Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Защо Иво Прокопиев се страхува от Стоян Мавродиев като шеф на ББР? Издателят на „Капитал“ е имал редица странни корпоративни сделки с ББР, макар да критикува банката именно за подобни операции

Иво Прокопиев

През изминалия месец групата „Икономедиа“ се тресе истерично от слуховете, че е възможно Стоян Мавродиев да бъде назначен за изпълнителен директор на Българска банка за развитие. Към този момент няма сигнали от властта, че Мавродиев е официален кандидат за поста, но министърът на икономиката потвърди завъртането на името на бившия председател на КФН като възможен ръководител на държавната банка. Макар и с определено политическо бреме като съосновател на ГЕРБ, биографията и дейността на Стоян Мавродиев трудно може да оправдаят изпадането на цяла медийна група в подобна паника. Следователно, причината е заровена по-дълбоко и касае фактори, отиващи по-далеч от принципно неодобрение или просто личностна неприязън между издателя Прокопиев и Мавродиев. Един такъв подобен фактор вероятно са кредитните и бизнес досиета на фирми на Прокопиев в държавната банка – и по-точно каквото се крие в тях. Защото, колкото и критичен да е Иво Прокопиев към кредитирането на корпоративни клиенти от ББР, негови корпорации също са правили сделки с банката за развитие.

Прокопиевият енергиен бизнес и ББР

Иво Прокопиев е един от първите бизнесмени, експлоатирали далаверата с гарантирани печалби от възобновяеми енергийни източници, създадена в последните дни от Тройната коалиция и доразвита през първите дни на кабинета Борисов 1. Главните дружества на Прокопиев в сектора са „Соларпро Холдинг” и „Разлог Енерджи Парк”. Бизнесът с ВЕИ-та беше и продължава (макар и в по-малка степен) да бъде изцяло обезпечен от държавни регулации и държавни средства – частни компании инвестират във ВЕИ централи, които продават ток на завишени държавно-гарантирани цени на държавата НЕК, която след това продава същия ток на загуба на търговците на електроенергия. Цялата схема повишаване значително цената на електроенергията за крайния потребител и през годините отвори значителни дупки в Националната електрическа компания – запълвани впоследствие със заеми или с финансови потоци от други, нямащи нищо общо с тази далавера, дружества в енергетиката.

Иво Прокопиев не просто е един от първите галеници на властта, уредили се в тази държавно-гарантирана схема, но е и сред малкото, които получават и държавна помощ за самото построяване и издържане на енергийните си централи.

Към 31.12.2014 г. Соларпро Холдинг АД (СПХ) е поръчител по договор за банкова гаранция между Разлог Енерджи Парк ЕАД (РЕП) – 100% притежавано от дъщерното дружество „Алфа Енерджи Холдинг” ЕАД и Българска Банка за Развитие АД (ББР). СПХ е солидарно отговорен по задължения на РЕП по договора в размер до 750 хил. лв.“

Към 2015-2016 г. Соларпро и РЕП се намират вече в значителни финансови затруднения, като НАП дори изважда на публична продан русенския завод за производство на фотоволтаични паркове на групата.

Съмнение повдига и фактът, че по същото време, Българска банка за развитие кредитира и гигантски проекти за ВЕИ на бизнес-дама, за която се твърди, че е в близки отношения с Прокопиев. Тъй като тя не е изразявала публично позиции относно конкретния казус, „Труд“ не намира за уместно да я споменава поименно.

Прокопиевият имотен бизнес и ББР

Една от най-интересните сделки в портфолиото на Българска банка за развитие се сключва на 22 декември 2011 г., когато ББР придобива от свое име и за собствена сметка 2 333 257 броя акции (24,004% от капитала) на Парк АДСИЦ извън регулиран пазар на БФБ. Продавач е „Алфа Финанс Холдинг” АД, чийто дял в дружеството след сделката нямалява от 42,5221% на 18,518%. Към 30.09.2011 г. с дял от над 5% в Парк АДСИЦ е бил още само УПФ „Доверие” АД (друго дружество с дялово участие на Прокопиев)– 7%. Три години по-късно, ББР продава същия дял отново извън регулиран пазар на клиент, който не е оповестен.

Между 2011 и 2014 г. Парк АДСИЦ реализира загуба от около 6 млн. лв., които се покриват от капитала на самото дружество. Видно от финансовите отчети, акционерното дружество не прави значими сделки междувременно.

Какво ще излезе от досиетата „Прокопиев“ в ББР?

Имайки предвид наличието на банкова тайна, публичната информация за корпоративните сделки между дружества на Иво Прокопиев и Българска банка за развитие е оскъдна. На повърхността се виждат едни безспорно съмнителни финансови маневри и то с дружества, които реализират милиони левове загуби и се движат по ръба на фалита. Ако бъдещият директор на Българската банка за развитие има желанието да отвори досиетата „Прокопиев“, от тях е възможно да изскочат факти и обстоятелства, които да поставят за пореден път не само поредното репутационно петно върху вечно бялата риза на разградския бизнесмен, а вероятно и поредния сигнал до прокуратурата, касаещ неговата бизнес и медийна империя.

Ето защо не трябва да се изненадваме от истерията на Прокопиевите медии срещу всеки възможен кандидат за управител на Българска банка за развитие, който не е лично зависим от олигархичните пипала на кръга „Капитал“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of individual technologies, products, or markets. No the verbatim at the same time is more accomplished in the realities of a company’s transaction than they are. But while these employees are deluged with highly delineated word, they often light upon it bloody demanding to extract alter that tidings into helpful knowledge. Seeking a partner attitude, signals from the marketplace can be expressionless and ambiguous. Take a stand against of another, employees can behoove so caught up in their own proscribed relevancy of hope that they conquered unsympathetic of the broader context.

    The more holistic overtures to to cognition at many Japanese companies is also founded on another sine qua non insight. A company is not a vehicle but a living organism. Much like an human being, it can distribute line to a collective evaluation of unanimity and fundamental purpose. This is the organizational peer of self-knowledge—a shared acquaintance of what the associates stands as regards, where it is well-to-do, what good of magic it wants to busy in, and, most respected, how to suffer from that the overjoyed at large-hearted a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating acuteness will grow the opener to sustaining a competitive dominance in the future. Because the competitive habitat and consumer preferences changes constantly, fellowship perishes quickly. With The Knowledge-Creating Retinue, managers be struck before at their fingertips years of perspicacity from Japanese firms that quality how to form capability continuously, and how to make capital out of it to be victorious in refresh unheard of products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.