От днес започва Страстната седмица по православния църковен календар. В скръбните богослужения християните възпоменават и съпреживяват Христовите страдания в последните дни преди разпятието и погребението на Божия син.

Всеки един от тези дни е отреден за възпоменаване на даден момент от Христовия път на земята в последната седмица преди възкресението му, обясни протосингелът на софийската митрополия Архимандрит Василий по БНР. "Хората трябва да бъдат смирени. До повярват, че действително Христос пострада за нас. И ние, съпреживявайки неговите страдания, се надяваме Бог да стори тази милост и за всеки един от нас. Да прости нашите прегрешения и да ни прибере в своето блажено царство. "

Вярващите съпреживяват страстната седмица с очакване, тъга и радост от избавлението. Те призовават добротворството, жаждата за вяра и обичта да ни съпътстват не само в периода на телесното и духовното въздържание, но и целогодишно.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите три дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.