В действие е старата максима на Гьобелс – „Лъжи повече, така че нещо да остане.“
Почти 50% от американския политически свят ненавижда президента Тръмп. Искрено го ненавижда. Това не е леко пренебрежение, както бе с 43-я президент – Буш-младши, заради външната му политика на каубой. Това не е неуважително към Джордж У. Буш, защото „той е лековат и по-скоро безобиден, така че можем да си играем с него в един и същ пясъчник“. Това е дори по-дълбоко от откровения присмех и презрение към Роналд Рейгън.
Не, това отива по-далеч. Това е омраза на дълбоко, вътрешно ниво. На ниво „ще прибегнем до насилие, ако това помогне да се отървем от него“. Те наистина, наистина го мразят – персонално, политически и по всякакъв начин, който можете да си представите.
Ето защо:
Той не е от „тях“. Той не е бил политик през целия си живот и не е практикувал обичайното съгласие да споменава своите колеги политици само с фалшива любезност, нито пък следва традицията да уважава враждебните медии. Напротив, ако неговите съперници – политици или знаменитости, се държат зле, тогава той говори за тях по недвусмислен и най-ужасяващ „непрезидентски“ начин. Освен това той промени правилата на играта по отношение на „либералните“ медии (измисли термина „фейкнюз“) и завинаги сложи край на старата републиканска традиция да отстъпва и да се покайва пред лицето на критиката на „либералните“ медии. Той стана пример за много обикновени републиканци. Сега те също не отстъпват и се съпротивляват. Тръмп им показа как. Това никога няма да му бъде простено.
Неговите туитове са остри и изключително откровени. „Либералните“ медии мразят това, че президентът Тръмп намери ефективен начин да надхитри „либералния“ медиен филтър и напълно да го заобиколи. В отговор те рязко засилиха атаките си и напразно се опитват да подкопаят неговия авторитет. Но с груб език (дотолкова, че дори някои републиканци настръхват) или не, неговите туитове неизменно се основават на истината и точно съответстват на това, което чувстват неговите привърженици. „Либералните“ медии и неговите демократични опоненти в Конгреса го ненавиждат за това.
Враговете му се изказват крайно глупаво, като „Той разрушава Конституцията“ или „Той е руски актив“ или „Той е расист, женомразец, противник на имигрантите и испаноезичните, хомофоб и ислямофоб“ и т. н., до гадост. Всичко това е пълна глупост. Разследването на Мълър и така нареченият импийчмънт бяха огромни загуби на време и пари, но дори и най-малкото твърдение не беше доказано. Макар че, заклетите му врагове продължават да го обвиняват с безумната надежда, че нещо ще стане (Според Гьобелс: „Лъжи повече, така че нещо да остане“).
Истинската причина, поради която го мразят толкова много, е, че той толкова много направи, изпълни толкова много обещания, че направи живота на много американци осезаемо и очевидно по-добър. От намаляването на данъците и безработицата, до повишаване на сигурността на границите, до освобождаване на вътрешното производство на енергоносители до степен да станем по същество енергийно независими (доказано от отсъствието на нарастващи цени на нефта и газта след иранската атака на рафинериите на Саудитска Арабия миналата година), до назначаването на двама съдии във Върховния съд и почти 200 федерални съдии до невероятния растеж на фондовия пазар (като по този начин се запази и гарантира жизнеспособността на пенсионните планове за милиони излизащи в пенсия демократи – членове на профсъюзите), до най-ниското ниво на безработица през последните десетилетия във всички демографски категории (включително жените и малцинствата), до преструктурирането на въоръжените сили, до новите забележителни международни търговски споразумения, които значително подобряват положението на американските работници, така че президентът Тръмп определено направи живота в Америка много по-добър за почти всички.
И всеки ден натрива носа на демократите, без да се смущава и точно да посочва, че е постигнал само за три години това, което демократите не успяха да направят за много десетилетия. Той показа, че неговия път е правилния път и дава резултати. „Демократите“ и „фалшивите новини“ са твърде заети в опитите си да подкопаят неговото лидерство и всичко това, защото критичните му туитове непростимо разкриват корупцията в окръг Колумбия и коварното поведение на инсайдерите, които поставят нуждите на аморалните бюрократи над нуждите на американския народ. Успехът на Тръмп показва на демократите, че техния път е погрешен, а той е прав.
Президентът Доналд Тръмп не разчита на това да забогатее, след като напусне поста на президент (той вече е богат), не се надява на сприятеляване с елита от света на развлеченията (той вече имаше дългогодишно популярно телевизионно шоу), не иска да стане автор на бестселъри (той вече е бил такъв). За разлика от всеки бивш президент, той не е задължен на никакви партийни шефове и спонсори и затова е свободен да избере интересите на страната като негов основен мотив.
Най-вече обаче го ненавиждат за това, че те знаят, че той ще унищожи напълно всеки кандидат от Демократическата партия, който бъде номиниран за изборите през ноември 2020 г.
За отчаяните демократи, които се стремят да осъществят своя план за държавен контрол върху живота на хората, с тяхното желание да поставят ограничения върху личното богатство, да намалят силно пазарния капитализъм и предприемачеството, с тяхното ирационално желание да забранят изкопаемите горива много преди разработването на подходяща замяна и, разбира се, с добре познатите им цели да се отхвърлят изработените и утвърдените през вековете социални норми за определение на пола и свободното изразяване на мнения и религиозни убеждения – ето заради всичко това перспективата Тръмп да управлява още четири години е наистина плашеща.
Затова и аз също бих го намразил.
(Превод за “Труд” – Павел Павлов)