За враговете на свободата

Всички те се радват на коронавируса

Враговете на демокрацията са вътре в нея

Всички врагове на свободата се радват на коронавируса! Това е идеалният повод, за да я намалят и да позволят на държавата да се намеси в полето на нашия личен живот. С тревога наблюдавам ситуацията, не само заради страшната икономическа криза, която ще последва, но и виждайки как тези държави се хвалят с ограниченията, които налагат заради вируса. Имам предвид Китай, например.

Днес демокрацията е в беда. Нито една страна не е ваксинирана. Вземете Англия, чиито демократични корени смятахме за неуязвими и която се хвърли в обятията на демагога Борис Джонсън... Враговете на демокрацията не са извън демокрацията, а вътре в нея. Популизмът има различни лица и едно от най-зловещите е онова, което разглежда свободата като ненужно забавление. Представянето на Китай като страна модел е заблуда, това е политическа диктатура, която се е отворила икономически.

Знаете ли, много е лесно да казваш, че свободата е ненужна, когато не си я загубил. Трябва ли да си преживял диктатура, за да станеш истински демократ! Хайде де! Ред без свобода е несправедлив ред, знаем го и го виждаме всекидневно в страните, където тя е изчезнала. Това, което се случва, е, че преди всичко в момента в Европа сме напълно изгубени. Ние сме безропотни, смазани, ужасени от статистиките, всекидневните цифри за смъртта, която ни кара да преоткрием статута си на преходни създания. Не знаем нищо за този вирус или поне недостатъчно, за да открием противоотрова. Ще я намерим, но междувременно се връщаме в Средновековието: черната чума от ХIV век се превърна в наш референт!

След карантината и поражението на вируса ни очаква безпрецедентна икономическа криза и ние трябва да сме подготвени, за да се справим с нея. Никоя страна няма да бъде предпазена. Не мисля, че съм песимист, а реалист. Просто страните, в които царува свободата, ще бъдат облагодетелствани, за да се възстановят, да изберат цивилизацията срещу варварството. Няма нищо по-трагично от бедна страна без свобода. Без топлината на свободата, кафенетата, разговорите, дебатите на свободно изразените идеи...

(Със съкращения, из интервю за “Поан”, превод “Гласове”)

Коментари

Задължително поле