Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Заза: Влече ме онова, което още не съществува

Заза Акхметели (вдясно) на откриването на изложбата в галерия "Средец"

На 6 октомври в галерия „Средец” на Министерството на културата беше открита уникалната изложбата „Шепот на листа” на грузинския художник Заза Акхметели. Колкото и да не е за вярване, той е първият грузински художник, гостувал с изложба в България.

Експозицията е организирана с подкрепата на посолството на Република Грузия у нас, Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий” и Министерството на културата.

Казва, че го влекат нещата, които още не съществуват. Затова освен новатор в изкуството е още изобретател и рационализатор. Негови иновации са патентовани. Има черен колан по кунгфу (бил е охранител на военния министър), пътешественик, обиколил десетки страни. Не случайно любими негови художници са Леонардо да Винчи, многостранният ренесансов гений, и Салвадор Дали, сюрреалистът ексцентрик.

„Моите познати се шегуват, че аз се намирам винаги 10-15 м напред във времето – усмихва се Заза и допълва: Само че трудът на изобретателя е опасно занимание. Защото създаваш нещо за добро, а после някой го използва за поразии.“

Няколко години експериментира, докато създаде и усъвършенства цялата технология на живопис и акварел върху листо. Обработва листото така, че то се импрегнира и става като платно. Не всяко листо обаче е подходящо за целта. Примерно сухите под дървото са негоден материал. „Всяко листо има свой живот в изкуството. Аз сякаш разговарям с него. Понякога имам конкретна представа какво да нарисувам върху това листо, но усещам, че то се съпротивлява. Може да ви се стори странно, но листото само ми подсказва какво да нарисувам. А понякога моята представа си търси подходящото листо.“

Как му хрумнала идеята да превръща листата в изкуство? Осенение получил в една ранна утрин на френско-испанската граница. Излязъл от колата да се разтъпче и забелязал как околният пейзаж се отразява в едно окъпано в роса листо. Действителността се явявала като фина цветна миниатюра върху повърхността му. В този момент изникнал излинял спомен от детството – как майка му сочи листата на дърветата и го кара да ги рисува. Заза имал влечение към рисуването от малък и завършва Художественото училище в Тбилиси… Та така там, на границата, внезапно решил, че листата трябва да заживеят в изкуството.

Вдъхновението ме бе осенило и започнах да събирам листа от различни растения и дървета. Започнах и да експериментирам с различни химикали, импрегнанти и грундове, за да намеря идеалното съчетание, за да се запази фактурата на листата, да се осигури дълговечност, издръжливост на смяна в температурата и т.н. След близо четири години опити най-сетне постигнах това, което исках. Подготовката на едно листо изисква много грижливо обработване – от три до шест месеца, а понякога и повече в зависимост от сезона, когато се събира, фактурата, техниката на хербаризиране и други обстоятелства и характеристики. Обработва се по различен начин в зависимост от това дали ще се рисува с акварел, масло или други бои. Но накрая листото става трайна и вечна основа за рисуване, като носи и очарованието на нашепването на майката природа“, разказва даровитият грузинец.

Питам го дали някои от неговите рисувани листа не са твърде абстрактни. „В абстракцията също може да има нещо видимо само за нечии очи. Знае ли човек кой какво открива за себе си в нея? Цветовете също носят послания, доловими от онзи, който познава езика им“, разсъждава творецът.

По този повод видният наш художник Ставри Калинов, участвал в откриването на изложбата, оцени творчеството на Заза Акхметели като откровение. „Само за онзи, който изразява себе си чрез изкуство, може да се каже, че е откровен. Не със слово, и не с политика, а с изкуство се постига откровението.“

Откровен не само в изкуството, Заза весело разказва случка от наситената си с поврати биография. Отишъл да си продължава срока на шофьорската книжка. Покрай стандартните въпроси чиновничката го пита: „С какво се занимавате?“

– Рисувам върху листа. – отговаря той.

– Какви листа?

– Листа от дървета.

Жената се взира в него изпитателно, внимателно поставя документите му встрани от общата купчина и иска от клиента допълнително да донесе свидетелство за вменяемост. За късмет той носи със себе няколко изрисувани листа. Показва й ги, вглежда се тя и безмълвно премества документите в купчината на редовните.

Впрочем грузинецът има биография на авантюрист. Роден е в Тбилиси през 1972 г. След като завършва Художественото училище, учи в гимназия за регулиране и монтаж на радиоапаратура. Като член на Клуба на младите рационализатори и изобретатели изучава електроника, занимава се с рационализаци и изобретения. Има патентовано устройство за двигателостроенето през 2006 г., наред с това води занимания за деца по рисуване и електроника. Пътешествал из цяла Европа като търсач на вдъхновение.

В София идва миналата година по покана на българския си приятел Валентин Митев, с когото се запознават на улицата в Тбилиси. Там Заза продава картините си предимно на чужденци. Мнозина от тях поддържат връзка с него и след покупката, дават му и поръчки за нови произведения. Препоръчват го на свои познати. Валентин е запленен и от листата художества, и от необикновената личност на автора. Кани го у нас. Тук грузинецът се усеща като у дома си и решава първата си самостоятелна изложба да направи тъкмо София.

Пред многобройната публика в зала „Средец“ на Министерството на културата той сподели: „Обичам природата, обичам хората. Ако и вие обичате като мен, сигурно ще започнете да рисувате.“

 

Да погледнем с усмивка на себе си

Цветелина Атанасова, изкуствоведка

Листата картини от Заза Акхметели нашепват спомени от детството, нашепват сладки приказки от природата и запечатват илюстративните изображения на автора в своите гънки. Нашепват и това, че всяко лято умира, за да дойде есента… и после зимата, а ние ще сме щастливи да преоткриваме тайните на всеки сезон не само в гънките на листата и отлитащите години, но и във вдъхновението, което те носят на твореца. Насладете се на изложбата, която Заза Акхметели ви подарява с шепота на неговите есенни листа. Тя е съкровена част от живота, който въпреки неговата сериозност ни кара да погледнем с усмивка на света около нас и най-вече на себе си.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.