Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Защо Третият свят боготвори Хитлер

Ако президентът на Филипините Родриго Дутерте беше западен политик, сравнението, което направи в началото на октомври с Адолф Хитлер като негово лично вдъхновение, щеше да е бърз край на кариерата му.

„Хитлер е избил 3 млн. евреи. Ние имаме 3 млн. наркозависими (във Филипините) – аз бих бил щастлив да избия всичките“, заяви Дутерте, описвайки водената от него война срещу наркотиците, и добави възторжено, че подобната на нацизма политика „ще сложи край на проблема с наркотиците в страната и ще спаси следващото й поколение от забвение“.

На Филипините сравненията на Дутерте с Хитлер дори не се смятат за гаф. Няма данни да са се отразили на имиджа му; нещо повече – най-вероятно ще допринесат за утвърждаване на имиджа му сред сънародниците му на човек, който казва каквото мисли и „върши работа“.

За американците и европейците в изказването на Дутерте нещо най-вероятно се е изгубило в превода. Но липсващият контекст не е риторичен, а културен. Положителната перспектива, с която гледа Дутерте на Хитлер, отдавна се е наложила трайно в незападния свят. С други думи, ако съществува объркване, то идва от представите на Запада за Хитлер като парадигмата на злодея.

За западния свят Адолф Хитлер е преди всичко архитект на расово основан геноцид, холокоста. Останал е в спомените и като хипернационалист, който в желанието си да разшири влиянието на Германия над Европа и впоследствие цялата планета е тласнал света към най-разрушителната война в историята на човечеството.

Едновременно с това в голяма част от развиващия се свят, където цари масово невежество за холокоста и мечтите на Хитлер за световна доминация, на него се гледа много по-малко като на масов убиец и идеолог на глобалната доминация, отколкото на защитник на дисциплината, който е разрешавал социални проблеми по рязък и ефективен начин.

Наследството, оставено след него, е „закон и ред“, а не ужасяващ хаос и сринати градове. В незападния свят името Хитлер може да е и синоним на „антиимпериалистки бунтар“ заради „борбата“ на нацисткия лидер с „англо-френско-американско-ционистката доминация“. В резултат на тези разбирания получаваме Робърт Мугабе, 92-годишния президент на Зимбабве, който се сравнява не само с Христос, но и с Хитлер.

„Аз съм Хитлер на тези времена. И този Хитлер има само една цел: справедливост, суверенитет, признаване на независимостта на народа му и на правата му върху природните му богатства. Ако това е Хитлер, то нека бъде десет пъти като него“, заяви той през 2003 г.

Индонезия е съвсем друг пример за същото. Вторият президент на страната генерал Сухарто смяташе нацистка Германия за модел за неговия централизиран и военизиран „Нов ред“. Но първият президент на страната, Сукарно, водил движението за независимост срещу холандците, открито възхваляваше Третия райх на Хитлер за гордия му национализъм.

През 1955 г. президент Сукарно е домакин на първата конференция на необвързани страни от Азия и Африка, повечето отскоро независими, в град Бандунг, по време на която делегатите използват реторика в нацистки стил, осъждайки продължаващия колониализъм и по-късно „ционисткия империализъм“. По това време в Бандунг има тематичен ресторант „Золдатенкафее“, декориран със свастики, пропагандни афиши и фотоси на фюрера. Ако попитате собственика, той ще ви обясни, че нацистката символика е напълно законна в Индонезия. И ще бъде прав. Нацистките символи изобилстват в страната наравно с невежеството по отношение на холокоста.

„Индонезийските студенти не знаят нищо за гоненията на евреите“, разказва уважаван професор по история в университета „Гаджа Мада“ в град Йогякарта. „Те смятат Хитлер за революционер, подобен на Че Гевара, а не за човек, отговорен за смъртта на милиони евреи.“ Искреното прегръщане на авторитарни идеали в комбинация с невъзмутимо невежество явно стои в основата на възхищението на съвременна Индонезия с Хитлер. Както обясни местен уважаван бизнесмен: „Имаме нужда от Адолф Хитлер, за да възстановим напълно закона и реда.“

Господинът несъмнено е видял отговора на молитвите си в неуспешната кандидатура през 2014 г. на Прабоуо Субианто, бивш генерал, чиято кампания беше съпътствана от видеоклип на популярен поп изпълнител, облечен в копие на нацистка униформа.

Не е тайна, че прохитлеристките възгледи са всекидневие в Близкия изток и дори Турция, страната с най-дългогодишни демократични традиции в региона, изживява своя дял подобни настроения. Подобно на Индонезия феноменът в страната има своя бележит произход.

Основателят на турската република Мустафа Кемал Ататюрк е едно от вдъхновенията на Адолф Хитлер за собствената му „революция“. Хитлер бил особено впечатлен от светския натиск, оказан от Ататюрк върху политическия ислям. Макар и самият Ататюрк никога да не се е възползвал от възхищението на германския фюрер, част от неговите най-близки хора не са пропуснали. По време на посещение в Берлин Реджеп Пекер, тогава генерален секретар на Кемалистката републиканска народна партия (и впоследствие премиер), изразява откритото си възхищение от националсоциализма. Адмирациите към стила диктатура на Хитлер, макар и не към недоверието му в религиозната политика, успяват в последно време да изместят кемализма в полза на ислямския авторитаризъм на президента Реджеп Тайип Ердоган. В настоящия му тласък към разширяване на правомощията му, докато е на власт, Ердоган посочи Хитлерова Германия като положителен пример как трябва да работи убер-президентът. Мнозина турци изразиха учудване от избора на президента на ролеви модел, но в светлината на растящия абсолютизъм на турския президент сравнението с фюрера изглежда по-скоро уместно, отколкото странно.

Междувременно действащият диктатор на Египет, генерал Абдел Фатах ал Сиси, засега отказва да легитимира тиранията си с открити сравнения с Хитлер. Някои от последователите му въпреки това не са толкова стеснителни. В навечерието на идването на власт на Ал Сиси популярната навремето актриса Сохеир ал Бабли изрази увереност, че „египтяните имат нужда от някой силен като Хитлер, за да накаже гражданите за извършените от тях престъпления“. Мнозина египтяни пребледняха от съвета на Ал Библи, но не и Ал Сиси. Възхваляването на собствената му личност, определянето на политическите противници като „врагове на държавата“, потискането на свободните медии, крайният национализъм и ксенофобия често предизвикват сравнения с Хитлер у неговите сънародници (макар и от разстоянието на чужди държави).

В Пакистан, подобно на Индонезия, открито цъфти истински култ към фюрера. Макар и възхищението от „Хитлер“ да е минорен феномен, терминът се е превърнал в нарицателно за „всеки, който държи на своето въпреки цената“. Сблъсъците с почитателите на Хитлер винаги шокират западните посетители, особено тези от Германия. Журналистът от списание „Шпигел“ Хазнаин Казмир разказа след подстригване в Исламабад, как се обърнал към бръснаря със забележката, че прическата му прилича на тази на Хитлер. „Да, да, много добре“, отговорил коафьорът. Вторият шок за германския журналист бил шофирането зад бял „Мерцедес“ с лепенка „Аз харесвам нацисти“.

В съседна Индия човек може да се сблъска с много повече признаци на възхищение от фюрера. Книжарниците излагат на видно място „Моята борба“ на витрините си. Някои индийци твърдят, че популярността на Хитлер в страна им произлиза от „невежество за холокоста“ или любопитство към едно наистина болно и зло съзнание. Други виждат в Хитлер и „Моята борба“ връзка с растящото хиндуистко националистическо движение и според някои книгата подкрепя разбирането за чиста Индия, населена само от индуси, в която мюсюлманите са подложени на гонения. За трета група индийци, подобно на Пакистан, „Хитлер“ означава „онзи, който налага дисциплина със сила“.

Няма съмнение, че лидерите в развиващия се свят са напълно способни да използват името Хитлер с негативна конотация или като вдъхновение. „Хитлер“ има негативна стойност в днешна Южна Америка, където множество нацисти са намерили убежище след Втората световна война и където се твърди, че е избягал самият фюрер (в Парагвай, където умира през 1971 г.; преди да отвари сервиз на „Фолксваген“ в Буенос Айрес, след като е посветил живота на съдбата на децата на Андите). Бившият президент на Венецуела Уго Чавес сравни германския канцлер Ангела Меркел с Адолф Хитлер и не го смяташе за комплимент. Германците бяха, разбира се, отвратени, но успокоението им идваше от факта, че и противниците на Чавес го сравняваха със същия персонаж.

В родината на Хитлер, Западът, отхвърлянето на „отрочето“ и неговото отровно наследство върви ръка за ръка със защитата на човешките права, расовото многообразие и съдебните процеси. По цялата планета обаче открито изразеното възхищение към наследството на Хитлер може да се разглежда като още едно потвърждение за сложността на социалните и политическите ценности в съвременния свят.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (20)

  1. Статията е писана за простите демократични говеда от плиткоумен демократичен простак, нямащ елементарни исторически познания…
    Цялата тирада относно индонезия може да се обясни с простия факт, че индонезийците са сърбали попарата на холандските демократи – избивали цели села мирно население (също като хитлер в европата.)

    1. Холандия и до днес е кралство.
      Щом са били избиваните, защо харесват този, който е избивал толкова, колкото никой друг на света?
      Нещо за сетен път не сеее връзваш 🙂

      1. дeбилът беше за това, че “холандия била кралство”… но не става ясно познания по география присъщи на третокласник ли демонстрираш?

      2. “Щом са били избиваните, защо харесват този, който е избивал толкова, колкото никой друг на света?” – ходи ги питай колко ги харесват, олигoфрен дeбилен…

  2. ЕМИ ПРАВИ СА.ЕДИН ХИТЛЕР,ЧИСТА ДЪРЖАВА.ПОДРЕДЕНА АДМИНИСТРАСТИЯ И ПРОЧИЕ.БЕЗ МАНГАЛИ,РЕЗАНИ,ДЖУИШИ.ПЕДАЛИ.НЕКОЙ ДА ИСКА ДРУГО

  3. Да се изтъкват само негативните страни на фюрера е неприемливо.Да-изби много народ.Невинни евреи,Нападна вероломно Полша.Нахлу коварно в СССР,което беше най-голямата му грешка и му костваше много.Превзе Франция,Норвегия,Белгия,Чехословакия,Йостерайх…Но наложи дисциплина,ред,законност-все неща,от които ние сега имаме нужда.Аз лично предпочитам дясната диктатура пред скапаната демокрация,която не ни донесе нищо добро

    1. И аз предпочитам диктатура, но ако диктаторът съм аз 🙂
      А това е възможно само при демокрация, където моя глас си е последен, царски.
      В демокрацията трябва да се БОРИШ твоя глас да бъде чут, което мнозина не ги устройва.

    2. Ти зададе ли си въпроса: Ако я нямаше демокрацията, аз щях ли да мога да напиша и публикувам това нещо?

      1. олигoфрен, демокрацията няма нищо общо със свободата на писането… разбирам, че е трудно промит олигoфрен да го схване…

  4. Няма човек без положителни качества. Самият Чърчил бил казал (аз лично не съм го чул), че ако Англия изпадне в ситуацията на Германия от 1919 -1923 г. Той ще се моли страната му да намери такъв водач като Хитлер. Въпреки това аз не бих се спрял на нито едно положително качество на Хитлер. Практически е невъзможно Хитлер да има положителни качества. Фрази като “изби много народ”, “вероломно нападна” и прочие са клишета и те не са подходящи за Хитлер. Важното е едно: благодарение на Хитлер поне две поколения германци са се срамували, че са германци, срамът е още и до днес, макар и в значително по-малка степен. Е ако и това е национализъм. Аз също отвреме на време се срамувам от изцепки на ВМРО, Расате и техните кандидат президенти.

    1. преди две години медиите писаха, че британците, от втората световна война насам, винаги имат в резерв психопат когото да назначат за премиер в случай на война и пр.

  5. Каквото и да си говорим , прав или не прав Хитлер ог е правил за Германия и немската нация, не да си пълни джобовете, като краде от народа си.

  6. Абе, да попитам: защо магистралите, построени от Хитлер още си работят, а магистралите, построени от бaнkянckaтa тиkвa през ден пропадат??

  7. Радвам се, че на този свят има все още трезвомислещи хора като Родриго Дутерте!!!

  8. Стига вече с тези нацисти и Хитлер, който е невинно дете в сравнение с главореза Сталин и болшевиките (90% от които са евреи) избили десетки милиони християни в пределите на СССР и сателитните държави.

  9. Има тук един, няма да му споменавам ника, че автоматично системата ме отхвърля – само обижда и се прави на велик. Нещастникът не може да осъзнае, че само при демокрацията някой ще му търпи простотията.

  10. Ами Хитлер е наложил ред, справедливост и е освободил милиони българи от жестокото гръцко и сръбско робство! Не е върнал на България всички територии, но е нямало потискани българи!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.