На 16 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 16.11.2019

МВнР с препоръки във връзка с необичайните студове в САЩ

Задържаха двама души, заплашвали с покушение Макрон

Министър Горанов: Българинът не е готов достатъчно за солидарност

Разширяват обхвата на допустимите за саниране жилищни блокове

Литва размени агенти с Норвегия и Русия

Майкъл Блумбърг дава 100 млн. долара за рекламна кампания срещу Тръмп

Българка е бутнала жена върху релсите на жп гара в Рим

Проф. Тодор Кантарджиев: Починалото 3-годишно дете е било с риновирус

Изпокараха се за неплатения болничен лист (обзор)

Фонд „Земеделие” ще търси 43,1 млн. лв. от къщи за гости за нарушения

Тамер Левент влиза от сериал в сериал

Белият дом публикува стенограмата от първия телефонен разговор между Тръмп и Зеленски

Фалконът ослепя над София (обзор) Не е лошо да се помисли за нов самолет, заяви шефът на “Авиоотряд” 28

Защо Тръмп обича “взвода” на радикалните социалистки Да определиш дневния ред на обществената дискусия

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

„Патриоти срещу нихилисти“ и „свобода или социализъм“

Преди броени дни американският президент Доналд Тръмп подгря предизборното си събрание в Грийнвил, Северна Каролина, с нова туитър-буря. Разкритикува остро радикалните кръгове в опозицията, че мразят Америка и ги призова да се върнат откъдето са дошли – места, където управлението е пълна катастрофа, най-корумпирано, най-неспособно. След това обозначи поименно „мразещите Америка“ – четирите нови конгресменки от опозиционната Демократическа партия, които се самоопределят като „взвода“ – Александрия Окасио-Кортес от Ню Йорк, Аяна Пресли от Масачузетс, Рашида Тлаиб от Мичиган и Илхан Омар от Минесота. Очаквано последва тяхна остра реакция, а обществената дискусия в САЩ се поляризира около темата „расистки“ ли са изказванията на Тръмп.

Случайни и импулсивни туитове на Тръмп, които го хвърлят в криза? Нищо подобно! Добре премислена стратегия, с която президентът приключи успешно първия етап от кампанията за вота през 2020 г.

Какво се случва? Накратко: републиканците и Тръмп направиха най-важното в една успешна кампания – да определиш дневния ред на обществената дискусия, да я форматираш по оста „добро-лошо“ и да се позиционираш от страната на „доброто“. И заедно с това успя да разцепи опозицията.

Тръмп изведе на преден план два традиционни разлома, които винаги са определяли настроенията в САЩ – „патриоти срещу нихилисти“ и „свобода или социализъм“. Четирите конгресменки от „взвода“ са идеалния подарък за републиканците, защото с политическите си послания олицетворяват всичко онова, което общественото мнозинство в САЩ никога не е приемало. Неслучайно един от стратезите от вътрешния кръг на президента Тръмп сподели, че единственото, което трябва да направят, за да спечелят втори мандат, е да предоставят 24-часова медийна трибуна на „взвода“. Посочвайки ги, Тръмп направи именно това – вкара радикалните социалистки в епицентъра на политическия сблъсък и натика умерените среди в Демократическата партия в ъгъла.

В една суперсила патриотизмът, любовта към родината, уважението към институциите, към „нашите момчета“ в армията, сълзите и гордостта, когато се издига националният флаг под звуците на националния химн, са част от социо-културния код на нацията. Така е навсякъде, но в суперсилите е удвоено. Те са суперсили и заради това – защото са консолидирани национални общности с ясни и систематично преследвани цели. Така е и в Русия и Китай. Като във всяка нация и в САЩ има обществени групи, които са нихилистично настроени. Напоследък този нихилизъм избуява като демонстративно неуважение към химна от някои спортисти, протестът срещу историческият флаг на Американската революция „Бетси Рос“ и пр. Навсякъде има такива групи. Вижте у нас сектата на соросоидите, които сипят злъчни подигравки срещу младите хора, които играят народни хора, срещу традициите и православието. Всяка държава си има своите ивайлодичевци. Но по правило, и особено в САЩ, това са кресливи малцинства, чиито обществени позиции често са във фокуса на медийното внимание, но са маргинални като влияние. Да протестираш срещу флага „Бетси Рос“ в САЩ, защото бил напомнял за „бялото потисничество“ е точно толкова невежествено и неприемливо, колкото би било у нас някой да ругае знамето, извезано от Райна Княгиня, защото напомняло за нетолерантното ни отношение към Османската империя. Да отричаш Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън като „расисти“, е все едно у нас някой безумец да отрече Васил Левски и Христо Ботев като „престъпници и терористи“. Националният нихилизъм винаги и навсякъде е безпогрешна рецепта за политически провал и обществена маргинализация. Чрез изваждането на „взвода“ пред скоби, Тръмп постави опозицията под общия знаменател на нихилизма. И всички консервативни и центристки медии в САЩ, начело с най-гледаната телевизия Foxnews, започнаха да излъчват изявления на радикални социалистки, с които демонстрират открито неуважение и дори презрение към установени ценности, исторически личности, институции на държавността и националната митология на Америка. За редовия американец, особено за хората извън Източното и Западното крайбрежие, омаловажаването на идеята за американско величие и обругаването на неговите символи и атрибути, е равнозначно на анти-американско действие.

Прибавиха и още две щипки отрова към политическия им образ – симпатии към радикалния ислям и анти-семитизъм. Като например откровената банализация на злото, която артикулира Илхан Омар с изказването си, че атентатите от 11 септември били „едни хора направиха едно нещо“. И анти-израелските позиции, които най-звучно изразява другата от „взвода“ – Рашида Тлаиб.

Вторият разлом „свобода или социализъм“ засяга също една от най-чувствителните струни за мнозинството американци – личната свобода. В Америка социалистическата платформа е обречена. По време кампанията през 2016 г. обосновах в редица наши медии защо иначе симпатичния Бърни Сандърс не може да победи. Част от генетичния код на американската нация е разбирането за бедността като индивидуален проблем, а не като проблем на социалната среда; проблем, с който трябва да се справи отделната личност, а не държавата; убеждението, че с упорит труд и усилия човек може да се качи на „социалния асансьор“. Цели 62% от американците не приемат, че успехът в живота зависи от фактори, които са извън контрола на отделната личност. (Pew Research). Докато в Германия е тъкмо обратното – 70% са убедени, че индивидуалният успех се предопределя от фактори, които са извън контрола на личността. Това схващане доминира и във Франция – 57%, Испания – 50%. САЩ повече от половината от населението – 51% смята, че причина за бедността е в липсата на индивидуална предприемчивост и трудолюбие. „Евробарометър“ показва такава нагласа едва у 14,7% от германците, 4,1% от французите. Това не е нищо ново. Винаги в САЩ е имало такава част от обществото, която е одобрявала социализма. Тя е почти непроменена като процент от Втората световна война насам. През 1942 г. повече от една четвърт имат положително отношение към някаква форма на социализъм (Roper, Fortune). През 2010 г. този процент е 36%, а през 2018 – 37% (Gallup). Разликата е, че тогава под „социализъм“ са разбирали повече държавен контрол върху предприятията без капитализъм, а сега го идентифицират с демократичния европейски социален модел, откъдето идват и няколкото пункта в повече. Но и в двата случая това е малцинствена политическа позиция в САЩ.

Не бива да създава погрешни очаквания и истеричната „съпротива“ срещу политиката на Тръмп сред привържениците на „взвода“ в кампусите на либералните университети, в Холивуд или из социалните мрежи. Те не представляват общественото мнозинство в Америка. Има двойно повече други студентски общности в консервативни и християнски университети. Има го и „мълчаливото мнозинство“. Припомнете си само анархистично-левичарските бунтове на хипи-движението. Но в пика на този социален бунт, след „лятото на любовта“ в Хейт-Ашбъри в Сан Франциско, след Уудсток и милионните протестни маршове във Вашингтон, изборите бяха спечелени не от радикалните послания, а от огромното „мълчаливо мнозинство“ на Ричард Никсън – през 1969 с малко, а през 1972 г. с унищожително мнозинство от 70:30. Защото за общественото мнозинство в САЩ над всичко са три неща – икономиката, личната свобода и идеалът за силна и сигурна. Америка. Икономиката при Тръмп върви добре, безработицата, особено сред малцинствата (афроамериканци, латино, азиатци), както и сред жените е на исторически ниски нива; границите се подсигуряват.

Умните хора в Демократическата партия разбират ситуацията и се опитват да изтласкат „взвода“ в миманса. Отхвърлиха абсурдния „зелен нов курс“ и предложението на „взвода“ за импийчмънт на Тръмп. Нанси Пелоси не пропуска да ги критикува. Но истинският удар за радикалните социалистки ще дойде от тези, които те си мислят, че монополно представляват – малцинствата. Защото „расизъм“ не е изказването на Тръмп, а тяхната „политика на идентичностите“. По думите на една от „взвода“ – Аяна Пресли – за проблемите на черните трябвало да говорят само черните, за мюсюлманите – само мюсюлмани, а за ЛГБТ – само гей-общността. Тоест важна е не личността и идеите, а расовата, религиозна и сексуална идентичност. Това не е обществото, за което се бореше Мартин Лутър Кинг – общество, в което хората са равни, а цветът на кожата няма значение. Затова „взводът“ ще ерозира и електоралната база на демократите сред малцинствата, които нямат нужда от подобен радикализъм, който сее омраза и разделение, а от работните места и по-добрите заплати, които управлението на Тръмп им осигурява. Е, как Тръмп да не обича „взвода“ на радикалните социалистки?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.