Защо социолозите не познават изборите?

Всяко проучване представлява снимка на обществените нагласи към определен момент, през който се провежда анкетата

Изборите отминаха и сега дойде времето на равносметките. Както обикновено, в центъра на обществения интерес са социолозите. През годините представяните предизборни проучвания си извоюваха славата не на средство за информация за обществените нагласи, а като форма на реклама и опит за манипулация на бъдещия вот. Дали обаче това е така? Отговорът на този въпрос може да бъде даден от специалистите, но някак си бродещите по медиите социолози не смятат за необходимо да отделят внимание на това и да го комуникират с обществото.

И така, нека започнем с една много проста истина - социологията не е точна наука. Тя борави с извадкови емпирични проучвания. С други думи, за да бъде регистрирана определена обществена нагласа чрез проучване, тя трябва да има натрупване - критичен брой хора, които да я споделят. Колкото по-малко са хората с определена нагласа, толкова по-малка е вероятността някой от тях да попадне в провежданото извадково проучване. Ето защо при малките политически формации като "Да, България", „Движение 21”, „АБВ” и "Нова република" е много по-вероятно да се получат разминавания между данните от извадковото проучване и тези от изборите.

Тук трябва да обясним, че при емпиричните проучвания се появяват и грешки, които няма как да бъдат избегнати, тъй като представителната извадка (подборът от представители на дадена група, която е обект на изследване) никога не съответства 100% на структурата цялата група. Тя не може да представлява перфектно копие на цялата изучавана група хора! В същото време е почти невъзможно да се изучава цялата група (всичките 6 млн. имащи право на глас), тъй като това би било ужасно скъпо и времеемко. И така стигаме до понятието „статистическа грешка“. Ако кажем, че проучването е регистрирало, че подкрепата за дадена партия е 10%, а статистическата грешка е изчислена в размер на 2%, това означава, че точният процент се намира в интервала от 8 до 12%. Колкото по-голямо натрупване на едно мнение има в обществото, толкова по-малка е грешката и доверителният интервал се стеснява. И разбира се, обратното, колкото по-малко хора споделят едно и също мнение, толкова по-малка е вероятността те да попаднат в проучването и отклонението в получените данни е по-голямо. Ето защо, ако разгледаме систематизираните данни от изборите, ще видим, че при по-големите партии отклоненията от точните данни са по-малки от тези на по-малките.

С това мисля, че отговарям ясно на нападките на някои политици, които обвиняват социолозите за своите провали и които гръмко обругават представяните проучвания, че те им отреждат 1-2 процента, а те вземат 3% например. Или нападките, че социолозите подценяват или надценяват определена политическа сила, която получава на изборите 1, 2, 3% повече или по-малко.

На следващо място трябва да отбележим, че структурата на политическите нагласи на населението е силно волатилна. Като пример за това можем да дадем НДСВ, което за няколко седмици само от регистрацията на партията стана водеща политическа сила и беше два последователни мандата в управлението на страната, а 5 години по-късно в съзнанието на избирателите няма и помен от него. Бързото изгряване и залязване на политически формации ясно показва, че политическите нагласи на българите могат лесно да преминат от една в друга крайност. Може би само от ДПС могат да се похвалят с дългогодишен твърд електорат, който им осигурява всеки път едни и същи нива на подкрепа. В разгара на предизборните кампании предпочитанията на голям брой гласоподаватели може да се променят, и то нееднократно. Все пак, ако политиците не успяваха да убеждават и впечатляват с аргументи и лична харизма избирателите, то нямаше да има и смисъл от провеждането на предизборни кампании и дори от избори, а всичко щеше да е ясно месеци преди тях.

Друг проблем, който влияе на резултатите, са гласовете на сънародниците ни от чужбина. Съществена тежест те оказват на представянето на ДПС, както и на това на ДОСТ. Тук нека вметнем само, че половината от подкрепилите Обединение ДОСТ са всъщност гласове от Турция, което прави отчитането им чрез проучване в България невъзможно.

За съществените разминавания между данните от проучванията и тези от вота отговорни могат да бъдат и самите агенции, но не защото те са ги манипулирали в нечия полза, а просто поради ниското качество на работата на техните анкетьори. Нека си го кажем на глас - никой в България не иска да дава пари за проучвания. Това кара агенциите да „изпиляват” цените си до санитарния минимум. За да илюстрирам тезата си, само ще насоча вниманието ви към това, че до преди 5-6 години всяка телевизия използваше различна агенция за провежданите екзитполове в деня на изборите. Последните няколко избори обаче телевизиите си правиха коалиции и използваха едни и същи агенции - „Алфа рисърч“ и „Галъп“. Друг любопитен факт са трудовите възнаграждения в сектора. Анкетьорите, провеждащи проучванията, обикновено са хора, работещи на друго място и правещи интервюта за допълнителни доходи. На тях им се заплаща на попълнена анкетна карта. А цената е един-два лева и може да варира в зависимост от продължителността и сложността на проучването. Така един анкетьор може на ден да проведе не повече от 10-15 анкети, ако спазва всички изисквания за случаен подбор на участниците в извадката. Това прави не повече от 20 лева надница на ден. Така на месец той може да вземе около 400 лева. При минимална работна заплата от 460 лв. всеки може сам да си направи извода дали анкетьорите са достатъчно стимулирани да извършват работата си съвестно. Още повече че тя не им е основна и заетостта им не е постоянна.

Разбира се, агенциите правят контрол на работата на своите анкетьори. Но при извадка от 1000 души, няма как да бъде направен контрол на всички анкетирани, а се прави извадка от тях. При наличие на фалшиви или некоректно проведени интервюта, обикновено анкетьорите трябва да ги повторят за собствена сметка и да не получат заплащане за тях, което в повечето случаи реално не се случва.

И за финал нека кажем и дебело подчертаем най-важното - социолозите не са врачки. Всяко проучване представлява снимка на обществените нагласи към определен момент, през който се провежда проучването. Какви и как ще се изменят нагласите след седмица или две социолозите могат само да гадаят. Журналистите и политиците обаче често в търсене на новини и пр. не обясняват това и жонглират с данните от проучванията, като правят свои прочит, нямащ голяма връзка с коректността.

И малко преди финала нека все пак да кажем, че наистина има и социолози, които откровено всички подозираме, че манипулират своите данни в определена посока. За да не назовавам имена, може всеки да провери в „Уикипедия“ какви са били отчитаните нагласи от агенциите за политическите сили на последните няколко парламентарни избори и да види, че има една-две агенции, които системно дават високи резултати за определена политическа сила. За съжаление обаче, както една-две капки вода могат да развалят цяла каца с мед, така и тук тези агенции навличат лоша слава на целия сектор.

Ето това е малко дълъг, но според мен изчерпателен отговор на безсмисления въпрос защо социолозите не познават изборите. Но въпреки изброените от мен по-горе възможности за изместване на реалните данни, няма как да минем без използването на проучвания. Нека обаче се знае, че те не са астрална прогноза, а ни ориентират какви са нагласите на обществото по един или друг въпрос към конкретен момент във времето.

Коментари

Задължително поле