Западът не буди уважение

Възприемат го като плашлив

Вече не е добре да си французин в страната си

След квалификацията на Алжир за финала за Купата на африканските нации в Париж, бяха арестувани 282 души при безредиците, причинени от алжирски фенове. Развяването или издигането на знаме никога не е безобидно. Това е извънредно политически акт, който символизира, както националният химн, моралното утвърждаване, привързаността към принципи и ценности и, разбира се, емоционалното вкореняване. Развяването на знамето под носа на бившата колониална страна е израз на един нов реванш на историята. Реванш, който бе легитимиран от кандидат-президента Макрон, когато той обвини Франция в „престъпление срещу човечеството“.

Фройдисткият Запад оправдава, извинява, а неговият политически свят публично показва страха си от „младите“, родени в имиграция. Затова го възприемат като сговорчив, отстъпчив, плашлив: т.е. „изгубил мъжественността си“. Този Запад вече не вдъхва нито уважение, нито страх, чувства, които тук са тясно свързани. Вече е дълбоко вкоренено убеждението, че за да получиш, трябва да плашиш; ужасна спирала!

Нуждата на тези млади хора, често родени във Франция, да афишират шумно своята идентичност по произход показва, че раждането във Франция не е уместен критерий за анализ! Непрекъснатото пристигане на мигранти води до повторно вкореняване в родните обичаи. Много родители възпитават децата си в почти религиозно уважение към своята страна по произход. И именно тя става истинската родина за техните деца. Страна, която нищо не е направила за тях и на която те се възхищават. Що се отнася до Франция, тя е тази, която им е дала всичко, което притежават, подкрепя ги, ако е необходимо… Така че проблемът не е икономически и любовта не се обявява с декрет, нито се купува!

Болезненото минало на Франция непрекъснато се извежда на преден план и вече се говори само за борба срещу дискриминацията и „ислямофобията“, за която били виновни французите по потекло. Приемат се закони, които ограничават изразяването и по този начин се пречи на французите да кажат какво изпитват. Вече не е добре да се французин в тази страна, която вече не разпознавам. Тъгата ми е безкрайна.

Със съкращение, превод “Гласове”

Коментари

Задължително поле