86-годишен дал отпор на рецидивист, опитал да го ограби в дома му 56-годишният нападател не успял да измъкне портмоне с 680 лв.

Тойота блъсна дете на зебра, то се спаси като по чудо

Разследват палеж на кола в Разград Има версия, че колата е подпалена за отмъщение

Пуснаха под домашен арест Десислава Иванчева и Биляна Петрова

БСП иска преизчисляване на пенсиите

Каракачанов: Пактът за миграция на ООН ми намирисва на документ, който подготвя глобалното преселение на народите

Задържаните за убийството на мъж във влак край Вакарел са брат и сестра Вероятната причина за инцидента е отправена забележка към извършителите

Парламентът прие промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух

Борисов: Българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно

Цветанов се извини за думи на депутат от НФСБ

Американското правосъдие тайно е повдигнало обвинение срещу Асандж

Борисов в Гърция: ЖП връзката Солун-Русе ще допринесе за икономическия подем на региона

Йордан Цонев: В поправките в Закона за вероизповеданията направихме всички възможни отстъпки

КОНПИ отнема над 30 хил. лв. от бивш управител на общинско дружество в Бургас, сключвал договори със съпругата си

Антон Антонов, АПИ: Потребителите ще могат онлайн да закупуват електронна винетка

Защо граждани на ЕС са напуснали Обединеното кралство Голям брой от тях избират да се завърнат в родината си

„Все по-малко чувствах че съм добре дошъл“ – Мартин Селейб-Кайзер, 53 г., Германия, завърнал се през 2017 година:
Семейство ни се премести в Обединеното кралство през есента на 2004 г. Правата, свързани с гражданството в ЕС, бяха основните за моето решение да приема предложението да преподавам в Университета в Оксфорд. Въпреки това и след моя принос за висшето образование в Обединеното кралство за повече от десетилетие, аз все по-малко се чувствах добре дошъл, особено след политическото говорене през последните години за „печалбарския туризъм“. Решението на британския електорат да гласува за Брекзит беше крайната точка за вземане на нашето решение да напуснем.
Много скоро продължих професионалния си живот в Германия, в един от водещите университети. Университетът в Тюбинген беше повече от приветлив, че ме назначи, но и назначи и двама други члена от моя екип от Оксфорд, и двамата граждани на ЕС. Тук продължаваме работата си по социалните права на гражданите на ЕС.

„Не ми харесваше перспективата да чакам часове, за да пресека границата“ – Уна, Ирландия, завърнала се през 2016 година:
След като учех и работех в Националната Здравна Система (НЗС), се върнах у дома. Истинският мотив за моя ход беше закупуването на мой дом. През времето, докато обмислях преместването си, се случиха стачката на младите лекари, Брекзит, увеличаването на антиевропейските настроения и хроничното и недостатъчно финансиране на НЗС. Окончателният тласък за моето решение бе коментарът на Държавен секретар по здравеопазването, който косвено внуши, че европейските лекари вече няма да бъдат добре дошли в НЗС. И, разбира се, перспективата да чакам часове наред, за да премина границата.
Ирландската здравна служба не е без своите проблеми, но доброто качество на общественото здравеопазване си остава същото. Данъкът тук е малко по-висок, но все пак това е моята заплата. Обучението, което получавам в избраната от мен специалност, е по-добро от това, което ми се предлага в Обединеното кралство. Все пак хубаво е да си у дома.

„Почувствах Брекзит като масивна храчка в лицето“ – 25-годишният Кшищоф, Полша, завърнал се през 2017 година:
Работих като авиационен инженер във Великобритания, но в крайна сметка имаше прекалено много пропаганда срещу поляците, а Брекзит беше масивна храчка в лицето на всички, които не са британци. Срамота е, че след 10 години живот в страната, която смятах, за мой дом, толкова брутално бях помолен да се махна. Великобритания се съсредочи във собствното си развитие, но правителството, вместо да обучава хората за ползите от миграцията, както за тях, така и за мигрантите, реши да ни използва като изкупителни жертви, за да покрие тяхната некомпетентност.
Полша, разбира се е значително по-добре, от времето, когато я напуснах като тийнейджър преди 10 години, и затова реших да се пробвам тук. Климатът е по-добър, остават ми повече пари след разходите и всъщност мога да си позволя да си закупя къща. Най-важното от всичко е това, че никой няма да ми каже „да се прибера“. Какво не ви харесва от това?

„Обединеното кралство се е отклонило от отношението си към не-англичаните“ – Ролф, Холандия, в процес на завръщане:
Живея в Обединеното кралство повече от 50 години и съм отвратен от начина, по който Англия чувства, че трябва да обърне нещата в Обединеното кралство. Правителството подведе гражданите си, като се концентрира само върху парите, които ще останат в страната, за начина, по който Великобритания може да контролира имиграцията, когато напуснем ЕС. Невъзможно е да се направи пряко сравнение между двете страни, но за времето на моето пребиваване в Обединеното кралство аз чувствам, че страната е променила отношението си към тези, които не са англичани.

„Мога да планирам живота си като човек, а не като хазартен чип“: Мигел Лопес, 24 г., Португалия, завърнал се през 2017 година:
След Брекзит се почувствах много нежелан. Виждах неща, като например земевладелци, да отказват да дават аренда на граждани на ЕС, картите за постоянно пребиваване, които след Брекзит нямаха никакво значение, чувството, че съм непотребен, ме накараха да се реша да напусна. Реалните заплати спаднаха, особено за хората, които трябва да изпращат пари в чужбина, за да плащат разходите си в родината си. Не си струва да се отдалечавате от близките си след като в замяна получавате омраза и нисък стандарт на живот.
Понастоящем живея с по-малко пари в джоба си, но най-накрая мога да планирам живота си и да знам какво стои пред мен като човек, а не да бъда хазартен чип. Имах партньор, когато бях в Обединеното кралство, който за съжаление не беше в състояние да се върне с мен, но той разбра причините за решението ми. След като се върнах, най-накрая отново намерих себе си. Никога няма да се върна в Обединеното кралство, ако нещата не се променят радикално и тя стана страната, която някога беше.

(С малки съкращения от „Гардиън“)

Не мога да гледам хората в очите
Разказ на Кет, Швеция, преместила се в Италия

Имаше много фактори, които ни накараха да напуснем: замърсяването, начина, по който английската училищна система си стои във викторианските времена. След това дойде Брекзит. И това обърна всичко с главата надолу. Вече не можех да гледам хората в очите. Дори и онези, които гласуваха, останаха безучастни. Не си позволихме да се ядосваме. Италия може да има много проблеми, но италианците са по-добри и малко по-ясни. Живеем в къща, която купихме за по-малко от цената на едно легло в Лондон. Заобиколени от зелени и невероятни гледки, разполагаме с басейн и 1000 маслинови дръвчета. Искаме да живеем по различен начин и да се опитаме да дадем на децата си една по – различна перспектива за живота.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. От прочетеното виждам, че повечето са асоциални консуматорски говеда. Първият некъф социален паразит, другите избягали от страните си понеже там е по зле..
    Браво на британските селяни, гласували тези егоистични им6ецили да не се чувстват добре.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.