На 17 февруари 2019 да почерпят

Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Областният управител на Пловдив Здравко Димитров информира премиера Борисов за ситуацията около инцидента с влак

Неонацистка заплаха събра стотици на контра на “Луковмарш“ (СНИМКИ)

Турция задържа 33-ма мигранти при опит да преминат в България

Срути се част от сграда на университета в Санкт Петербург

Майкъл Пенс и Ангела Меркел обсъдиха газопровода „Северен поток 2“

Заможните брекзитиери напускат кораба

Дайсън, Джейкъб Рийс-Мог, Найджъл Лоусън – елитът изглежда иска Брекзит за всички останали, но не и за себе си

Нека дадем на Джеймс Дайсън да извлече полза от съмнението. Нека приемем официалната позиция на неговата компания за прахосмукачки с многомилиарден оборот и с продукти, които генерират горещ въздух, за причините защо премества централата си от Уилтшир в Сингапур.

Очевидно е, че това „няма нищо общо с Брекзит“. Нещо повече, това едва ли е ход, тъй като само двама негови топ мениджери всъщност се преместват в Сингапур. Дайсън ще продължи да наема 4000 души в Обединеното кралство, много от тях в областта на научноизследователската и развойна дейност, а с преместването наистина иска да следи отблизо инвестициите си в Азия. Това, че избра да направи това в Сингапур, където компаниите плащат само 17% от данъците, а не, например, Индия или Южна Корея, е със сигурност чисто съвпадение.

Нека приемем всичко това и да се съгласим, че решението на Дайсън е просто символично. Но какво е символичното? Първо, заслужава си да си припомним особеното място в британската митология, което компанията придоби с основането си. Тогава Дайсън беше рекламиран като изобретател и носител на ярки идеи, преди да превърне тези идеи в печеливш бизнес. Британците ще имат своите електрически крушки, но когато става въпрос за реално производство, тази работа и печалбата от нея ще се осъществят далеч от острова.

След това Джеймс Дайсън бе акламиран от няколко последователни правителства, за това че, британската идея трябва да ражда британски бизнес. Е, тази история вече приключи. Със седалището на централата си в Сингапур, Дайсън вече няма да бъде британска фирма. Наистина, главният изпълнителен директор Джим Роуан поиска оттук нататък компанията да бъде наричана „глобална технологична компания“.

Решението на Дайсън е неизбежно, както и на останалите британските компании, базирани тук, да се предпазят от Брекзит, и по специално от Брекзит без сделка. Как иначе да тълкуваме признанието на Дайсън, че се премества в Сингапур, за да бъде „защитено неговото бъдеще“ ? Какво точно бъдеще той иска да бъде защитено?

В крайна сметка съобщението на Дайсън дойде в същия ден, когато британският фериботен оператор „P&O“ разкри, че ще пререгистрира целия си фериботен флот под флага на Кипър. Трябва да признаем, че P&O бяха честни и предварително обявиха, че го правят заради Брекзит. По подобен начин Sony премества своя централен офис от Лондон в Амстердам. Bentley започва да складира части, а Dixons Carphone и Pets at Home правят същото. „Ние не искаме семействата да останат без храна за своите домашни любимци“ след 29 март, казват те. Обръщенията на тези фирми са много ясни. По думите на главния изпълнителен директор на Bentley: „Този Брекзит е убиец … Това би поставило на фундаментален риск нашия шанс да останем печеливши“. Тази позиция на фирмите никога не би била слоган в кампанията за напускане на ЕС.

Колко иронично е, че един от фериботите на P&O, който скоро ще плава под гордите цветове на Кипър, се нарича „Духът на Великобритания“. Защото това е духът, който сега тревожи британските капитани на индустрията и преди срещата си с айсберга Брекзит са стигнали до извода, че трябва да намерят сигурно пристанище някъде другаде.

Защо тогава Джеймс Дайсън е толкова сдържан? Защо не си признае, че се измъква, за да избегне Брекзит, бързайки към Сингапур, чието търговско споразумение с ЕС, подписано през октомври, би могло да даде на Дайсън по-добър и сигурен достъп до европейските пазари, отколкото компанията би имала, ако остане на острова при Брекзит без сделка?

Може би той се страхува да не бъде обвинен в лицемерие, след като се знае, че той е един от малкото бизнес лидери, които настояваха за излизане от ЕС без сделка, твърдейки, че „те ще дойдат при нас“. Или защото лицемерието се очертава да стане определяща черта за най-ярките брекзитиери.

Спомнете си за разликата в позицията на Джейкъб Рийс-Мог като лидер на European Research Group и неговата позиция като съосновател и притежател на 15% от капитала на Somerset Capital Management, когато предупреди инвеститорите за опасностите от твърд Брекзит и който сега е създал не един, а два инвестиционни фонда в Дъблин. Спомнете си също за съвета на другия архитект на Брекзит Джон Редууд, който като главен глобален стратег на инвестиционната банка Charles Stanley, се обърна към тези, които имат пари, да ги изтеглят от Великобритания „колкото може по-далеч“.

 

Кашата става все по-ясна

Найджъл Фарадж се е погрижил да гарантира, че две от децата му могат да живеят, работят и пътуват свободно в ЕС с германски паспорти, или Найджъл Лоусън, който живее във Франция, и като предпазна мярка ще кандидатства за френско гражданство. Този модел е познат. Това предполага, че елитът на брекзитиерите, вярва, че болката от Брекзит е предназначена само за малките хора. Те са богати или силни, или са свързани достатъчно, за да бъдат изолирани от щетите, които Брекзит ще причини, те са свободни да се откажат от неговите предполагаеми ползи заради абстрактния суверенитет, докато всички останали ще останат в мрачната реалност.

Така Дайсън и неговата компания ще са в безопасност в Сингапур, оставяйки Великобритания сама да се справи с последствията от катастрофалното решение, което самият той поиска. С всеки ден кашата Брекзит става все по-ясна и ще е нужно нещо повече от скъпа прахосмукачка, за да я изчисти. И няма никакво значение колко това ще ни разочарова.

Превод специално за „Труд“ – Павел Павлов

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Абе да ходят на майната си ако щат, жал ми за българите на острова…Този Брекзит е във полза на определени кръгове.

  2. знаем,, че путин е виновен!
    за брекзит, за афроарабите в берлин и кьолн, за износа на производство в турция, кол центрове в индия и тнт…
    добре, че излизаме по-евтини и от индийците, че боко да се хвали, че понякога идват и у нас.

    1. Тъпо лумпено говедо, личи си по ограничения ти речник и заяждания, че и скапан член на руската националистическа партия у нас.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.