„Трейс“ изгради най-трудния участък от Коридор №10

Президентът Радев: Коментарите около срещите ми за процедурите по избор за главен прокурор са изкуствена драма

Медицинският надзор проверява случай с починал мъж с ХИВ Според пациентски организации няколко болници отказали да приемат британеца Крейг Харпър

„Слонът, моят приятел”, за когото всички плачехме Индийският филм взривяваше препълнените киносалони, хората го гледаха по 10 пъти

Психично болен мъж уби майка си в Хасковско, заподозряна е и сестра му

Земетресение на територията на язовир „Доспат“

Ивет Лалова спечели квота за Олимпиадата в Токио

Разследват петима, получавали неправомерно инвалидни пенсии в продължение на 10 години Лицата са на възраст между 68 и 70 години

От понеделник Гърция намалява ДДС и разсрочва данъчни задължения, касае и българи

Иван Хаджийски: Психология на нашето иманярство

Започва Страстната седмица

От днес започва Страстната седмица по православния църковен календар. В скръбните богослужения християните възпоменават и съпреживяват Христовите страдания в последните дни преди разпятието и погребението на Божия син.

Всеки един от тези дни е отреден за възпоменаване на даден момент от Христовия път на земята в последната седмица преди възкресението му, обясни протосингелът на софийската митрополия Архимандрит Василий по БНР. „Хората трябва да бъдат смирени. До повярват, че действително Христос пострада за нас. И ние, съпреживявайки неговите страдания, се надяваме Бог да стори тази милост и за всеки един от нас. Да прости нашите прегрешения и да ни прибере в своето блажено царство. “

Вярващите съпреживяват страстната седмица с очакване, тъга и радост от избавлението. Те призовават добротворството, жаждата за вяра и обичта да ни съпътстват не само в периода на телесното и духовното въздържание, но и целогодишно.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите три дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.