Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Защо инвестициите трудно идват в България У нас за 9 г. като финансова имиграция са привлечени само 500 човека

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

В Полша за работна виза се плаща 30 евро и се чака 10 дни, а в България – 300 евро и 6 месеца

„Купувач на надежди“, така бих определил най-новата и модерна професия в света, където гражданите на развиващите се държави са трудовата сила, изграждащи чужди икономики за сметка на своите. Инвестициите са новата „Обетована земя“, към която всяка развиваща се икономика се стреми и знае, че един ден при достатъчно усилия, ще бъде там, но дали ще остане?

Кои сме ние в света на инвестициите – най-просто казано, ние сме инвеститорите. 20 милиарда лева за 2018 г. Тази сума звучи значимо, но в сравнение с други държави, общите инвестиции в България са крайно недостатъчно.

Размерът на чуждестранните инвестиции в България са около 10% от всички в страната и това е добре, защото така ще се запази местното производство. Но преводите, които българите, работещи зад граница правят, вече поредна година надхвърлят преките чужди инвестиции, направени тук. Това означава, че най-големият инвеститор в България сме ние, българите. Дали това е поради липсата на интерес от страна на чуждите компании или поради липсата на човешки ресурс?

Ето как стои въпросът с държавната администрация. Съотношението на човек, работещ в икономиката, и човек, работещ в администрацията, е почти 1:1. От осигурени 2,8 милиона граждани, 500 хиляди са служителите, които получават заплатите си от бюджета. Това прави около 2,3 милиона граждани, които реално привнасят за увеличаване на бюджета в България. От друга страна, пенсионерите са около 2,2 милиона, но към тях трябва да прибавим и администрацията, която също получава заплащането си от бюджета. Резултатът е – около 2,7 милиона граждани на издръжка към държавния бюджет. Действителното съотношение е 2,3:2,7 милиона граждани. Ние обаче сме далече от приетото за здравословно съотношение – 2:1. Дори към настоящият момент все още има общини, където администрацията е единственият работодател в района.

В същото време всяка година между хората, които влизат в икономиката, а именно гражданите навършили пълнолетие, и тези, които излизат от икономиката – пенсионираните граждани на Република България, съотношението е 63 000:100 000 човека, т.е. хората които участват в този процес, намаляват значително. Към това добавяме и отрицателната миграция, фактът е следният: от България излизат млади, можещи и желаещи да работят граждани, а по-големият процент завърнали се са пенсионери. И така се получава крайната картина на труда у нас. Всичко това би могло да доведе до затрудняване на инвестициите, направени от чисто български компании у нас, и невъзможността да се намери персонал за тях.

Какви се вариантите за действие? Всички варианти като демография и образование изискват дългосрочни стратегии за действие в следващите 10-20 г. При работа с инвестиционната имиграция и трудовите визи за граждани от трети страни обаче, резултатите могат да бъдат почувствани почти веднага. Те са познати на всички развити икономики. Голяма част от тях признават значителното участие на имигриралите граждани от развиващи се икономики, както и нуждата от чужди усърдно трудещи се хора за просперитета на държавите-домакини.

Тук могат да бъдат разграничени два вида граждани: физически лица с големи финансови възможности, търсещи сигурни инвестиции и получаващи гражданство за това. Те могат да се определят като „инвестиционна имиграция“. И другите са лица с незначителни финансови възможности, опериращи предимно с професионалните си умения, като при тях получаването на гражданство е процес, изискващ повече време. Тоест – те представляват „работната имиграция“. При работата с хора от първият вид за кратък период от време се натрупват значителни капиталови запаси и влизат свежи пари в развиващите се икономики, докато при работата с граждани, усърдно профилиращи се в услуги, се повишава качеството на почти всички услуги в страната, поради по-прецизното им изпълнение.

В България има нужда от двата типа имигранти, като необходимостта от внасянето на работници от трети страни дори придобива приоритет. Първият тип е инвестиционната имиграция. Познати са редица модели за работа с такива имигранти. Като добри примери за финансова имиграция може да се посочи Унгария, където за 4 години са привлекли около 6000 граждани с високи финансови възможности. В България за 9 години са привлечени 500 човека. Ако става дума за размери на инвестициите, впечатляващи са успехите на страни като Португалия, Испания, Малта… При нас по тази програма са привлечени само 327 милиона евро, а в Кипър, която е значително по-малка държава – 6,6 милиарда евро. Дори в Гърция, въпреки икономическите сътресения, размерът на инвестициите от финансови имигранти е 1 милиард и 190 милиона евро.

Законът за чужденците в България и Законът за българското гражданство са правната рамка, която дава българската икономическа програма за инвестиции и имиграция. В Европейския съюз 18 държави прилагат такива програми, а в световен мащаб те са 105. В края на 2018 г. и началото на 2019 г. икономическите програми на страните от Европейската общност са предмет на проучване и оптимизиране от страна на Европейската комисия и парламент. Конструктивната позиция, която те застъпват, е с цел оптимизация на новата рамка в съответствие със законодателството на Европейския съюз и се насочва към постигане на по-високи нива на контрол, сигурност и прозрачност, което практически е дефицитът в правоприлагането на „финансовата имиграция“ в България.

В края на месец януари тази година Министерството на правосъдието обяви, че ще подготвя промени на приложимото законодателство, като фокусът основно ще е върху ограничаване на възможността чуждестранни инвеститори да получават българско гражданство. Това обаче трябва сериозно да се обмисли дали ще доведе до добър резултат или напротив. След формиране на работна група, на 21 март в портала за обществени консултации, като Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство бе публикуван проект, в който основните промени практически ограничават правата на чуждестранните инвеститори. Основна точка в този законопроект се явява предложението за ограничаване на възможностите за придобиване на българско гражданско, особено в казусите на инвестиции в държавни ценни книжа, което би могло да доведе до нарушаване на публичния имидж на България като инвестиционна дестинация.

Какво би могло да се направи? За повишаване на признатата за необходима в България финансова имиграция е възможно да се предложи отделен процедурен ред за кандидати за инвестиционна имиграция, различен от всички други инструменти за придобиване на българско гражданство или постоянно пребиваване на територията на Република България. Възможно е и оптимизиране на административния процес и контрол, чрез определяне на единен орган за контакт, контрол и управление на инвестиционните програми по действащата нормативна база. Добра практика, като успешните примери на Кипър и Малта, е и въвеждането на минимални изисквания за лицензиране на лицата, предоставящи тези услуги. Така ще се пресекат опитите на фирми със съмнителна квалификация и репутация. Възможно е и изграждане на точкова система в зависимост от намерението за инвестициите в различните териториални райони. Едно е в градове като София, Варна и Пловдив, а друго в Каспичан, Омуртаг или Сандански. Разбира се, за по-малките градове би трябвало да се дават повече точки и да се реализират с приоритет.

За работна имиграция интерес проявяват граждани на редица държави извън Европейския съюз, между които Украйна, Молдова, Македония, Виетнам и др. Основните проблеми, свързани с реализирането на този вид имиграция, са тромави процедури, дълги периоди на изчакване на отговор за кандидатите, както и високи такси за тях. Например в Полша за работна виза се плаща 30 евро и се чака 10 дни, а в България – 300 евро и се чака 6 месеца. Продължителността на разрешението за достъп до труда е до 12 месеца, от които често кандидатите губят по 3 месеца в излишно усложнени процедури. Има и редица изисквания, на които може да се отговори, когато кандидатът вече е на територията на България, чрез допълнителни курсове, обучения – т.е. той вече е започнал да работи и може да си позволи заплащането на таксите.

Добри практики по отношение на работната имиграция могат да се наблюдават в държави като Германия и Полша. Там най-важното е кандидатите вече да са физически на тяхна територия. В комуникация с работодателите им или специално доказали се фирми с призната компетентност и репутация се допуска извършването на допълнителни обучения, признаването на правоспособности, както и допустимостта на желаещите да се реализират дългосрочно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.