ГДБОП разби престъпна група, занимавала се с имотни измами в Стара Загора

Цветанов обсъди с Щефан Майер (ХДС/ХСС) възможностите за парламентарен контрол над дейността на Европол

Шофьорка пострада, колата й се преобърна на завой

Българка, възпитаничка на АУБ, е в класацията „30 под 30“ на ФОРБС за Европа

Крадци отмъкнаха арматурно табло от кола

Екатерина Захариева: ЕК няма да отхвърли българската инициатива за среща на върха Турция-ЕС

Сезират прокуратурата за лъвчетата от Разград, готвели изнасянето им без знанието на Общината

Лавров: Русия я обвиняват за всичко в света, Сърбия – за всичко на Балканите

Двама членове на „Пуси райът“ поискаха убежище в Швеция

Откриха труп на мъж в напоителен канал край пловдивското село Марково

Министър Димов в Европарламента: В Пирин България не нарушава европейското законодателство

Тома Биков: Ако президентът Радев иска политическа криза, да го заяви ясно

Тежък жребий за България в дебютното издание на Лигата на нациите

РЗИ: В Добрич за питейни нужди да се ползва само бутилирана вода

Съдът постанови арест за двама изнасилвачи на 59-годишна жена Издирват единия изнасилвач, избягал в чужбина

Защо антикорупцията в Румъния е проблем за демокрацията

Протестиращ показва какво трябва да се случи в Румъния - рестарт. Снимка: АФП

Идеологията на средната класа води до обезсмисляне на изборите и внушава, че държавата няма социални задължения, а трябва само да осигури спазване на законите
Вече над 10 години борбата с корупцията влияе решително на резултатите от политическите избори в Румъния. Вотът за парламент, който предстои през декември, също се вписва в рамките и концепциите на антикорупцията. Политическата класа е представяна като проядена от рушвети и зависимости, новите политици – като чисти. (Под нови политици най-вече се има предвид формацията на Никушор Дан „Спасете Румъния”, която едновременно се представя за антисистемна партия и обяви подкрепа за премиера Дачиан Чолош за нов мандат – б. р.).

Същата игра се разгръща и с посланията от кампаниите на политическите движения, както и в реалния живот, където яростната борба с корупцията от изминалите над 10 години има забележим ефект – сериозната ерозия на традиционната политическа система. Партиите са останали със значителен дефицит на лидери, легитимност и дори на воля да поемат управлението. Антикорупционната прокуратура DNA в този момент не само е новата власт в държавата, но е и най-голямата политическа сила в страната. Каквито и сложни сметки да се направят във връзка с изборните резултати, е почти невъзможно да си представим ново правителство през 2017 г., което да не бъде по един или друг начин творение на DNA и изразител на посланието на антикорупционната прокуратура.

Протестите след трагедията в клуб „Колектив” в Букурещ доведоха до падането на правителството на Виктор Понта и са считани за преломен момент в утвърждаването на антикорупцията като политическо движение
Борбата с корупцията очевидно е станала своеобразен политически актьор, който замества в някаква степен традиционната политическа система. Не само че политическото приложение на антикорупцията мобилизира електората, но и самата DNA реагира съответно като политик на публичния натиск и на разпространяващите се като вирус новини в социалните мрежи.

Най-добрият пример за това явление е казусът „Колектив” (когато пожар в клуб „Колектив” в Букурещ през есента на 2015 г. доведе до 64 смъртни случаи, а вината бе хвърлена върху корумпираните държавни институции, допуснали да се нарушат правилата за безопасност в заведението. С лозунга „Корупцията убива” хиляди младежи излязоха на протести в страната и това доведе до падането на кабинета начело с Виктор Понта – б. пр.).

По различни причини за широки обществени слоеве привлекателността на антикорупционното посланието е голяма. Дори в малките общности, останали незасегнати от възхода на това послание, не се появява ясен дискурс против антикорупцията. Той съществува само в някои ограничени интелектуални сфери. Да прегледаме още веднъж проблемите с демокрацията на антикорупцията, надраснала рамките си на обществен дискурс и превърнала се в своеобразно политическо движение.

Борбата с корупцията бе представена, мислена и продължава да бъде утвърждавана днес като фундаментален инструмент за реформа на политическата класа. Това обаче е отклонение от нормалността. Поддръжниците на антикорупционното политическо движение претендират, че искат борбата с корупцията да доведе до реформа на политическата класа, така че тя да спре да краде и да започне да изразява интересите на гражданите. Логичният и естествен подход за постигането на тази цел обаче е подобряването на демократичния механизъм. Това означава най-вече съвкупност от закони, които се отнасят до избирателния процес (участие на избори, честност на вота, финансиране и т.н.). Но по-трудната част от този подход е изграждането на достатъчно информиран, свободен и социално интегриран електорат – така че да се стреми към реално участие на изборите. Това се прави, като се даде смисъл и стойност на изборите. Днес хората не си продават гласа за 1 кг ориз, защото са прости, както смятат различни категории „умни” хора, а защото така оценяват рационално стойността на вота.

Какво забелязваме обаче? Изминали са 10 години от старта на борбата с корупцията и чак сега политическите актьори, които я овластиха, позволяват създаването на нови партии. Не говорим за други по-сериозни електорални или социални реформи, а за едно обикновено облекчаване на напълно абсурдните условия за основаване на партия и за кандидатиране. Това облекчаване не струва нищо и можеше да се направи незабавно, но се наложи да почака над 10 години, за да бъде възприето (частично). Това ни води до заключението, че реформата на политическата класа и на политическата система в демократичен смисъл никога не е интересувала господарите на антикорупцията. Вълнувало ги е само инструментализирането на една по-ефективна система за политически и административен контрол от тази на старата политическа система. Последната наистина разочарова и е базирана на смяната на големите партии на върха на управлението.

Доста цинична шега е да направиш връзка между антикорупцията и демокрацията. Да виждаш борбата с корупцията като инструмент за консолидиране на една крехка демокрация. Всъщност антикорупцията в Румъния сложи в скоби една демократична система, която наистина е доста малко функционална, но представя поне предпоставките и възможността за една демократична еволюция. Тази демократична система бе заменена с тежка и почиваща на произвол властова система.

* Авторът на статията е автор на книгата “Оратори, симулакри, шарлатанства” (изд. Компания, 2003 г.). Съосновател е на левия румънски сайт Critic Atac. Преводът е на “Гласове”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. В Румъния политическата класа била представяна като проядена от рушвети и зависимости!!!! У нас нашите политици ИЗОБЩО, ама ИЗОБЩО не са проядени от корупция!!!
    САЩ: 312 млн. население, 800 000 държавни служители;
    ХОЛАНДИЯ: 16 млн. население, 20 000 държавни служители;
    БЪЛГАРИЯ: 7 млн. население, 440 000 държавни служители.
    Чиновниците ни, предимно софиянци, в относителен порядък са 45 ПЪТИ ПОВЕЧЕ от американските и 51 ПЪТИ ПОВЕЧЕ от холандските.
    Пропорционално в държавния апарат у нас на заплата трябва да има около 9 000 души, а не цели 440 000,
    Покорните данъкоплатци им плащаме не само високите заплати, но и осигуровките, представяте ли си?
    Луди ли сме всички, или сме тъпи и глупави по рождение?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.