Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Западът е на прага на големи промени

След Брекзит Марин льо Пен призова французите за “Фрекзит”.

Тази и следващата година избирателите във водещите западни демокрации предстои да вземат решения, които могат фундаментално да променят Запада – и света, такъв, какъвто го познаваме от десетилетия. Някои от тези решения всъщност вече са взети и главният пример е вотът на Обединеното кралство през юни за напускане на Европейския съюз.

В същото време Доналд Тръмп в САЩ и Марин льо Пен във Франция могат да спечелят предстоящите президентски избори в страните си. Само преди година да се предскаже победа за когото и да било от двамата щеше да бъде сметнато за абсурд. Днес трябва да приемем, че такъв сценарий е съвсем възможен.
Тектоничните плочи на западния свят започнаха да се раздвижват и много хора бавно осъзнават потенциалните последствия. След британския референдум за Брекзит вече имаме повече яснота. Британското решение де факто бе решение срещу европейския мирен ред, базиран на интеграция, сътрудничество, общ пазар и обща юрисдикция. Той дойде на фона на нарастващ вътрешен и външен натиск върху този ред.
Във вътрешен план национализмът се засилва в почти всички страни членки на ЕС. Във външен план Русия залага на политиката на велика сила и форсира създаването на “Евразийски съюз” – евфемизъм за връщане към руската хегемония над Източна Европа – като алтернатива на ЕС.

Тези две сили застрашават ЕС като структура на мира и блокът ще бъде отслабен още повече без Обединеното кралство – неговия традиционен гарант за стабилност. ЕС е стожерът на европейско-западната интеграция и неговото отслабване може да доведе до европейска преориентация на изток. Подобен резултат може да стане още по-вероятен, ако американците изберат Тръмп, който открито се възхищава от руския президент Владимир Путин. Подобно второ издание на Ялта би подхранило антиамериканизма в Европа и би утежнило геополитическите щети за Запада.

По същия начин една победа за крайно дясната националистка Льо Пен идната пролет би била сигнал, че и Франция се отрича от Европа. Предвид ролята на Франция като една от ключовите опори (наред с Германия) на ЕС избирането на Льо Пен по всяка вероятност би означавало края на самия ЕС.
Ако Великобритания и САЩ поемат към неоизолационизъм и ако Франция изостави Европа за сметка на национализма, западният свят би станал неузнаваем. Той ще престане да бъде бастион на стабилност и Европа ще затъне в хаос за неопределено време.

При този сценарий мнозина биха се обърнали към Германия – най-мощната европейска икономика. Но макар че Германия би платила най-високата икономическа и политическа цена от сриването на ЕС – нейните интереси са твърде тясно преплетени с ЕС – никой не би желал възраждане на германския национализъм. Всички ние знаем каква разруха и бедствие може да донесе това на континента.

Геополитически Германия би се оказала в несигурната позиция на “човека по средата”. Докато Франция очевидно е западна, атлантическа и средиземноморска страна, Германия исторически се е люшкала между Изтока и Запада. Следвоенното френско-германско сближаване и европейската интеграция в рамките на ЕС са неразривни елементи от западната ориентация на Германия. Без тях Германия би се върнала към положението на стратегическа “ничия земя”, което би застрашило Европа.

Геополитическата ориентация на Германия ще бъде централен основополагащ въпрос в общите избори догодина. Ако Християндемократическият съюз на канцлерката Ангела Меркел я отстрани заради нейната политика спрямо бежанците, партията вероятно ще се обърне надясно в опит да си върне избирателите, отнети й от антиимигрантската и популистка (нова партия) “Алтернатива за Германия” (АзГ).

Но всеки опит на ХДС за сътрудничество с тази партия, или възприемането на нейните аргументи, крие опасности. “Алтернатива за Германия” представлява крайните германски националисти и – което е още по-лошо – онези, които искат връщане към позицията на “човека по средата” и установяване на по-близки отношения с Русия. Сътрудничество между ХДС и АзГ би било предателство спрямо наследството на Аденауер и би означавало края на републиката от Бон.


* Авторът е бивш външен министър на Германия

(Със съкращения от БТА)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Преди година щеше да е абсурд, но според плиткоумните демократични уроди като това уродливо немско говедо.

  2. Защо толкова им се ще на някои да няма ЕС? Това е въпросът. Защото Германия обърна интересите на ЕС в свои лични, а останалите да пасат трева. Но играта “на си ти парцалките, дай си ми куклите” не е за днешна Европа – културата на света.

  3. “Защото Германия обърна интересите на ЕС в свои лични” – то де да беше (само) германия…

Отговорете