Защо оставането на грантовете за съдиите е полезно?

Лятното безвремие настъпи. Грантовете оцеляха! “Професионалните” протестъри, Съюзът на съдиите в България и шепата провалени политически проксита на олигархията в инженерстваните проекти “Да, България” и Нова Република могат да отморят още месец, да съберат сили, че есента нали пак трябва да напомнят за себе си, като маршируват по жълтите павета, в опит да дискредитират избора на нов Висш съдебен съвет, приемането на антикорупционно законодателство и прилагането на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Макар, че още тази или другата седмица трябва да очакваме катуна от неколцина протестъра “на повикване” от т.нар. “Инициатива Правосъдие за всеки” да се премести пред Президентството, за да изнудва държавния глава да наложи вето върху промените в ЗСВ, НПК и т.н. Все пак, освен запазването на “грантовото финансиране”, приоритетно за съществуванието на олигархично зависимата върхушка на Съюза на съдиите в България, се оказа и запазването на анонимността на членския състав на съсловната организация.

Грантовете оцеляха, поне засега, защото от малкия коалиционен партньор в управляващото мнозинство – “Обединени патриоти”, вече се заканиха да внесат оттеглените промени още веднъж, през есента. Щастливи са от ССБ и присъдружните им “дотирани” с парите на мизантропа Джордж Сорос неправителствени организации у нас. Дали, обаче, всичките тези, отдавна скъсали с разбирането за национално достойнство, персони си дават сметка как изглеждат в очите на обикновения българин – този, който издържа правосъдието, като част от публичната власт в държавата. Не, не знаят, което ги прави и така дълбоко неразбрани от народа си, който отдавна е наясно как зад цялата им пародия, наречена “съдебна реформа” се крият властови апетити и опит за гарантиране на недосегаемост. Заради това и резултатите от социологическото проучване по темата за правосъдието на агенция “Медиана” са така красноречиви – 86% от българите изобщо не са разбирали мантрата за т.нар. “съдебна реформа”, която вече 4-5 години усилено се промотира.

Дебатът около промените в Закона за съдебната власт, макар да бе умишлено ескалиран от пряко засегнатите кръгове, всъщност изигра изключително полезна роля, за да могат гражданите ясно да разпознаят фалшивите герои и да затвърдят мнението, че не винаги този, който е най-гръмогласен, задължително казва истината.

Какво разбрахме от “борбата” за запазването на грантовете?

1. Политически и олигархично обвързани съдии има. И те са тези, които са в ръководството на Съюза на съдиите в България. Това, освен пряко нарушение на Конституцията и законите на страната, показва и защо обществото не вярва на съдиите. Гражданите дават оценка “слаб” – 2,82 за работата на съда. ССБ е проксито в правосъдието на същите олигархични кукловоди, които инвестираха огромни ресурси в създаването на партийните ГМО-та “Да, България” и Нова Република, но се провалиха. Това не би било проблем, ако нямаше индикации, че част от магистратите от ССБ, позиционирани основно в софийските съдилища, не действаха пристрастно и при изпълнение на най-отговорното си задължение – да отсъждат според закона, доказателствата и вътрешното си убеждение. Често нещо друго взима превес, което пък вече може да е повод и за всяка от страните в процеса да иска отвод на съдебния състав. Дали от ССБ си дават сметка, че може да се стигне до прецедент, в който подсъдими и техните адвокати, а и държавното обвинение, да искат отвод, заради съмнения за предубеденост, защото даден магистрат е част от “грантово” НПО?!

2. Председателят на ВКС Лозан Панов е изцяло зависим от олигархията и не просто защитава нейните интереси, но и безпрецедентно, за първи път в историята на институцията, която ръководи, употребява Върховния съд за политически и лобистки цели. Панов си позволи да фабрикува становище на Пленума на ВКС за измененията в Закона за съдебната власт, при положение, че изобщо няма индикации Пленум да се е провеждал.

3. Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов е друга част от обслужващия персонал на олигархията в правосъдната система. По недопустим и арогантен начин той атакува други власти – в конкретната ситуация Народното събрание, заради приетите промени в НПК борбата с корупцията по високите етажи на властта да бъде изнесена от СГС и да стане подсъдна на Специализирания наказателен съд. Само че, Топалов не си дава сметка, как 75% от анкетираните от “Медиана” 1002 души са подкрепили това законодателно решение с мотива, че обикновеният съд не може, а всъщност, може би и не иска да съди властимащи за корупция.

4. Върхушката на ССБ изобщо не се интересува от правораздаване. Признаха го самите ръководни представители на “грантовата” съсловна организация. Забележителна е, наистина, енергията на тези магистрати, когато бранят хонорарите си за лекции, екскурзии и командировки, но и тоталната им безчувственост по въпроса за бавното правосъдие, сочено като основен проблем пред правораздавателната система у нас. До един защитниците на “грантовото финансиране” повтаряха “опорните точки”, спуснати от олигархичните кукловоди: как спирането на грантовете ще лиши магистратите от “обучения” и “практически опит” в чужбина, но нито един от тези адвокати на хонорарите си не пожела да обясни как българският данъкоплатец да вярва на съдия, пуснал срещу най-леката мярка за неотклонение “подписка” осъден на първа инстанция на 15 години затвор за кражбата на 21 млн. лв. Колко ли банкови обирджии с по над 10 млн. евро в куфари ще дочакат окончателното решение на съда и пред заплахата да попаднат зад решетките, ще предпочитат нова самоличност в далечни земи. Примери като този, само да искаш – като издирвания от “Интерпол” турски тираджия, който миналата година уби семейство мотористи край Сливница и въпреки предупрежденията на близките на загиналите и протеста на прокуратурата, съдът му наложи “домашен арест”, с което му отвори път към бягството от затвора. Или двойният убиец Илиян Тодоров, лишил две момчета от живот на метри от Съдебната палата, където по-късно, един от днешните символи на “съдебната реформа” – Румяна Ченалова оправда и позволи на убиеца да се укрие.

5. Войната на олигархията за овладяване на съдебната власт няма да престане, като непозволени средства няма. “Борците” срещу задкулисния натиск са най-големите му ползватели, а претендиращите за морал стожери на “върховенството на закона” изобщо не се притесняват да потъпкват разделението на властите и авторитета на институциите. Иначе, как да си обясним, че в парламентарна република председателят на ВКС може да иска от президента промяна на Конституцията, а олигархично зависимият Съюз на съдиите в България да иска от премиера да влияе върху депутатите, които са го избрали. Заради това, не трябва да е изненадващо, че 16% от хората смятат за удачно прокуратурата и съдът да минат на подчинение към министър-председателя. Добре би било, ако от ССБ, а и спонсорите му, прочетат много задълбочено социологическото проучване на “Медиана”, което показва, че около 90% от анкетираните отговарят отрицателно на въпроса – нужно ли е чуждо финансиране на съдии и прокурори. 68-69% от анкетираните са против финансирането на магистрати и от европейските фондове.

Така или иначе, решението засега е “грантовете” за Съюза на съдиите в България да останат. Тепърва държавният глава може и да препоръча преразглеждането на някои от последните промени в съдебните и процесуалните закони, приети миналата седмица от парламента. Няма да бъде пропусната възможността олигархията да отложи неудобните за нея промени и чрез опит за атакуването им пред Конституционния съд. Влизането в сила на поправките, незабавно или след известен период от време, разбира се, няма да промени средата на недоверие, в която се опитва да вирее българското правосъдие, но е важна стъпка в посока изолиране и минимализиране задкулисното влияние на олигархичните кръгове в съдебната система.
Видно е, че за разлика от борещите се за грантовете си малка, но шумна групичка съдии, прокуратурата и следователите работят упорито, въпреки множеството “удари под кръста” – било през поръчкови “медии”-бухалки и зависими мейнстрийм телевизии и радиа, било през адвокатски лобита, дирижиращи действията на ключови съдебни началници. И макар на моменти манипулациите да успяват да заблудят част от обществото, то времето на мантрите за “реформи” в правосъдието приключва. Така че, всеки, който си мисли, как ще продължи да инженерстваполитика на гърба на правосъдната система или с “грантовофинансиране” ще си гарантира удобни съдийски решения, трябва да е наясно, че всъщност българите нямат намерение повече да търпят това. И още една заблуда, българите не искат румънски модел за борба с корупцията, повече предпочитат полския – смяна на компрометирани съдии, например тези, които винаги намират повод за оправдателни или условни присъди или заети с политиканстване, допускат рецидив при забавянето на разглеждането на делата си. Цели 77% от анкетираните отговорят с “да” на въпроса – всички забогатели през последните 20-години съдии и прокурори да бъдат незабавно уволнени. И, не, не са виновни гражданите, че имат такова отношение към правосъдието. В голяма степен, общественото мнение към съдиите у нас е такова и в резултат именно на “грантовото субсидиране” на една (полу)сектантска върхушка, която, затънала в опити за кадруване и овладяване на съдебната власт, се е капсулирала до такава степен, че се е превърнала в тумор за справедливостта и “върховенството на закона”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Докато ибрикът цецо държи боко затопките – ще стоят в резерв та да бъдат използвани като им дойде времето.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.