Край храма на Орфей археолозите търсят църквата на основателя на императорската фамилия Палеолози Севаст Георги Паеолог

Днес започнаха дългоочакваните археологически проучвания край разкрития в началото на века единствен по рода си храм на легендарния тракийски герой Орфей. Това е обожествен още в каменно-медната епоха скален масив, чиито връх в късната бронзова епоха е обработен с длета и превърнат в изявен мегалитен паметник, а по-късно там е построен красив античен храм. Светилището е било опожарено на границата между двете ери при избухналите междуособици в Тракия, причинени от римското завоевание. След известен застой  през ІІ-ІІІ в. комплексът е възстановен, но вече като богата римска аристократична вила.

Такава той остава и във византийската епоха. Откритите при разкопките множество оловни печати-моливдовули показват, че в края на XI – началото на XII в.тогава вилата е била собственост на видния ромейски велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин (1081-1118). Той е син на Никифор Палеолог († 18 октомври 1081), стратег на Месопотамия. Брат е на Николай Палеолог, който е убит в битката срещу норманите при Драч на 18 октомври 1081 г. Води византийската армия в битката при Драч в 1081 година и в сражението при при Левунион 1091 г. против печенегите. Споменава се в прочутото съчинение „Алексиада“ на византийската историчка Анна Комнина.

Севаст Георги Палеолог става основоположник на династията Палеолози, която управлява Византийската империя през ХІІІ-ХV в. С нея са родствено свързани българските царски династии, тези на сръбските крале, а по-късно и на руските императори.

Гербът на императорската фамилия Палеолози

Именно средновековният византийски период е цел на започващите след два дни археологически проучвания. Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но само на няколко десетки метра от превърнатото във вила древно светилище тогава забелязахме останките от каменна сграда, ориентирана изток-запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези останки и ги определя като християнски храм.

През следващите три седмици предстои да проверим това негово наблюдение. Това ще извършим със средствата и подкрепата на Община Момчилград заедно с д-р Николай Бояджиев от Регионален исторически музей-Смолян и Даниела Коджаманова, директор на Регионален исторически музей-Кърджали. Надяваме се на важни резултати, даващи нови щрихи за богатата история на Източните Родопи и българските земи. И може би ще научим нещо ново за родоначалника на великата императорска династия на Палеолозите!?