбелязване на събития и герои от общата ни история започва да се изпълнява. А после дойде това изявление на Заев, Корнелия Нинова се заинати и попита управляващите у нас дали няма да реагират на оценката на македонския премиер, Борисов му размаха пръст и му напомни, че все пак ние сме в ЕС и че ще дойде момент, когато България трябва да гарантира консенсуса за приемането на Македония в Европейския съюз, и тогава ще припомним на Заев какво някога, преди години е казал за Илинденското въстание. Тогава лично мен ме възмутиха два момента от цялата лятна блудкава „добросъседска“ история- първо, че българските политици вкарват темата за Македония в нашия вътрешно- политически дебат и второ, че Борисов си представя, че ще бъде премиер и след години, когато Заев ще вкарва най-после страната си в европейското семейство, та нашият човек ще му напомня за... абе, тези двамата вечни ли ще бъдат начело на България и на Македония, що ли?

Като гледам какво става в нашата югозападна съседка, особено през последните дни, нещата никак не са розови за Зоран Заев. А и той с несръчните си политически действия ги прави да сивеят някак си. Може да е искрен, може наистина да е изправен до стената и да няма друг полезен политически ход, може да си дава сметка, че няма шанс да спечели парламентарната битка за мнозинство от две трети, с което да прокара Договора с Гърция от Преспа. Всичко може... То, и пътят към ада е постлан с добри намерения, нали...

В понеделник, 15 октомври, две седмици след референдума на 30 септември, в парламента в Скопие трябваше да бъде внесен за обсъждане пакета от четири точки за промени на Конституцията, които произтичат от Договора с Гърция от Преспа през пролетта. Миналата седмица промените, засягащи промяната на името на държавата на Република Северна Македония, ненакърнимостта на границите на страната и грижата за диаспората без намеса във вътрешните работи, минаха през парламентарната конституционна комисия. Там беше лесно- десетината депутати от управляващата коалиция вдигнаха бариерата към пленарната зала, докато седем депутати от опозицията гласуваха против. Симптоматично бе поведението на лидерката на една от малките екологични партии, коалиционен партньор на Заев в управлението. Става дума за небезизвестната Лиляна Поповска, дъщеря на „иконата“ на македонизма академик Блаже Ристовски. Тя предпочете да излезе от залата по време на гласуването, давайки знак, че единството и монолитността на парламентарната група на управляващите социалдемократи на Заев може да бъде разклатено. Разбира се, щеше да е странно, ако не се намереше някое македонско печатно издание, което да свърже поведението на въздържаност на Лиле Поповска с това, че е дъщеря на Блаже Ристовски. Така и стана- баща й бил повлиял на нейното решение да не вземе участие в гласуването в комисията, той бил такъв, бил онакъв, бил против Договора от Преспа, защото поставял под съмнение македонската идентичност, а пък той, академикът, целият си живот и научна академична кариера посветил тъкмо на това, и така нататък.

Е, добре, в понеделник пакетът промени бе внесен в пленарна зала, тя беше препълнена, дори Али Ахмети и Мендух Тачи бяха нарушили правилото си да не влизат в парламента, освен за получаване на заплатите си, и бяха вътре, а и целият дипломатически корпус беше там. И Заев дръпна слово, в което призова опозицията „да си простим и помирим“, изрече го няколко пъти, постави, така да се каже, акцент върху него... Това повторение на призива за прошка и за помирение веднага от медиите бе изтълкувано като готовност на премиера за амнистия на няколкото функционери от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, в това число и няколко депутати, които са обвиняеми за нахлуването в Събранието и упражненото там насилие през нощта на 27 април миналата година. Прошка и помирение срещу подкрепа от девет-десет опозиционни депутати за промените на конституцията.

Ако не друго, предложенията „да си простим и помирим“ на Заев подсказаха, че досега той все още не е успял да осигури липсващите му девет-десет гласа от опозицията за да могат промените да минат. Опозицията отхвърли предложението, но пък около Заев стана горещо, защото въпросите, които предизвика неговото предложение, бяха повече от отговорите. Експерти започнаха да тълкуват дали помирението и прошката са правни или етични категории, дори министри от кабинета му заявиха, че прошката няма нищо общо с амнистията. Журналисти, които преди година даваха силна подкрепа на Заев в борбата му за сваляне на режима на Никола Груевски, сега остро го критикуваха, че се опитва да се постави над закона и че рязко се отдалечава от предизборното си обещание да се бори за това Македония да бъде правова държава и законът да стои над всеки, пък бил той и премиер. Даже журналистът Сашо Ордановски в своята колонка във вестник „Слободен печат“ препоръча на Заев „да не се лигави“ и да не бърка политиката с евангелисткото проповедничество, обещавайки амнистия на хора от една насилническа банда, от която и самият Заев пострада през „нощта на кървавите глави“ на 27 април миналата година. Пък ако не може да се справи и да осигури успех на гласуването, да отива на бързи предсрочни избори, да спечели мнозинство от две трети от депутатите и да прокара конституционните промени. А след това- НАТО и ЕС...

Верен на своя стил днес да прави едно, утре друго, днес да говори едно, утре да се извинява за него (случаят с Илинденското въстание е пример- днес едно, утре извинение!), във вторник Заев отново излезе на парламентарната трибуна за да се „закълне“, че и през ум не му е минавало да се поставя над институциите, особено над онези от съдебната система. И пак влезе в поредната клопка, защото тъкмо когато се биеше в гърдите, че не е обещавал амнистия, защото не може да влияе над съдиите, един от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, обвиняем за делото от 27 април, Сашо Василевски бе освободен от домашния си арест срещу гаранция от 400 000 евро. Нямаше и час след тази вест, когато друг обвиняем депутат от опозицията Любен Арнаудов срещу гаранция от 300 000 евро също бе освободен от мярката „домашен арест“. И двамата имат право да се върнат в парламента и дори да гласуват, та медиите веднага повдигнаха въпроса дали тези двамата „амнистирани“, ще подкрепят с гласа си конституционните промени. Според парламентарната процедура дебатът за това дали промените да бъдат подложени на гласуване може да продължи не повече от десет дни. Дали пък в този десетдневен срок няма още някой от опозиционните депутати, свързани със събитията от 27 април, да влезе на бял кон в пленарната зала... Кой знае, кой знае.

Иначе, за чест на Заев той заяви, че е той е готов да плати лично политическата цена за тези свои решения. Симпатично, ама на тези диви балкански ширини кой вярва на такива жертвени жестове.

Просто ги приемат за слабост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари