Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Тръмп обръща НАТО срещу Китай

Пробив на крайнодесните в Холандия Марк Рюте загуби мнозинството си в Сената

Таксита на протест срещу „Максим“ (обзор) КЗК събира доказателства, за да спре приложението

Калоян Паргов: Държавата е длъжна да защити таксиметровия бранш от нелоялната конкуренция

Изяли сме 600 000 тона вносни плодове и зеленчуци Родното производство се продава зад граница

Сини балони на протеста на медицинските специалисти в Сливен

Нургюл Йешилчай получи предложение за брак В момента актрисата се снима в "Гюлпери"

Заради Мара Белчева бил първият дуел Една от най-красивите и ухажвани дами е и най-одумваната

Поетесата Мара Белчева е родена през септември 1868 г. в Севлиево. Учи гимназия във Велико Търново, където е на квартира у леля си Еленка хаджи Ангелова. Красавицата привлича като магнит местните лични ергени и напетите руски офицери, които „случайно“ минавали покрай дома й. За невероятната й красота и финес говорят всички – мъжете с възторг и копнеж, жените с трудно овладяна завист.

Съперничество за сърцето на Мара Белчева е причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица, а и на страната. Главни действащи лица в него са щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършва трагично, но княз Дондуков-Корсаков е

принуден набързо да отпрати влюбените кавалери в родината им

В частни разговори обаче руският императорски комисар споделял, че добре разбира своите юнаци, тъй като “сред и без това много красивите търновки тази ученичка просто блести с хубостта си и няма как да не бъде забелязана“.

След гимназията Мара Белчева учи девически институт във Виена, става учителка в Русе и София. Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои изследователи именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението, за когото по-късно се омъжва. Щастието им, уви, не трае дълго.

През 1890 г. Христо Белчев става министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов. На 15 март 1891 г. по време на разходка на двамата в района на Градската градина Белчев става неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. Това е денят, в който се извършва първото голямо поръчково политическо убийство у нас.
Мара Белчева

овдовява само на 23 години

В салоните я наричат „дамата в черно“. Тя се затваря вкъщи, боядисва всичко, дори чаршафите, в черно. След убийството на съпруга й заминава да следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама в двореца в София. Говори се, че княз Фердинанд е лудо влюбен в нея, дори че една от причините за убийството на мъжа й е тя да бъде свободна. Няма доказателства за това, но е факт, че князът поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, държи я на нощното си шкафче и всяка вечер я гали и целува.

През 1903 г. на една вечеря Мара Белчева се среща с Пенчо Р. Славейков, когото познава бегло от дете. „Бил мълчалив… Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума… Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица… Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му“, пише по-късно тя.

След тази вечер срещите им зачестяват. И двамата са самотни, преживели голямата любов, обезверени, но много близки в нещастието си и в интелектуалните си търсения. Връзката между изящната дама, ухажвана от самия Фердинанд, и накуцващия злобен интелектуалец предизвиква

недоумение, неодобрение и злоба

В писмата си Мара Белчева казва, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея – Пенчо я приобщава към кръга „Мисъл“, домът й се превръща в редакция на литературния сборник „Мисъл“, първите й стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите си и когато са в чужбина. В продължение на девет години между тях се установява светла обич, дълбока привързаност, единомислие, другарство, сърдечна топлина.

През 1911 г. Мара се разболява и заминава в Европа да се лекува. Вдовишката й пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават. На 10 юли същата година уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста директор на Народната библиотека. Славейков отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последиците от прекараната в детството болест поетът добавя депресия и други усложнения.

Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в Италия, край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им, Мара

продава дома си на ул. „Христо Белчев“

На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете й. След кончината на кандидата за Нобелова награда съкрушената от скръб Мара Белчева прекарва дълго време в чужбина. През 1921 г. тя пренася костите му в България. До края на живота си живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г.

Завърнала се в родината, освен на увлечението си по дъновизма, тя се отдава и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки спомени за Пенчо Славейков.

Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.