Валери Симеонов си вярва и това го прави опасен

Пак се започна с протест срещу един човек от кабинета и после нямаше спиране, независимо, че онзи човек се оттегли. Пак отначало бяха различни хора на улицата, обединени от гнева си, независимо, че някои се самоопределиха и себеизтъкнаха като „умните и красивите“. В резултат - обектът на гнева им пак си остана близък до властта. А сега? Сега може да се стигне до същия резултат и пак „онзи човек“ да се окаже още по-близо до властта.

Пиша рано през седмицата този коментар, защото ми предстои пътуване. А до понеделник може всичко да се случи - Валери Симеонов да подаде оставка, и коалицията да се разпадне, и правителството да падне. Може и да се размине, когато „танцуващият“ с кризи и протести премиер се завърне от онзи свят, където протести са немислими. Но това не е най-важното. Няма чак толкова голямо значение, ако вицепремиерът се раздели с поста си. Друг ще го смени и толкоз, както неговият кумец перифразира Вапцаров. Големият въпрос е ще се възпроизвеждат ли такива личности във властта. А и що за човек е Валери Симеонов?

И защо прави всичките тези гафове? С популистки ходове иска да увеличи привържениците си за предстоящите избори? Иска да изпъкне пред партньорите си, превърнали се в съперници и дори в противници? Иска да остане в историята? Изпълнява някаква поръчка?

Нека не си затваряме очите. Има немалко хора, които харесват динамичния и ексцентричен вицепремиер. И ще гласуват за него. И има защо. Той въвежда ред, иска тишина, спокойствие, това се харесва на определени слоеве, особено в провинцията. Той не се страхува да се озъбва на самия премиер Борисов и да му казва най-нелицеприятни неща. И това се харесва, особено на някои по-радикални групи. С потресаваща прямота нападна руския патриарх, което се хареса от либералните кръгове. Не се колебае да притеснява едрия бизнес, с което печели симпатизанти и сред левите. Да не говорим за патриотично настроените…

Аз познавам и други подобни политически фигури - исторически или съвременни, които са били масово харесвани заради свои реални дела. За аутобаните на Хитлер и днес се говори с респект от всички, които посещават Германия. Сталин направи индустриализацията на Съветския съюз и му се възхищаваха не само левите европейски и американски интелектуалци. Полковниците от гръцката хунта, направили преврата през 1967 г., развиха затънтената преди тях Северна Гърция. А един от тях - Патакос, бе запомнен как спира една кола и наказва шофьора, че хвърлил фаса си през стъклото. Не ви ли се струва познато? Тодор Живков флиртуваше с интелектуалците и те му се отплащаха, независимо че съчиняваха или разказваха вицове за Тато. Какво обединява тези хора? Ами те бяха диктатори до един. Историята се произнесе.

Валери Симеонов вярва в това, което говори. Убеден е в своята правота, дори когато цялото общество е против него. И това е най-лошото и най-опасното. Той не притежава интелектуалните качества на съмнение, размисъл, вслушване в другите, морални задръжки. Затова посяга и дърпа възрастната жена на границата. Затова обижда нечовешки протестиращите майки в черно. Това са чертите на диктатора, да не се спира пред нищо - душевна обида, физическа смърт на отделни хора и на цели народи. Диктаторът е винаги прав, над него няма нищо. Ето защо те не трябва да бъдат допускани в политиката, където могат да нанесат непоправими беди и нещастия. Ето защо Валери Симеонов трябва не просто да подаде оставка. Той трябва да излезе от политиката изцяло. Веднъж и завинаги. За негово и на другите хора добро.

Как реагираха телевизиите на казуса Валери Симеонов? В повечето публицистични програми отново бе заложено на повърхностното изброяване на фактите. Коментарите не отиваха отвъд очевидното и известното. „Господари на ефира“ бяха обвинени от привържениците на Симеонов, че си отмъщавали на вицепремиера, който разкри срамната история с фалшивия театър за бития репортер. Не знам дали е така, но церемонията с поднасянето на Златен скункс на Симеонов този път бе лековата, неадекватна на сериозния характер на скандала. Освен това пролича, че „господарите“ са загубили авторитет и в цялата ситуация стоят чуждо, нагласено, фалшиво.

Най-задълбочено бе коментирана темата в „Шоуто на Слави“, където водещият бе поканил една от майките и Арман Бабикян. Слави и Арман не се увлякоха да заклеймяват провинилия се вицепремиер, а анализираха събитието като процес, като опасна тенденция в политическия ни живот. Слави отново бе на висота, както винаги, когато засяга важни национални проблеми. Така се очертаха двата подхода в телевизионната журналистика към големите и сериозни теми. Лековатият, повърхностен, елементарен, упражняван от „Господари на ефира“, и отговорният, тревожен, критичен в лицето на „Шоуто на Слави“.

Два подхода - два полюса

Само ще изброявам и сравнявам:

„Спортисимо“ - забавление и знания, срещу „Тренди“ - претенции, скука, никакво въображение.

„Папараци“ - скрита реклама,глупаво надничане в бита на известните, срещу „Търси се“ - разкриване на дълбоките човешки изживявания на гостите, чак до сълзи.

„Мармалад“ - фалшиво забавление, дървено поведение, елементарни шегички, срещу „Обичам България“ - патриотизъм без никаква скука и дидактика.

„ВИП Брадър“ - сблъсък на физиология, пошли навици, негативни емоции, срещу „Фермата“ - перфектна драматургия, състезание в трудни житейски условия, характери на обикновени българи.

За сериалите - друг път.