Защо Христо Иванов не иска съдебната реформа на Иван Гешев?

Лидерът на „Демократична България“ безуспешно пробва да използва политическата криза, за да овладее прокуратурата, докато обвинител №1 се превърна в естествен гарант на стабилността и пазител на държавата

Главният прокурор Иван Гешев отново демонстрира неоспоримото си качество да поема инициативата в критични моменти, а не да чака да бъде атакуван, което да го постави в ситуация на защита. Във вторник с писмата си до новоизбраните народни представители Гешев за пореден път показа, че е готов да спечели битката за върховенството на закона дори на терена на политиците. Вероятно и заради това част от тях имат фиксация не просто върху поста на обвинител №1, но и персонална – върху личността на Гешев. Особено съпредседателят на „Демократична България“. 

„Историческият“ провал на Христо Иванов

Още като министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов, Христо Иванов, макар и да отричаше, правеше всичко възможно да прокара промени в прокуратурата, от които да се възползват определени икономически и юридически лобита. Няма никакво съмнение, че „съдебната реформа“, известна с „историческия компромис“ от 2015 г., целеше смяната на тогавашния главен прокурор. Промени се случиха, но Иванов не постигна целта си – Сотир Цацаров изкара целия си мандат. Иван Гешев бе номиниран от членовете на новата прокурорска колегия (създадена по реформата на Христо Иванов-бел.ред.) за главен прокурор, а по-късно с двойно гласуване Висшият съдебен съвет го избра и то с внушителното мнозинство от по 20 гласа. Гешев бе избран по правилата, които Христо Иванов защитаваше като министър. Този факт вече трета година не дава покой на Иванов, който всячески се опитва да демонизира обвинителя на Републиката. Безуспешно. 
Политикът може да руши, магистратът зове за диалог

Сега на прага на новия парламент, когато структурирането на ново коалиционно управление изглежда (почти) невъзможно, политикът отново видя шанс да атакува Гешев. Иванов пробва да направи главния прокурор заложник на съставянето на нов кабинет. Фиксацията на съпредседателя на „Демократична България“ в позицията на главния прокурор има две измерения. От една страна Христо Иванов дори вече не крие, че иска да „реформира“ прокуратурата в угода на хора с възможности, които в последните години са имали проблеми с наказателни дела. От друга обаче сме свидетели на обсесивно поведение от страна на Иванов спрямо Гешев. Последното вероятно се дължи и на пълната противоположност на двамата в професионален и ценностен план. Иванов иска да руши система, към която никога не е принадлежал. Всъщност политикът никога не е бил част от нещо съдържателно за разлика от висшия магистрат, в когото се е прицелил. Гешев е бил и е част само от съдебната система, минал е през всичките нива в йерархията й като магистрат. Няма спор, че именно резултатите на ръководената от него в близкото минало Специализирана прокуратура доведоха страната до нещо полезно – Европейската комисия прекрати мониторинга по отношение на противодействието на организираната престъпност. Колкото и да звучи парадоксално, но е факт, че Христо Иванов се пази от директен сблъсък с Иван Гешев. Главният прокурор дори го покани на дебат в началото на годината, депутатът обаче отказа да дискутира бъдещето на спецправосъдието, бързаше да го закрие в услуга на партийните спонсори. В крайна сметка Иванов се скри от Гешев. Няма изгледи и сега да прояви смелост и да отговори на поканата на обвинител №1.

Защото Иванов и Гешев имат коренно различни цели. Политикът ултимативно иска персонални промени, обслужващи тесен кръг лица, а магистратът предлага диалог по трупани с годините проблеми, които са важни за мнозина. Парадоксално е, но политикът не се интересува дори от инфлацията и обедняването, докато магистратът не крие опасенията си, че нищетата и оскотяването на хората ще вдигне престъпността. Политикът не се трогва от ежедневните проблеми, магистратът е готов да вдигне цялата система заради един човек.

Прокуратурата – последният пазител на правото

Вероятно и заради това в настоящата политическа и институционална криза прокуратурата е единствената институция, която отстоява правовия ред. Иванов нарушава правилата, потъпква разделението на властите, атакува независимостта на магистратите, иска подмяна на ВСС. Гешев следи законът да се спазва и зове за диалог. Наясно е, че само доброто партньорство между законодателна, изпълнителна и съдебна власт може да доведе до успешно противодействие на престъпността.

Ежедневно сме свидетели на престъпления, чието противодействие изисква обединение на депутати, министри и магистрати, но вместо това виждаме тежки пробиви в системата на МВР и целия сектор сигурност – тълпи от незаконни мигранти, разпространение на наркотици, недосегаеми дрогирани шофьори зад воланите, жестоки нападения над самотни възрастни хора. Всичко това някак естествено кара и млади, и стари да търсят в лицето на прокуратурата онзи така нужен стабилизиращ фактор – усещането за сигурност. Вместо да бъдат подкрепени в борбата срещу бандитизма обаче, магистратите се оказват обект на политическа агресия. Политиците преследват егоистични и най-вече лобистки цели и така препятстват противодействието на престъпността и корупцията. 

Всеки акт на прокуратурата спрямо политик автоматично го кара да се представя за жертва. За да оправдаят дори битови инциденти, причинени по тяхна вина, някои карат политиците да търсят алиби в нуждата от „съдебна реформа“. През това време политическата криза отслабва държавата. Липсват адекватни и работещи законодателни решения, няма дори парламент, който да ги гласува. Липсва легитимно правителство, избрано от Народно събрание. Вместо това се води истеричен политически дебат из медиите. В крайна сметка всичко това е идеална среда за разрастване на престъпността, задълбочаване на порочни практики и трайното затвърждаване на усещането за безнаказаност и недосегаемост у криминалния контингент и представители на администрацията с нисък интегритет.

Държавата е на предела между законността и задкулисието

На този фон е цяло чудо, че държавата още функционира. Поне що се отнася до съдебната власт, макар и там да е налице криза на представителността, породена по вина на политиците. Особена отговорност в това отношение се пада точно на Христо Иванов, чийто конституционни промени отпреди 7 години днес правят невъзможно постигането на консенсус за излъчване на нов съдебен инспектор и на парламентарна квота на ВСС. Иванов не само не признава собствения си провал, но ултимативно натрапва предложения, които биха довели до още деструктивни последици. Днес „реформата“ е сведена до смяната на обвинител №1, утре - вероятно на съдия №1, което автоматично ще блокира приемането на належащи поправки, свързани с ефективното функциониране на правоохранителните институции. На практика политическата криза с цялата й непредвидимост превръща обществото в заложник. Политическото безвремие и временният характер на управлението на държавата в лицето на изпълнителната власт тотално блокира работата на институциите, свързани с опазване на обществения ред.

Повишаването на нивата на престъпността изисква адекватни и бързи промени, които да укрепят системите за сигурност. Вместо това се  лансират идеи за допълнително орязване на властови правомощия. Непрестанните внушения колко много власт имали отделните прокурори, как главният прокурор е недосегаем и безконтролен, всъщност водят до ерозиране на държавността и отслабват  институциите, които би следвало да гарантират сигурността на всеки.

Тези процеси имат видими последици. Налице е все по-ниска избирателна активност, т.е. обществото се отдръпва от представителната демокрация. В ситуация на несигурност все повече хора търсят решение на проблемите си чрез нелегитимни средства. Налице е разпад на ценности - идеална среда за ренесанс на организираната престъпност и засилване на ролята й над политическите процеси. На това засега съумява да се противопостави само прокуратурата, която има конституционно установена независимост. Вероятно и затова политици като Христо Иванов всячески опитват да „отворят“ кутията на Пандора с поредна промяна на основния закон, свързана със съдебната власт. И тук Гешев им пречи.

Предлага дебат по теми, които засягат всички българи, не само онези, които имат свои медии, свои партии, свои протестъри и т.н. За да запази и последната надежда на българите за сигурност, главният прокурор не се притеснява да търси решение на кризите. Той предлага готови решения, призовава да се чуе гласа на професионалистите – на следователите, прокурорите, съдиите. Вместо разруха, до каквото води безкрайното чертаене на червени линии, обвинител №1 дава идеи за истински значима работа на парламента, който наред с бюджетните и социални въпроси трябва да гласува и нужните промени в закони, свързани с осигуряването на адекватна защита на обществения интерес от престъпни посегателства.

България се намира на предела, отвъд който продължаващото дестабилизиране на институции, особено в рамките на съдебната власт, биха я тласнали към тотален разпад на законността и нещо повече – до загуба на суверенитет. Бъдещето на страната зависи от това дали мнозинството от политиците ще застанат на страната на закона и неговите бранители или ще обслужат интересите на кукловодите от задкулисието.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари