Стойчо скочи с две места в Казахстан

Два милиарда души живеят в бедност по света

В тежък телефонен разговор Берлин – София: Меркел натисна отново Борисов за бежанците, той отказа

Българин тунингова топ хотели Бойко Манев пристига на 21 г. в САЩ със 100 долара в джоба, а днес е директор в преуспяваща верига

Невяна Владинова спечели сребърен медал в Минск

Вегани се обявиха против курбана

Овладян е пожарът над Карлово Пълното потушаване на огъня ще отнеме 2-3 дни

Първично огнище на туберкулоза по говедата е регистрирано във ферма край град Стрелча

Меган Фокс: Не близвам джънк фууд

Сестри от Москва са влюбени в България Елена Малишева и Татяна Буянова идват редовно у нас от 9 години

В Германия ще заработи нова система за контрол върху техническото състояние на мостовете

53-годишен пациент на болницата в Търново спаси с орган човешки живот

Чудатите хобита на известните Трудно е да се повярва с какво се занимават някои знаменитости

Трима арестувани в Китай заради кражба на $87 млн. в криптовалути

Броят на жертвите при наводненията в Индия надхвърли 350 души

Зам.-председателят на НС Явор Нотев пред „Труд“: Вето върху антикорупционния закон ще доведе до изтрезняване

В дните преди ваканцията парламентът отмени мораториума върху новите медикаменти и прие набързо антикорупционния закон. И двете теми срещнаха широк отзвук сред обществото. Първата, заради абсурда да се налагат рестрикции в здравеопазването, а втората заради опасенията, че още един орган ще ни подслушва, без да има разследващи функции. Какви ще са следствията от двете решения, защо депутатите действат прибързано и до какво ще доведе поредното президентско вето, питаме зам.-председателят на НС Явор Нотев.

– Г-н Нотев, преди ваканцията парламентът гласува два законопроекта, които предизвикаха огромен обществен отзвук. Да започнем с отпадането на мораториума върху иновативните лекарства. Не беше ли редно да се актуа­лизира и бюджетът на НЗОК, откъде сега ще се намерят пари за тези лекарства?
– Решението, което се взе, има твърде необичайна съдба. Говоря за начина, по който беше отменен параграфа. Отмяната му води до разместване на средствата, предвидени в бюджета на НЗОК. Става въпрос за решение, което изначално беше зле поставено и зле представено, както пред обществото, така и пред народните представители. За мен начинът, по който се въведе корекцията в бюджета на здравната каса, е предопределен и воден от спешността на вземане на подобно решение. С оглед на размера на средствата, гласуването в зала на две четения, в едно и също заседание, беше единственият начин парламентът да застане зад тази поправка. Другият вариант означаваше да се премине през процедура, която включва период между две четения и ни пращаше в следващата календарна година. Разбирате, че в тази ситуация, въпросът откъде ще дойдат парите, когато има резерв, който е достатъчен да се покрие сумата, няма значение и няма смисъл. Друг е въпросът каква е моята оценка за подобен ход и беше ли необходим той на обществеността и на българския парламент и на депутатите, от която и да е парламентарна група. Отговорът ми е: Не. Този въпрос трябваше да се разнищи по време на обсъждането на бюджета на НЗОК и тогава щяхме да намерим истинското, вярното решение.

– Кое е вярното решение?
– Това, което постигнахме. Имам предвид, че няма как да се очаква, че българските граждани биха приели въвеждане на ограничения на пари за здраве. Това е мярка, която на нас политиците, трябваше да ни е ясно, че е непопулярна и изключително рискована, за да бъде поддържана защото не е хуманна.

– Не ви ли притеснява и фактът, че в България, която е парламентарна република, напоследък все по-често се променят решения след обаждане на премиера?
– Няма да бъде новина, ако кажем, че комуникацията между лидерите на двете власти – парламентарна и изпълнителна – е в работен порядък и този работен порядък в очите на обществото дава предимство на изпълнителната власт, в лицето на премиера Бойко Борисов. Не е откритие и не от вчера е тази ситуация. За мен това не е особена драма или нещо, което да противоречи на принципа на парламентарната репуб­лика, защото безспорен лидер на управляващата партия ГЕРБ е министър-председателят, за когото говорим. Няма как партията да обърне гръб и да не се вслуша в неговите думи. Това, което предизвиква вашия напълно основателен въпрос, е необходимостта да бъде спазена видимата страна на начина, по който се вземат решения, с цел опазване на авторитета и суверенитета на съответните институции. Намирам дефицит в грижата на политиците да направят така, че българският парламент да бъде място, където да се раждат и създават съдържателни закони – такива, каквито в процеса на тяхното създаване, приемане и гласуване – да носят белезите на мъдрост, на стабилност и да бъдат със съответната характеристика на акт на Народното събрание.

– Давате ли си сметка, че това е една от причините за ниското доверие към парламента?
– Ако се питаме откъде тръгва проблемът за авторитета на Народното събрание, точно подобни действия и стъпки водят до неговото сриване. И това е грижа, както на нас, парламентаристите от всички групи, така и на институциите, които си позволяват и смятат, че биха могли да атакуват или критикуват решения на парламента. Или да ги коригират. Ето защо на този подход за изправяне, или коригиране на бюджета на НЗОК аз разглеждам като неприятен епизод в политическата сфера на управление на държавата, с негативи и за изпълнителната, и за президентската власт, защото на президента му се наложи да бъде на ръба на своите правомощия и да взема страна, която не следваше да бъде взета с категоричните му изявления.

– Извинете, но президентът има право на вето, освен това ви даде и шанс да се коригирате.
– Твърдейки, че намирам изказванията на президента на ръба на правомощията му, аз нямам предвид съдържателно неговото предложение да се отмени ограничението. Това той има право да каже. Имах предвид неговите последващи изявления, когато пръв постави въпроса – хайде, да видим сега как ще стане това, визирайки въпроса за технологичната част на решението, т.е. как процедурно ще се реши казусът. Впрочем, президентът насочи прожекторите към въпроса, който ми зададохте: Не олеква ли парламентът. Не беше необходимо президентът да прави подобни изказвания. Те дойдоха в повече. Критиката ми е към реакцията на президента.

– Какво ще се случи, ако президентът наложи вето и върху антикорупционния закон, нещо което вече ви обеща?
– В ситуацията с антикорупционния закон не бих се изненадал, ако президентът направи тази стъпка, за която предупреди. Дори си мисля, че подобна стъпка ще доведе до отрезвяване и до възможност за преглед на текстовете, които той вероятно ще подложи на вето. Антикорупционният закон е твърде спорен. Неведнъж съм заставал на позиция, че антикорупционният закон от една страна заявява едни добри намерения, на които човек трудно бе могъл да се противопостави, защото неговите думи и позиция биха могли да се преведат като: Аз съм за корупцията. От друга страна, приемането на такъв закон означава признаването на огромен и тежък проблем, какъвто мисля, че в нашата действителност не е така ярко изразен, както други проблеми, които изискват специализирана и нарочна реакция от страна на българския парламент. Съпоставяйки показателите за подобни явления и подобен вид престъпност, защото корупцията е преди всичко корупционни престъпления, не бих казал, че България се отличава категорично и рязко от други страни в Европа. Тогава, когато ние се фиксираме върху този проблем, огласяваме, алармираме, съобщаваме, не само че се борим, но и с какво се борим. И тук трябва много внимателно да преценяваме дали специализираните инструменти, които ще дадем на антикорупционния орган, не алармират нашите партньори, съседи и приятели, пък и нашите опоненти… И дали няма да разчетат това като казване: Внимавайте, в България положението е много тежко и опасно, до степен да се работи със специални разузнавателни средства, със пециални разследвания, със специализиран съд, който ще разследва тези деяния.

– Кое налага антикорупционният орган да използва СРС-та, без да има разследващи функции?
– Това е моето дълбока смущение, когато трябва да дам оценка на тези текстове. Да, всички сме против корупцията, никой не съобщава, че участва в подобни процеси – нито като предлагащ подкуп, нито като приемащ подкуп. Но когато създаваме правилата, когато правим рамката за борба с корупцията, би следвало да започнем от следното: Има ли в България закони? Действат ли тези закони? Има ли система, която трябва да разследва противозаконните прояви, и нормално ли е когато установи, че са извършени правонарушения и престъпления процедурата по отношения на правонарушителите да премине по предвидения в закона ред – те да бъдат изправени първо да отговарят пред обвинението на прокуратурата и след това в съда. Защо е необходимо да се прави още нещо?! Паралелът, който ние правим, създава усещането, че някой друг освен обвинението, освен съда ще има възможност да се разпорежда с човешки съдби и тези съдби ще бъдат поставени в един особен режим по времето, през което текат съответните проверки, да търпят негативите на ограничения и забрани да живеят нормално, без обаче те да бъдат доказано виновни и без поне да са изправени като виновни пред съда.
– Не се ли опасявате, че антикорупционният орган може да се превърне в орган за политически рекет и репресии?
-Не изключвам тази възможност. Но, не дай, Боже, ако някой реши да го използва и за икономически и за личен рекет, които са други нива на подобна злоупотреба. Това няма как да не бъде оценено само по себе си като престъпление по служба на съответното лице, което би позволило подобни действия. Често сме изправени пред ситуацията „след дъжд качулка”, т.е. какво от това, ако нечия съдба, нечий бизнес, ничий живот е съсипан. Какво е възмездието и какво е обезщетението? Идеята е с един добър закон да не се стига до такива възможности и нищо по-добро като гаранция не е измислено от това, да имаме действаща съдебна система, да има органи, в които магистрати, с отговорностите, които им дава длъжността, не би следвало да допуснат подобни извращения, които ни минават през ум. Ако мислим злонамерено, бихме могли да кажем, че всеки съдия би могъл да бъде инструмент. Но тук имаме още един повод да разсъждаваме по темата за злоупотребата с власт. Лично аз съм изключително раздвоен по отношение на търсенето на добри за обществото решения чрез създаването на паралелни процедури и органи, които да могат да гарантират точно определен вид злоупотреби. В крайна сметка решението е политическо. Връщам се към момента, в който трябваше да се заяви генералната позиция, и в който друга позиция освен да се каже „да, ние сме за този закон, защото сме борци против корупцията”, политически не беше оправдана. Нямаше как да се застане срещу търсенето в тази посока. Всички резерви, които биха били заявени срещу този закон, а защо не и във формата на правомощието на самия президент чрез налагане на вето, могат да бъдат коригирани при обсъждане още веднъж, при още веднъж поднасяне на целите, на задачите пред този орган.

Нашият гост
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие. Пет години работи като следовател в от­дела за „Разследване на тежки аварии и катастрофи“. От 1988 г. е адвокат от Со­фийска колегия и работи по наказателни дела. Народен представител от парла­ментарната група на ПП АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно събрание е заместник-председател на парламента.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.