Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Защо бяха оправдани арестуваните в акция „Палките“

Водят в съда арестуваните в полицейската акция “Палките”. Снимка Архив “Труд”

Мнозина са забравили може би, че през юни 2011 г. бяха арестувани 12 полицаи от Пазарджик, Пловдив и София, упражнявали контролна дейност по автомагистрала „Тракия“. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов нарече тази акция на МВР „Палките“. Обвиненията са, че униформените рекетирали шофьори, като за да не им съставят актове за нарушения са прибирали пари. За да докажат вината на организираната престъпна група, разследващите и прокурорите се позоваха на видеозаписи, показания на защитени и явни свидетели и служители под прикритие. След повече от 5 години разследване и съдебно следствие в края на ноември т.г. състав на Специализирания наказателен съд оправда подсъдимите по всички обвинения.

Едва ли има шофьор в България, който да не е бил в ситуация, в която като нарушител, спрян на пътя, да не му се е налагало да отговаря на въпроси от типа на „Сега какво правим?“. В този дух очакванията на обществото са за възмездие, чрез наказване на заловените подкупни служители на пътя. Защо, обаче, в този конкретен случай наказани няма?

Обвинителите в процеса са тези, които трябва да обобщят наличните данни за престъпления и да ги предявят в съда като годни доказателства. На този етап от делото мотивите им не само, че не са убедителни, но и са с много пропуски и нарушения на НПК. Част от обвиняемите били в състава на организирана група – ами да, тя дори така се нарича: „Група престъпления по пътищата към ОД на МВР Пазарджик“. Групата имала ръководител – ами да, при това офицер, полицейски инспектор, на когото останалите са подчинени според служебната субординация. Той писал графици за дежурства, като поставял подчинените си на места с голям трафик, за да могат да правят по-голям „оборот“ – ами да, има графици, някои съставяни от този офицер, но всеки график е утвърждаван от неговите началници и те са били напълно наясно кой кога и къде е бил на дежурство, а пък не са обвиняеми. Групата имала различни методи, включително мелодии, съхранявани в техните мобилни телефони, с които се манипулирали радарите – по това обвинение експерти от НИКК при МВР бяха категорични пред съда, че това е невъзможно. Представяте ли си последиците, ако това обвинение бе истина? Всеки водач, санкциониран с радар, би могъл да оспорва нарушението си. Имало клавишни комбинации при боравене с радарите, които позволявали да не се записват данните на нарушителите – ако е вярно, кой го е допуснал и не взема мерки да се поправи софтуера?

За да се докажат обвиненията за вземане на подкуп бяха призовани десетки свидетели, а показанията на част от тях се подкрепяха от записи, направени със специални разузнавателни средства. Но какво се оказа в съдебната зала? Елементарна експертиза показа, че голяма част от записите са направени от подвижна камера, явно носена от някого. В повечето заснети ситуации на мястото на действието е имало по един нарушител и един или двама униформени. Естествено не обвиняемите полицаи са заснели кадрите от СРС-тата. Простият логически извод, направен от не един от адвокатите бе, че някои лица се ползват по делото в повече от едно процесуално качество – свидетели и лица по заснемането. Това не е допустимо по НПК и разследващите би трябвало отлично да го знаят. Изискванията са заснемане да се прави от технически лица, обучени за изпълнение на такава задача.

При предварителните разпити на свидетелите, разследващите са работили с много компромиси. Например разпознаването на обвиняемите не е направено по НПК – с присъствие или видеовръзка, а по снимки, или още по лесно – на екрана на компютър. На никого от свидетелите не е било обяснено, че даването на подкуп само по себе си е престъпление и че имат право да не посочват факти, уличаващи ги лично в престъпно деяние. На много от разпитваните са „припомняни“ факти и обстоятелства. Никой не е предупреждавал свидетелите, че ще им се наложи да потвърдят в съдебна фази своите показания, а точно обратното – говорено им е, че повече никой няма да ги търси. След всичко това не е за учудване, че повечето свидетели в съдебната зала не си спомняха какво се е случило преди повече от 3 години. Обвинението им опресняваше паметта с прочитане на показанията им от досъдебното производство, позовавайки се на чл. 281 от НПК. А свидетели твърдяха, че и тогава са им „припомняни“ факти и обстоятелства от провеждащите разпитите. А адвокатите настояваха това да се записва в съдебния протокол…

При прочитането на присъдата, председателят на съдебния състав изтъкна, че цялостното процесуално поведение на обвиняемите и защитниците им е било за пример – нито едно заседание по време на около две години продължилото дело не е отложено по причини, свързани с тях. Обратно – на в началото на много от заседанията изявление на прокурора бе „не успяхме да осигурим защитен свидетел номер…“ и делото се отлагаше.

Ще завърша с един цитат от пледоарията на един от адвокатите в процеса – бившият вътрешен министър Емануил Йорданов, който след направения анализ изтъкна, че само по материалите от това дело би могъл да се напише учебник по процесуални грешки, по който да бъде преподавана материята на НПК на неопитни юристи. И едно лично мнение. Ако огромните усилия на разследващите, положени за залавяне на подкупни униформени на пътя, бяха насочени към изобличаване на даващи подкуп, ако такива хора са системно залавяни, подвеждани под отговорност и осъждани, то това би бил успешният начин за справяне с проблема. Но за това се иска управленска воля…

* Авторът е бивш отговорен редактор на сп. “Общество и право“, главен редактор на сп. „Правен свят“ и експерт в Народното събрание.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. По голям абсурд не бях чел…това веднага трябва да се изпрати във брюксел. Това дело етрябвало да е още 2011 година и тея вече да са излежали присъдите си. То е ясно от 100 % че са корумпирани. И какъв срам тоя бивш министър да е адвокат на корумпирани полицай…аве хора вие всички сте за разстрел ве мърши долни

  2. Вие смятате ли, че разследващите не са се сетили за неща, които знаят и децата в предучилищна възраст?
    Просто “Гарван гарвану око не вади”.
    А бившият министър си е адвокат и може да си защитава когото си иска и който му плати 🙂

  3. Чобанина си е чобан,той разбира само от вце,гледай си вцете и не се бъркай там където не ти стига ъкъла,паси вцете и кротувай.Ъррррррррр.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.